Реактивна Хипогликемия (Reactive Hypoglycemia)

Реактивна Хипогликемия (Reactive Hypoglycemia)


Хипогликемията е често разпространен проблем. Терминът хипогликемия означава ниска (hypo) кръвна захар, обикновено под 50 mg/dL при възрастни.
Инсулинът, най важният от всички хормони на метаболизма се произвежда от панкреаса. Той придвижва глюкозата, аминокисилините и свободните мастни киселини към клетките. При нормалните хора кръвната захар не варира много, поради съгласуваната и компенсираща активност на инсулина и глюкагона. Инсулинът е единствения хормон, който регулира кръвната захар да не достигне опасни високи нива. Глюкагонът, който също се произвежда от панкреаса предпазва кръвната захар да не достигне много ниски нива (хипогликемични нива).

Тялото се нуждае от енергия. Един от главните източници на гориво е глюкозата, която тялото получава от консумацията на прости въглехидрати (монозахариди) или на сложни въглехидрати (комплексни, дизахариди - лактоза, сукроза (обикновена захар) или полизахариди - нишесте).
За непредвидени обстоятества, тялото се запасява с глюкоза в черния дроб под формата на гликоген. Ако тялото се нуждае от глюкоза, поради гладуване или прекомерно физическо натоварване се задейства биохимичен процес наречен глюконеогенеза (gluco-neo-genesis), който превръща запасите от гликоген в глюкоза. През първите 24 часа на гладуване гликогенът в черния дроб се използва, а след това тялото започва да използва мускулния протеин. Освобождаването на глюкагон стимулира също и при приемане на богата на протеини храна.
Всички органи в тялото, включително и мозъка зависят изключително от глюкозата.

Хипогликемията може да се срещне при хора без признаци на метаболитни нарушения, но които имат оплаквания от симптоми свързани с ниска кръвна захар (често те не знаят, че това са причините). Обикновено хипогликемията се среща при диабетици, тип 1 и тип 2. Също и при хора с граничен диабет (пред диабетично състояние), които имат инсулинова резистентност (съпротивителност), свързана с циркулирането на високи нива на инсулин, когато не приемат храна за по дълъг период от време.

Инсулинова резистентност (съпротивителност) е състояние на намалена чувствителност (отговор) на клетките на тялото към нормалните нива на циркулиращия инсулин. Обикновено малко количество инсулин ще намали кръвната захар. При индивиди с инсулинова съпротивителност това не може да се случи и е необходимо да се освободи повече инсулин. Това означава, че тялото се нуждае от повече инсулин за да поддържа кръвната захар в нормални граници в сравнение със здрав човек, който консумира същата храна.
Прекалената пълнота е следствие от инсулинова резистентност. Друго следствие от инсулинова резистентност е диабет 2. В повечето случаи при диабет нивото на циркулиращия инсулин и кръвната захар са повишени, както и нивото на кръвния холестерол.
Прекалено пълните индивиди без диабет имат обикновено повишено инсулиново ниво и нормално ниво на кръвната захар. Често те са на път да развият диабет просто, защото панкреаса се изтощава поради постоянна стимулация от глюкоза.

Честа промяна в настроението. Ставане сутрин с чувство на сънливост, умора или изтощение. Проблеми със заспиване. Може ли това да са действително класически симптоми на хипогликемия?
Съществуват много различни признаци на хипогликемия, които са свързани с:
- безпокойство
- депресия
- нервност, повишена раздразнителност
- слабо главоболие или световъртеж
- чувство на умора по всяко време, слабост
- често прозяване
- припряност
- страст към сладко
- липса на концентрация
- липса на цел в живота
- дезориентация, чувство на объркване
- силно чувство на глад
- трудно събуждане
- ринит (течащ нос)
- вкочаненост
- паническа атака
Хипогликемия може да се случи и по време на сън. Някои признаци по време на сън са викане или кошмари; умора, раздразнителност и чувство на объркване след ставане от сън.
 По тежки симптоми на това състояние са личностни разстройства, неясно зрение, треперене, сърцебиене, прекалено потене, гадене, повдигане, прималяване, припадане, трудно говорене. Хипогликемията може да е свързана и с кожни проблеми. Най лошия сценарий е изпадане в кома, ако не се вземат мерки навреме.
Симптомите на хипогликемията варират много и е трудно да се диагностицират освен, ако не се прави запис на симптомите за период от време.
Провеждането на чести тестове за кръвна захар за период от време може да разкрие проблема.
Ниското ниво на кръвната захар може да причини изтощаване на тялото, подбуждащо към прием на сладки храни. Много често тези симптоми са леки и не причиняват повреди на тялото и така продължават незабелязани. Но с времето те нарастват и започват да се изявяват по силно и това може да причини сериозни повреди на тялото.

Униние, лошо настроение или потиснатост, много от нас изпитват няколко часа след храна. В повечето от случаите, ние сме приели храна богата на захар или въглехидрати с висок гликемичен индекс, което причинява повишение на кръвната захар със свързан инсулинов пик (значително нарастване). Когато инсулинът свърши работата си и кръвната захар започне да спада, често това спадане е под нормалното с резултат ниско ниво на кръвната захар.
Симптомите варират между сънливост, отпуснатост, апатия, бездействие, инертност и безпокойство. Нашата първа реакция е да приемем някаква храна, обикновено отново въглехидрати с висок гликемичен индекс, което повишава кръвната захар и ни прави да се чувстваме временно добре. Като резултат нашата кръвна захар се колебае между високо и ниско ниво по един определен нездравословен начин. Това може да бъде избягнато, ако се храним правилно.
Това се нарича реактивна хипигликемия. Хората със значителни симптоми на хипогликемия трябва да потърсят лекарска помощ. Обаче, в повечето от случаите хипогликемията е просто резултат от приемане на храна богата на въглехидрати с висок гликемичен индекс. Вие може да избегнете симптомите свързани с ниско ниво на кръвната захар като следвате диета.
http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2009/12/blog-post_30.html

Реактивната хипогликемия се среща при хора не боледуващи от диабет. Реактивната хипогликемия е свързана с ниско ниво на кръвната захар, което започва 2-3 часа след приемането на храна. Причината е, че панкреаса продължава да отделя инсулин след свършване на храносмилането на приетата храна за период от време. Този излишен инсулин е виновник за понижаване на кръвната захар и следствието е реактивна хипогликемия.
Следователно предотвратяването на това състояние се постига чрез избягване претоварването на панкреаса и намаляване на производството на инсулин. Затова в диетата трябва да се избягват храни съдържащи прости въглехидрати. Има два вида въглехидрати прости въглехидрати и сложни въглехидрати. Простите въглехидрати са храни, които се превръщат лесно в глюкоза и са готови да се абсорбират от кръвния поток. Бързото абсорбиране на глюкозата причинява остър скок на кръвната захар и това често е главната причина за реактивната хипогликемия. И така, избягвайте храни с прости въглехидрати, като пример: бял ориз, бял хляб, бонбони, сладолед кекс, шоколад и други. Обикновено високо преработените храни са с високо съдържание на прости въглехидрати.
Сложните въглехидрати се усвояват много по трудно, така че процеса на превръщане и абсорбция на глюкозата е забавен. Някои примери за храни със сложни въглехидрати: кафяв ориз, пълнозърнест хляб, овесени ядки, зеленчуци и други.
http://ezinearticles.com/?Reactive-Hypoglycemia-Symptoms-and-Treatment&id=2655944.

Множеството симптоми при хипогликемия не се проявяват едновременно, нито постоянно. Те могат да бъдат краткотрайни и да изчезнат след приемането на храна. Някои хора например стават нетърпеливи и даже нервни известно време преди обичайното време за хранене, поради по бързото формиране на чувството за глад. Оплакване от честа умора, нужда от прекалено много сън, трудно ставане сутрин и понякога ставане от сън недобре отморени, умора на работното място и особено следобедно придрямване (сънливост), изтощение след работа, което не минава след кратка почивка в къщи, опити постоянно да се ободрим със силно кафе.
Изтощението, умората и сънливостта могат да бъдат резултат от хипогликемична атака следствие на която, мозъкът изпитва недостиг на кислород.
Силна и случайна болка може да бъде резултат от проблеми в мозъка, които човек изпитва в състояние на хипогликемия и които могат да доведат до трудности при концентрация, психически стрес, временно влошаване на умствените способности, раздразнителност, промяна на поведението или умора.
Всичко това може би са симптоми на реактивна хипогликемия, която поради многообразните проявления много трудно може да диагностицира.
Как можем да преодолеем това състояние? - най лесно чрез промяна на храненето и хранителните ни навици.

Някои диетолози препоръчват следните стъпки за избягване на реактивната хипогликемия:
- приемайте малки порции храна всеки 3 часа
- избягвайте всички форми на захар
- избягвайте храни с бяло брашно, заместете ги с цяло зърно
- редовно физически движения
- хранете се с разнообразна храна, включвайте достатъчно ядки
- избирайте храни богати на фибри и храни със среден и нисък гликемичен индекс
- избягвайте приема на храни богати на захар на празен стомах
- избягвайте алкохол, кофеинови напитки, всякакви подсладени напитки и храни богати на нишесте, като бял ориз, макарони, спагети, картофи, царевична каша, които са с висок гликемичен индекс.
- прибавяйте в храната разтворими фибри (5-10 гр.)
- напълно премахване на рафинираните въглехидрати ще намали тежестта на симптомите
http://en.wikipedia.org/wiki/Reactive_hypoglycemia

Какво е гликемичен индекс на храните?
Гликемичният индекс е метод за определянето на храни съгласно техния гликемичен ефект или по просто, способността на различни храни да повишават нивото на кръвната захар. Познаване на гликемичния индекс ни помага да разберем концепцията на диетата. По високият гликемичен индекс повишава нивото на кръвната захар. Консумиране на храни с висок гликемичен индекс може да доведе до хипогликемия, намаляване на кръвната захар при прекалено много отделяне на инсулин. При повишаване на кръвната захар се нуждаем от повече инсулин от панкреаса, за понижаване на нивото на кръвната захар до нормално. Много е важно за гликемичния индекс е размера и формата на частиците на въглехидратите, които приемаме. Например надробеното зърно има по нисък индекс отколкото брашното, а най малък имат зърната. Целите овесени ядки имат по нисък индекс, отколкото смлените. Формата на частиците също има значение за индекса. Скорбяла при варене става гъста каша, понеже от топлината водата се абсорбира от частиците или гранулите и това води до разпадането им на отделни молекули. Това спомага за по лесното им усвояване чрез ензимите и абсорбиране чрез стените на червата. Това стимулира отделянето на инсулин. Изследванията показват, че обработените зърнени продукти имат по висок индекс. От друга страна по малко обработените имат по нисък индекс. Пълнозърнест хляб звучи много добре, но ако е направен от рафинирано брашно, което, макар да е от цяло зърно има много малко от обвивката на зърното. Препоръчва се хляб направен от цяло или натрошено зърно. Друг проблем е обогатеното брашно, което е прекалено много обработено (рафинирано, пречистено), че даже витамините и минералите липсват.

Не всички въглехидрати стимулират еднакво отделянето на инсулин. Въглехидратите, които стимулират най много отделянето на инсулин са с най висок гликемичен индекс, а въглехидратите с нисък индекс стимулират ниско ниво на отделяне на инсулин.

Гликемичен индекс
През 1981 г. Д-р Дейвид Дженкинс публикува статия за гликемичен индекс на използваните храни. Класация на въглехидратните храни според техния гликемичен индех, като за сравнение се приема глюкоза с гликемичен индекс 100.
Зърнени храни, хляб и зърнени закуски (cereal)
Много е трудно да се намери зърнена закуска (cereal) без да е преработена и без захар. Избирайте зърнени закуски с най малко съдържание на захар и с най много фибри. Избягвайте царевичните зърнени закуски. (Мисля, че тук може да се добави да приемаме сварени или накиснати овесени ядки, бел. от блога)
Висок гликемичен индекс: > 60
Бял хляб 95, франзела 95, оризова паста (макарони) 92, безглутенов хляб 90, царевица 75, сериал 75, бяло брашно 75, оризов кекс 74, кравайче (bagel) 72, продукти от бяло брашно 70, кроасан 70, царевична каша (качамак) 70, мафин (малък кръгъл кекс) 70, бял ориз късозърнест 72, бял ориз дългозърнест 56, просо 70, многозърнен сериал 65, обикновени спагети и макарони 65 (ако са варени 5 мин. имат по нисък индекс), кускус 65, ръжен хляб 64, басмати ориз 60
Среден гликемичен индекс: 46 - 60
Пита хляб 57, ечемичена кифла 55, див ориз 55, кафяв ориз 55, овесена каша 55, каша (елда, гречка) 55, мюсли 56, пълноценно зърно 50, булгур (натрошено пшеничено зърно) 50, пълноценен ориз 50, овесен хляб 50, пшеничено зърно 45, ечемично зърно 45, пълноценно зърно 45, тестени изделия от пълноценно зърно 45
Нисък гликемичен индекс: < 45
Пшеничени трици 42, оризови трици 27, ръж 35, полиран (лъскав, pearl) ечемик 25
Зеленчуци
Висок гликемичен индекс: > 60
Варени картофи 95, варени моркови 85, пържени картофи 80, червено цвекло 75, тиква 75, пролетни картофи 62
Среден гликемичен индекс: 46 - 60
Сладки картофи 55, сурови моркови 49, зелен грах 45
Нисък гликемичен индекс: < 45
Сух боб, леща 30-40, зелен боб, грах 40, нахут 40, лима боб 30, черен боб 30, зърна соя 15, домати 15, зелени зеленчуци (зеле, спанак, броколи и др.) 0-15, билки 0-15, гъби 10, червени чушки 10, лук 10
Плодове и ядки
Плодовете са добър източник на захарин поради слабата стимулация на инсулин и също са източник на важни витамини. Те се приемат най добре от храносмилателната система, ако се консумират отделно. Плодовите сокове имат по висок гликемичен индекс отколкото целия плод.
Висок гликемичен индекс: > 60
Сушени фурми 103, диня 72, сушени плодове 70, ананас 65,стафиди 65, банани 60
Среден гликемичен индекс: 46 - 60
Манго 56, киви 53, грозде 50, круши 45
Нисък гликемичен индекс: < 45
Портокали 44, праскови 42, сливи 38, ябълки 38, круши 37, сушени кайсии 31, грейпфрут 25, череши (вишни) 22, домати 15, ядки 15-30, кайсии 10
Млечни продукти
Кисело мляко (без добавени плодове и захар) 14, прясно мляко 34, сладолед 61
Други
Малтоза (в бирата) 105, глюкоза 100, мед 75, рафинирана захар 75

Предпазване от хипогликемия при диабетици
Слагането на дозите инсулин или приемане на таблетки трябва да се съгласува с времето на хранене и физическата активност. Например вземане на инсулин или таблетки и пропускане на хранене може да причини хипогликемия. Болните от диабет трябва да приемат достатъчно храна на всяко ядене, да се стараят да не пропускат ядене или закуска. Вида на закуските са много важни при някои диабетици, когато лягат да спят или физически се натоварват. Ако се приема алкохол, не трябва да е на празен стомах; да се приема със закуска или основно ядене. Ако има признаци на хипогликемия да се приеме половин чаша плодов сок, или една лъжица мед (или захар), или чаша мляко, или 2-3 бонбона, или 3-4 таблетки гликоза.
Ако след 15 мин нивото на кръвната захар не е нормално се повтаря приема докато се нормализира.
Повече информация за диабетици на: http://www.lekar.bg/, Готови срещу неочакваното - хипогликемия

Какво е хиперинсулемия? (Hyperinsulinemia) - д-р Аткинс
Хиперинсулемия е състояние, при което се отделя в тялото твърде много инсулин. Много е лесно да се види как се случва, когато направите връзката между храната, която приемате и количеството освободен инсулин в кръвта. Храни богати на въглехидрати - специално захар, мед, мляко и плодове, които съдържат прости захари, и рафинирани въглехидрати като брашно, бял ориз, картофено нишесте са лесно усвоими чрез храносмилателния тракт и много бързо се превръщат в глюкоза. Когато се приема прекалено много от тези храни се изисква твърде много инсулин за транспортиране. От друга страна храните от протеин и мазнини изискват много малко или никакъв инсулин. Само протеинът в излишък се превръща в глюкоза в черния дроб и изисква някакъв инсулин за транспорт; мазнините не изискват инсулин.
Какво се случва, ако се отделя твърде много инсулин? Прекалено пълните хора напълняват още повече. Клетките стават нечувствителни на действието на инсулина, така че той не може повече ефективно да транспортира глюкозата до тях. Това се нарича инсулинова резистентност, която бързо води до хиперинсулемия. Многобройни изследвания сочат, че инсулиновата резистентност е често срещана при прекалено пълните индивиди, но също може да се срещне и при слаби индивиди с добро здраве.
Какво всъщност става? Инсулиновите рецептори на повърхността на клетките са блокирани, така че пречат на глюкозата да захрани клетките с енергия. Това е една причина прекалено пълните индивиди да се чувстват изморени през повечето от времето. Когато инсулинът не е ефективен да достави енергия за клетките, черния дроб превръща повече и повече глюкоза и я натрупва като мазнини в тялото. Вашето тяло всъщност става машина за производство на мазнина вместо ефективна машина за производство на енергия.
Хормоналната система на тялото е затруднена. Инсулин се секретира повече и по често, за да се справи с високата кръвна захар, но в крайна сметка изпълнява тази задача все по неефективно. Това ви прави да се стремите да ядете сладко и въглехидрати, което превръща проблема в един порочен цикъл. В течение на времето инсулиновите рецептори на клетките се износват и това състояние се превръща в диабет.
Други проблеми свързани с хиперинсулемия
- Инсулинът повишава задържането на сол и вода в тялото, което води до високо кръвно налягане.
- Инсулинът е директно намесен в създаването на атеросклеротични плаки, които, ако не се контролират водят до сърдечни болести.
- Високите нива на инсулин са свързани с високи нива на триглицериди и ниско ниво на HDL (добрия) холестерол.
- Високите нива на инсулин повишават риска от рак на гърдата. Ниското ниво на инсулин води до увеличаване на шансовете на излекуване при рак на гърдата.
Чрез контролиране приема на въглехидрати можете на намалите риска от резки колебания на кръвната захар и от там да избегнете проблеми със сърдечни и други заболявания, както и предразположение към диабет.
Извадки от ”Новата революционна диета на д-р Аткинс”, Dr. Atkins’s New Diet Revolution, Robert C. Atkins, M.D.

Източници:
http://www.reactivehypoglycemia.net/symptoms-of-hypoglycemia.html
http://diabetes.niddk.nih.gov/dm/pubs/hypoglycemia/
http://www.medicinenet.com/hypoglycemia/page3.htm

Прочетете извадки от книгата: Вредата от захарта! Намали захарта за да отслабнеш, д-р Сам Ендрюс, д-р Луис Балард, д-р Морисон Бетеа, Х. Ленгтон Стюард

~ Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота. ~ (Библия, Притчи 4:23)

Благословение и изцеление ви желая!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/

Последна промяна: 12 март, 2011
Прочетете Цялата Статия...

Диабет - следствие от хронично обезводняване на организма

Диабет - следствие от хронично обезводняване на организма

Диабетът е резултат от крайна дехидратация на мозъка до степен на увреждане на нервотрансмитерните му системи и особено системата, регулирана от серотонина (нервотрансмитер). Мозъкът е устроен така, че при недостиг на вода в тялото, да покачва автоматично нивото на глюкозата, за да може да удовлетвори нуждите си от вода и енергия. Когато хроничната дехидратация се задълбочава постепенно, мозъкът е принуден да разчита повече на глюкоза като източник на енергия и на метаболитното й превръщане на вода. В условията на спешност, произтичаща от стрес, до 85% от допълнителните енергийни изисквания на мозъка се задоволяват само от захарта. Ето защо стресираните хора прибягват към сладки храни. Докато всички останали клетки се нуждаят от инсулин, който да вкара глюкозата през клетъчната стена, мозъчните клетки са независими от инсулина.
    Мозъкът е устроен така, че когато продължаващата дълго дехидратация заплашва да му нанесе непоправими увреждания, насочва физиологичните механизми към по високи нива на глюкозата. Мозъкът се спасява по същия начин, по който лекарят спасява пациентите си - с венозно вливане на разтвори, съдържащи захар и сол. Основният проблем произтича от един много важен фактор - при воден дефицит се засяга и метаболизмът на солите (натрий и калий).
    Това състояние трябва да се лекува с повишаване приема на вода и промяна в храненето, за да се постигне равновесие на минералите и аминокиселините, необходимо за възстановяване на тъканите и задоволяването нуждите на мозъка.
    С опити върху плъхове бе доказано, че при диабет е нарушен балансът на аминокиселината триптофан, която на свой ред регулира приема на сол в тялото. Количеството на тази аминокиселина в мозъка на хората с диабет е много по малко. Солта отговаря за регулиране на количеството вода вън от клетките. Недостигът на триптофан води до общо намаляване на солта в организма. Намаленото съдържание на сол в организма в резултат на недостига на триптофан поставя отговорността за задържане на водата във и извън клетките върху кръвната захар. Съдържанието на захар в кръвта нараства, за да може тя да изпълни новото си задължение и да компенсира намаленото съдържание на сол. Това става по един невероятно прост начин.
    Един от заместниците на хистамина, чиято активност в разпределението на водата нараства прогресивно (при недостатъчно количество вода в организма) е простагландин Е. Това химическо вещество пречи на произвеждащите инсулин клетки на панкреаса и производството и секретирането на инсулин спира. Поради неадекватното секретиране на инсулин телесните клетки не получават достатъчно количество захар и някои аминокиселини. Калият, а заедно с него и съпътстващата го вода остават вън от клетките. Количеството на водата и тези аминокиселини в клетките намалява и те постоянно се увреждат. По този начин диабетът става причина за много болестни състояния.
    Диабетът е добър пример за вторични увреждания от дехидратацията. Дължащият се на обезводняване диабет, който настъпва обикновено при по възрастни хора, често е обратим. При по младите се наблюдава друг структурно по сериозен и необратим вариант на диабета, наречен юношески диабет (ювенилен, захарен диабет тип 1 – възниква в детска възраст). Той изисква сериозно лечение преди развитието на трайни структурни промени, които са необратими. Причината за двата варианта - у възрастните и децата - е една и съща, но възрастните имат повече резерви за възстановяване. Физическият растеж при децата изчерпва бързо техните резерви. Децата с диабет са постоянно обезводнени, а количеството на аминокиселините в организма им непрекъснато се променя.
    Понастоящем доминира схващането, че диабетът, особено младежкият вариант, е генетично обусловен. Един важен фактор, който не трябва да забравяме е, че ДНК структурите запазват целостта си благодарение на протеини, подчиняващи се също на разпорежданията на най важният регулатор - водата. Водата е общ фактор за всички функции на протеините в организма, включително производството на ДНК. Следователно, генетичният маркер на диабета може да не е определящ за развитието на болестта, а да е индикатор за тежка дехидратация, предизвикваща увреждане и на ДНК.

Панкреасът - органът, който фалира при диабет
    Панкреасът - органът, който произвежда инсулин, участва пряко в регулирането на водният баланс в организма. Количеството на водата във всяка клетка зависи от количеството на калия, проникващ в клетката. Инсулинът проявява голяма ефективност при вкарване на калия и аминокиселините в клетките. Ако калият остане вън от клетките и в кръвообращението, при достигане на определен праг той ще предизвика нарушения в сърдечния ритъм, внезапен сърдечен припадък и неритмичност на сърдечните контракции. Следователно, инсулинът регулира количеството на водата вътре в клетките. Той изпълнява тези си задължения, чрез изтласкване на калия и захарта в клетките, притежаващи инсулиночувствителни входни врати на външната си мембрана.
    Панкреасът има и друга не по малка отговорност. Той събира вода от своите клетки, смесва я с произведените бикарбонати и панкреатични ензими и секретира сместа в червото, за да неутрализира киселината, изливана там от стомаха и да инициализира следващата фаза от храносмилането. Тази смес се нарича воднист бикарбонатен разтвор.

Ролята на водата в условията на режим (при обезводняване на организма)
    При недостатъчно снабдяване с вода воднистият бикарбонатен разтвор може да се окаже недостатъчен за неутрализиране на цялата стомашна киселина, изливаща се в червото за започване на храносмилането. Поради това един от двата процеса трябва да бъде преустановен. Трябва да спре или постъпването на стомашна киселина, или на панкреаса трябва да се достави достатъчно вода за изпълнение на поне една от функциите му. Намалената секреция на инсулин спира навлизането на вода и хранителни вещества в периферните клетки, чийто хранене зависи от наличието на инсулин. По този начин в циркулиращата кръв остава повече вода за снабдяване на панкреаса и производството на воднист бикарбонатен разтвор. Когато инсулиночувствителните врати на клетките престанат да изпълняват функциите си за доставяне на вода и суровини в клетките, клетките загиват. Това е механизмът на дегенерация, стоящ в основите на диабета.
    При наличие на диспепсия, в стомаха ще продължи да се натрупва киселина. Пръстеновидният мускул между стомаха и червото ще се затвори и в червото няма да постъпва нищо. Колкото повече се опитва стомахът да прокара съдържанието си, толкова по плътно се стяга мускулът и пропуска все по малка част от съдържанието на стомаха. Поради малкото количество на стомашна киселина, проникваща в червото, панкреасът получава по малка заявка за производство на воднист бикарбонатен разтвор.
    При диабет инсулинът престава да вкарва вода в клетките. Това става на два етапа. На първия, който е обратим, на клетките в панкреаса не се дава възможност да секретират инсулин, но те запазват тази си способност. Този диабет се нарича инсулинонезависим. На втория, който е необратим, се увреждат клетките, произвеждащи инсулин. Процесът на увреждане включва разрушаване на ядрата на тези клетки. Голяма част от ДНК/ПНК системата им се накъсва и това прави клетките негодни да продуцират инсулин.

Инсулинонезависим диабет
    Тази форма на диабет е обикновено обратима. Когато дейността на клетките, произвеждащи инсулин е спряна от простагландин Е, други агенти могат да отменят спирането и да възстановят освобождаването на инсулина. Познаването на този процес доведе до алтернативи на заместителна терапия с инсулин. Агентите водещи до освобождаване на инсулин са под формата на таблетки, приемани веднъж дневно.
    Това лечение е подходящо за по възрастни пациенти. То може да има някои странични ефекти като аномалии в броя и състава на кръвните клетки, жълтеница, стомашно чревни симптоми, нарушени чернодробни функции и кожни обриви. Едно усложнение на лечението, дължащо се на най случайно предозиране на таблетките, е хипогликемията. Необходимо е особено внимание при заболявания на черния дроб и нарушени бъбречни функции.
    Най доброто лечение на инсулинонезависимият диабет се състои в редовно приемане на достатъчно количество вода (не по малко от два литра на ден) и малко повече сол. При тази форма на диабет, когато панкреаса произвежда известно количество инсулин, но то не се освобождава поради действието на простагландин Е, необходимостта от повишаване на кръвната захар може да изчезне и болестта може да претърпи обратно развитие с оптимизиране приема на вода и минерали и промени в храненето.

Инсулинозависим диабет
    При увреждане на ДНК/ПНК системата диабетът може да стане необратим. При този тип диабет клетките на панкреаса са загубили способността си да произвеждат инсулин. Ако простагландин Е остане достатъчно дълго в кръвообращението, той активира хормона интерлевкин-6. Този хормон прониква в ядрата на инсулинопродуциращите клетки и постепенно уврежда ДНК/ПНК скелета им. Ядрата се свиват и функциите им намаляват. Така, ако не се коригира своевременно недостигът на вода, той може да доведе до увреждане (понякога необратимо) на инсулинопродуциращите клетки.
    С времето могат да настъпят увреждания и на други органи и тъкани - на съдовете на краката, мозъка (кисти) и очите (ослепяване).

Диабет при децата
    При децата процесът е принципно същият, но започва много по рано и се превръща в ”автоимунно” заболяване. Инсулинопроизвеждащите клетки се унищожават, за да се избегне необходимостта от постоянен контрол на дейността им. Детското тяло има много по малки водни резерви от това на възрастния човек. Логично е и времето между спирането на освобождаване на инсулина и увреждане на клетките, произвеждащи инсулин, да е по кратко. Освен това растящото тяло е винаги дехидратирано. За да функционира нормално, водата трябва да представлява 75% от обема на всяка клетка. Детският организъм е под постоянен стрес поради действието на растежния хормон и други необходими за растежа хормони и поради действието на хистамина, участващ в регулацията на снабдяването с хранителни вещества и вода. Стресът стимулира чувството за жажда и желанието за поемане на течности.
    Родителите трябва да дават на децата си чиста вода, а не да им налагат собствените си предпочитания към газирани напитки, чай и сокове!

    Нищо, абсолютно не може да замени водата в задоволяване на нуждите на тялото от вода. Вярно е, че и другите напитки съдържат вода, но ефектът им не е същият. Витамините, съдържащи се в пресния плодов сок са много полезни, но приемането на много сок и особено портокалов и грейпфрутов, може да бъде вредно. Соковете могат да засилят първо киселинността в червата, а след това и в цялото тяло. Високото съдържание на калий в соковете може да активира драстично отделянето на хистамин. Това ще доведе до фалшив сигнал за стрес и въвеждане на воден режим при недостатъчно вода в организма.

Как да пием вода?

    На един килограм телесно тегло се падат 30 мл вода. Например при тегло 70 кг се приема малко повече от 2 литра вода дневно (2.1 л.). На 2 литра вода се прибавя между една щипка и половин чаена лъжичка сол (2.0-2.5 гр) в зависимост от нуждите на организма. Вода трябва да се пие задължително половин час преди ядене и 2-2.5 часа след ядене. Сутрин след ставане от сън трябва да изпиете 2 чаши вода, за да компенсирате загубите на вода по време на сън от дишането и изпотяването.
Примерен дневен режим за пиене на вода със сол:
- 7.00 ч - вода;
- 7.30 ч - 8.00 ч. закуска;
- 10.30 ч - вода;
- 12.00 ч - вода;
- 12.30 ч - 13.00 ч - обяд;
- 15.30 ч - вода;
- 18.00 ч - вода;
- 18.30 ч - 19.00 ч. вечеря;
- 21.30 ч - вода.

Използвайте само нерафинирана морска или хималайска сол. Не използвайте готварската сол, в която има около 2.5-5% канцерогенни примеси (anticaking agents).

Ако обичате по-солена храна, по-добре е да пиете само вода без сол според режима или да намалите солта в храната. Ако почувствате нужда да пиете само вода, пийте само вода без сол, стига да спазвате режима. (бел. от блога.)

Не замествайте водата с кафе, чай (кофеинов), кока кола или други безалкохолни напитки, сокове и алкохол. Натурални пресни плодове и зеленчукови сокове може да пиете допълнително, но не прекалявайте с тях.

Д-р Ф. Батманжелидж завършва Лондонския университет, студент на Александър Флеминг шотландски учен, носител на Нобеловата награда за откриване на пеницилина. Създател на Фондацията за простота в медицината (Science in Medicine Simplified). Това, което д-р Ф. Батманжелидж представя в своите книги е резултат от двадесет годишна непрекъсната изследователска дейност и учение.

Книги на Д-р Ф. Батманжелидж:
1. Ти не си болен, а просто жаден.
2. Водата лекува, а лекарствата убиват.
3. Тялото жадува за вода.
4. Водата - натурално лекарство срещу затлъстяване, рак, диабет и депресия.
5. Лечение на болките в ставите и гърба чрез пиене на вода.

Прочетете и други статии за ползата от солта и водата при лекуване на много болести на: http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/p/blog-page_13.html

Прочетете статиите:
1. Извадки от книгата "Вредата от Захарта! Намали захарта за да отслабнеш.", която включва диета за диабетици и гликемичен индекс на храните. Гликемичният индекс е метод за определяне на храните съгласно техния гликемичен ефект или по просто, способността на различни храни да повишават нивото на кръвната захар. Познаване на гликемичен индекс ни помага да разберем концепцията на диетата. Храните с по висок гликемичен индекс повишават нивото на кръвната захар. Диета ниска на рафинирана захар и преработени зърнени продукти не причинява голямо повишаване на кръвната захар.
2. Реактивна хипогликемия

Допълнителна информация:
През 1992 в доклад публикуван в The New England Journal of Medicine се отбелязва, че кравето мляко може да допринесе за младежки диабет и автоимунни заболявания, като се затруднява способността на панкреаса да произвежда инсулин.
http://www.developmentaldelay.net/page.cfm/244 
Диабетът се счита за "автоимунно заболяване", което означава, че организмът се отбранява си срещу себе си. Протеинът, срещу който организма се опитва да се бори идва от суроватка на кравето мляко. Ако млечен протеин попадне в съединителната тъкан на организма, съвсем естествено е имунните клетки (бели кръвни клетки) да го атакуват и премахнат.
Днес суроватка се добавя в толкова много хранителни продукти, включително и детски храни, прясно сирене, готови супи, диетични храни, и т.н.
http://health-careyou.com/heart-disease-the-milk-controversy-is-cows-milk-good-for-us/

На базата на сериозни изследвания във връзка с храненето и консумацията на животински храни, особено кравето мляко се свързва с повишен риск от автоимунни заболявания. Това е особено видно и добре документирано при тип 1 диабет, опустошително заболяване при деца. Ето един цитат от резултатите от това изследване, "При всички деца страдащи от диабет нивата на антитела на краве мляко са по високи, отколкото на тези деца без диабет." (read more on page 187 of China Study).
http://thinksimplenow.com/simplytina/2008/09/understanding-autoimmune-diseases

Прочетете статията:
Мляко и млечни продукти - причина за млечна алергия, лактозна и млечна непоносимост

~ А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят. ~ (Библия, Евреи 11:6)

(Бог) Показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди...Прочетете: Молитва за изцеление

Благословение и изцеление ви желая!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/




Последна промяна: 14 Май, 2011
Прочетете Цялата Статия...

Извадки от книгата: Вредата от Захарта! Намали захарта за да отслабнеш. Диабет и Гликемичен индекс на храните.

Извадки от книгата Вредата от Захарта! Намали захарта за да отслабнеш. Диабет и Гликемичен индекс на храните.
на Д-р Сам Ендрюс, Д-р Луис Балард, Д-р Морисон Бетеа, Х. Ленгтон Стюард


Диетите с насоченост към отслабване обикновено препоръчват ниско калорична храна, което практически не e естествено. Ние предлагаме нов начин на хранене, при който се консумира достатъчно количество храна, необходима за дневните ни нужди. В същото време този нов начин на хранене ще елиминира излишното тегло и още по важно промяна на навицитe на хранене ще облагодетелства кръвния холестерол, триглицеридите (мазнините) и причините и последиците от диабет.
Тази книга е за вас, ако обичате хубавата храна и ако искате да подобрите кръвния си състав, докато се хранете с вкусни храни, ако искате да отслабнете, ако сте диабетик. Ние ви предлагаме начин на хранене, който ще ви позволи приемане на разнообразна храна в достатъчно количество. Ще имате три яденета на ден и също подходящи закуски. Няма да има много неща, които да не можете да ядете, но ще има комбинации, които трябва да избягвате. Това което трябва да избягвате са храни или комбинации от храни, които изискват прекалено много отделяне на инсулин за регулиране на кръвната захар. Като правите това вие ще отслабнете и едновременно ще подобрите здравословното си състояние.

Токсична ли е захарта?


Рафинираната захар, когато се приема е токсична за човешкото тяло и спомага за натрупване на мазнини. Значително количество захар се приема чрез храни съдържащи въглехидрати и скорбяла. Много от тези храни са полезни за здравето ни. Фруктозата, захарта в плодовете нормално е полезна, но приета в неподходящо време и в грешна комбинация създава проблеми на храносмилането и на метаболизма. Ние предлагаме диета с малко захар. Захарта играе роля на стимулатор на панкреаса (задстомашна жлеза) да отделя един от най мощните хормони инсулин. Инсулинът има някои добри страни за нашето тяло, като регулира кръвната захар, но лошият ефект е прекаленото много отделяне на този хормон. Toва довежда до превръщане на излишната захар в мазнини, които се натрупват в нашето тяло. От своя страна отделянето на много инсулин стимулира производството на холестерол в черния дроб. Нашата диета е така подбрана, че да причини отделяне на инсулин под средното ниво в нашето тяло. Способните доктори веднага разбират връзката между инсулина и холестерола. Диабетиците, които приемат външно инсулин имат много високо ниво на холестерол и триглицериди (мазнини). Всички наши пациенти, които преминаха на тази диета намалиха холестерола средно с 15%. Въглехидратите се разпадат на глюкоза в нашето тяло и това повишава кръвната захар. От своя страна панкреасът произвежда инсулин, за да понижи кръвната захар, но при този процес инсулинът съдейства за натрупване на мазнини и повишаване на холестерола. Инсулинът също възпрепятства разпадането на вече натрупаните мазнини. Това не е фантазия, а факт. При някои от нас даже има противодействие на производството на инсулин, което от своя страна води до още по голямо отделяне на инсулин, за регулиране на кръвната захар. Има само няколко неща в тази диета, които не можете да ядете. Това са въглехидрати, които причиняват интензивно отделяне на инсулин. Вие трябва да елиминирате от храната си картофите, белия ориз, хляб от бяло брашно, цвекло(?), моркови(?) и разбира се рафинираната захар, царевичен сироп, меласа, мед, подсладени напитки и бира. От друга страна вие ще можете да ядете плодове по избор. Списъкът на хранитe, които се позволяват е голям. Както казахме в началото някои комбинации от храни трябва да избягвате, не че самите храни не са добри. Ние искаме да ви предложим начин на хранене, който да е добър за вас и да ви помогне да отслабнете, без да давате пари за разни процедури и фитнес. Намаляване на калориите не довежда до отслабване. Теорията за намаляване на калориите не се доказа на практика. Много от диетите водят до частично гладуване, което от своя страна лишава организма от важни протеини, витамини и минерали и разбира се постоянно лишение от нормално количество храна. Досега говорихме за лошия ефект на инсулина, но сега ще споменем за глюкагона. Глюкагон се освобождава от панкреаса в кръвния поток в големи количества при консумиране на богата на протеин храна. Глюкагонът съдейства за мобилизацията на натрупаните мазнини в тялото, когато вие се нуждаете от енергия. Когато нивото на глюкагона се повиши, то остава така доста време и спомага за изгаряне на мазнините. Запомнете инсулинът се съпротивлява на използването на запасните мазнини, докато богатата на протеин храна не стимулира отделянето на значителни количества инсулин, така че съпротивата е много по малка, като в същото време се повишава нивото на глюкагона, чийто присъствие мобилизира запасните мазнини.
Следвайки този начин на хранене вие може да се освободите от много често срещани стомашни проблеми и оплаквания.

Митове
Едно от нещата, които искаме да дискутираме са някои от концепциите, които от дълго време са поддържани даже и от повечето доктори и както и от други здравни професионалисти.
1. Калории и отслабване
Какво е калория? Калория е количеството енергия необходимо, за да се повиши температурата на водата от +15C до +16C. Теоретично, ако някой консумира количество храна, съдържаща определени калории, тялото трябва да изразходи тази енергия за определено време, за да е неутрално по отношение на калориите. Ако не, тялото ще превърне излишните калории в запаси наречени мазнини, които могат да се освободят евентуално по късно. Това е класическата теория, когато се превишат калориите, те се натрупват като мазнини. Тази концепция се базира на изследвания направени преди много години. Човешкото тегло се регулира чрез интегрираните и добре координирани ефекти на захранване и изразходване на енергия и истината е, че не може още да се разбере как тялото се справя с този сложен процес. Ние знаем, че намаляването на калориите води до временно отслабване. Когато сме на ниско калорична диета, тялото се настройва да изразходва по малко енергия. Изследванията показват, че има наличие на съпротива да се поддържа ниско калорична диета и при по продължително време може да доведе до напълняване. И освен това непрекъснатата борба да приемаме по малко калории ни довежда до едно мизерно хранене, на което ние трудно можем да се задържим и в крайна сметка се отдаваме на едно от най големите удоволствия в живота да се храним нормално. Нашето виждане е, че калориите не са толкова важни, както вида на храната, с която се храним, как се храним и процеса на метаболизма която тя предизвиква.
2. Мазнини и напълняване
Понеже мазнините освобождават повече калории на грам, отколкото въглехидратите или протеина популярния мит е, че мазнините са вредни. Приемането на малко мазнини и повече въглехидрати довежда до приемане на по малко калории и по здравословна диета. Тази концепция води до приемането на огромно количества паста (спагети, макарони и др.), картофи и ориз. Фактът е, че мазнините не причиняват напълняване. Още повече, мазнините са жизнено важни за тялото като го снабдяват с важни елементи като мастни киселини, много витамини и хормони важни за метаболизма. Истина е, че ние много прекаляваме с пържените храни. Правилно е обаче да намалим наситените мазнини. Преработката на мазнините и също и на въглехидратите води до промяна на холестерола. Много важно е да знаем, че някои мазнини спомагат за намаляването на холестерола, а други го увеличават. Като пример, мононаситените мастни киселини зехтин, олио от рапица, фъстъчено олио помагат на пациенти със сърдечносъдови заболявания. Орехите и бадемите са полезни, поради наличието на мононенаситени мазнини.
Изследванията са показали, че в средиземноморските страни, където е повишена консумацията на зехтин има понижена заболеваемост от сърдечносъдови заболявания. Обаче много наситени и полиненаситени мазнини водят до риск от коронарни болести. Средиземноморската диета е богата на свежи зеленчуци и плодове, пълноценно зърно, зехтин сравнение със стандартната диета. Друг клас от мазнини са омега-3 полинаситени или рибено масло. Тези мазнини намаляват триглицеридните нивa и намаляват лепкавостта на тромбоцитите в кръвта. Увеличаването на триглицеридите или тромбоцитите е една от причините за артериосклероза.

3. Холестерол
Холестеролът не беше проблем до 1970 г. По това време за първи път се обърна внимание на опасността от маслото, яйцата, свинската мас и други животински продукти. Това произведе една класация, кои храни са полезни и кои вредни. Изследвания са правени в много страни и се препоръчва да се намали консумацията на мазнини с 30%. Обаче, например в Холандия 48% от енергията, която се получава от храната се дължи предимно на мазнини. Холандия има една от най високата продължителност на живот в Европа. Подобно е, и в Крит. Клиничните изследвания са показали, че намаляването на холестерола не довежда до намаляване на смъртността. Изводът е, че холестеролът по само себе си не е индикатор за риск от сърдечносъдови болести.
4. Алкохол
Алкохолът не допринася много за напълняване. Чаша вино има по малко калории от филия бял хляб. Тялото разпознава алкохола като източник на енергия, като по този начин тялото няма да изгори мазнини от резерва. По голям негативен ефект има когато алкохола се приема на празен стомах. Ефектът се намалява, когато първо се приеме малко храна, така че алкохолът не да може да достигне тънките черва толкова бързо. Някои видове алкохол са по вредни от други. Бирата например съдържа голямо количество малтоза, въглехидрат, който причинява много бързо повишаване на кръвната захар. Виното е най приемливо от алкохола, особено червеното, прието след първоначално приемане на парче сирене или месо. Прекомерна употреба на алкохол е вредна.
5. Храносмилане и метаболизъм
Храносмилането и метаболизма на храните, които приемаме е ключът към поддържане на здравословно и нормално тегло. Защото "ние сме това което ядем".

Храносмилане
Храносмилането обхваща целият процес от приемането на храната до крайното абсорбиране чрез чревните клетки и изпращане до черния дроб за метаболизъм. Най важното при храносмилането е разграждане на протеините, мазнините и въглехидратите в по малки частици и абсорбирането им в кръвния поток и лимфатичната система. Преди това да стане, важна част от храносмилането е смесването и разбиването на храната в стомаха като с миксер. Този процес позволява на храната да бъде омекотена и смесена с течност и подложена на различни фази на храносмилане. Крайната точка е изпразване на стомаха и преминаване на храната в тънките черва. Течностите в стомаха се освобождават много бързо, но солидните частици по бавно. Понякога половината от стомаха се изпразва за между 30-60 мин. По малките частици напускат преди по големите в последователен ред. Последните солидни частици, които напускат са несмилаемите фибри или листните зеленчуци. Доброто сдъвкване на храната е важно за по лесното усвояване. Изпразването на стомаха може да закъснее по различни причини, като приемане на много мазнини, пиене на много алкохол по време на ядене или преди. Това забавяне може да доведе до оттегляне на съдържанието на стомаха към долната част на хранопровода, причиняващо киселини, неразположение в гръдния кош, чувство на препълване, даже и прилошаване и повръщане. Това често става при вечеря преди лягане. Най добре е храната да се смеси в стомаха и постепенно да напусне към тънките черва. В началото на тънките черва, жлъчката от жлъчния мехур и ензимите от панкреаса се смесват със стомашното съдържание и ускоряват процеса на раздробяване на храната на по малки частици. Тази смес се предвижва надолу в тънките черва, където започва абсорбирането от клетките на стените на червата. Смесването на храните има голямо значение за по късното раздробяване на по малки частици, за да бъдат абсорбирани. За пример, приемането на храни съдържащи даже и малко количество неразтворими фибри могат да афектират храносмилането и абсорбцията на въглехидрати като причиняват по малък инсулино стимулиращ ефект, отколкото, ако приемаме само въглехидрати. Това има положителен ефект. Плодовете приемани отделно са по лесно храносмилаеми, отколкото приемани с други въглехидрати и мазнини. Негативният ефект от приемането на плодове неправилно се отразява на храносмилателния процес.
Метаболизъм
Метаболизъм означава "променям" и включва много процеси, които трансформират хранителните вещества в химически субстанции, така че да могат да се използват от тялото. Целият процес е много сложен. Нивото на метаболизъм е различно при хората, което означава, че отслабване и напълняване при една и съща диета може да бъде различно значително. Въпреки че, процесът е сложен вие трябва да знаете, че черният дроб играе централна роля в метаболизма на храните, включително и на алкохола и в метаболизма на повечето от лекарствата.
Нека да разгледаме видовите храни които се метаболизират в тялото ни. Всичко, което приемаме като храна са въглехидрати, разградени до проста захар, 80% гликоза и останалото фруктоза или галактоза в зависимост дали сме приели плодове или млечни продукти; протеини, които се разграждат до аминокиселини; мазнини, които се разграждат до триглицериди; фибри, които са целулоза и не могат да се разградят. От тези само три се усвояват от храносмилателния тракт: захар, аминокиселини и триглицериди (мазнини).
Въглехидрати
Въглехидратите се съдържат в растенията и също и в животински продукти. Преобладаващите въглехидрати, които приемаме са под формата на захар и скорбяла. Въглехидратите могат да бъдат класифицирани като прости захари и по сложни захари, като скорбяла. Всички въглехидрати абсорбирани в тялото ни се превръщат в повечето случаи в глюкоза. Глюкозата е основното гориво в човешкото тяло. Глюкозата се използва веднага или се натрупва като гликоген в черния дроб и мускулите, за да се използва по късно. Ако има останала глюкоза тя се съхранява като мазнини. За да разберете метаболизма на въглехидратите и връзката с нашите препоръки за хранене и отслабване е много важно да знаете какво повишаване на глюкоза причиняват различните храни, когато ги приемаме. Това просто може да се нарече гликемичен индекс, който варира при различни видове въглехидрати. Когато кръвната глюкоза (захар) се понижи, гликогенът който е натрупан в черния дроб се разгражда на глюкоза, нивото на глюкозата се повишава и кръвната захар се нормализира. Въглехидратите като скорбялата, които имат по сложна структура могат, противоположно на някои вярвания да бъдат разградени и абсорбирани толкова бързо както простите въглехидрати, като например обикновената захар. Приемането на въглехидрати повишава нивото на глюкозата в кръвта;при захарта повече, а при пресните плодове по малко. Повишаването на кръвната захар води до освобождаване на инсулин, който от своя страна предизвиква спад на глюкозата. Така, необходимата глюкоза достига клетките и се използва като енергия а останалата се натрупва като мазнини.

Протеини
Източници на протеини са месото, ядките, млечните продукти и някои зеленчуци под формата на съставки наречени aминокиселини. Аминокиселини се освобождават от протеина под въздействието на ензимите отделяни от панкреаса. Без действието на ензимите, молекулите на протеина не могат да се абсорбират, понеже са твърде големи и сложни, за да навлязат в кръвния поток. В случай, че ензимите на панкреаса липсват, те могат да се заменят с капсули вземани по време на ядене. Човек на средна възраст трябва да консумира поне 1 гр. протеини на всеки кг. тегло. И двата вида протеини животински и растителни са необходими за нашата диета. Диетата ни трябва да бъде добре балансирана с двата вида протеини. Когато протеините се разпаднат до аминокиселини, те могат да се абсорбират от червата и метаболизират от черния дроб. Тогава най общо казано аминокиселини могат да се използват от тялото като изграждащи елементи на всички протеини, които образуват клетките, хормоните и нервно трансмитерите (малки субстанции, които предават сигнали на нервната система) или аминокиселините могат да бъдат превърнати в глюкоза или захар в черния дроб чрез процес наречен глюконеогенеза. Това е процес на получаване на глюкоза от невъглехидратни храни. Това е много важно за тялото да произвежда собствена глюкоза в периоди, когато консумацията на въглехидрати е намалена, защото глюкозата е основното гориво на тялото.
Мазнини
Мазнините или липидите са сложни молекули съставени от мастни киселини, които имат животински или растителен произход. Мазнините се храносмилат чрез въздействието на ензими от панкреаса наречени липази. В противен случай те не могат да се използват от тялото и се изхвърлят. Даже когато са разградени на субстанции, повечето от тях остават неразтворими във вода и изискват специален вид абсорбция, чрез превръщането им в емулсия и разтварянето им. Жлъчката от черния дроб, която се съхранява в жлъчния мехур играе специална роля при тази абсорбция. Субстанциите на мазнините са достатъчно големи и без тази процедура не могат да влязат в кръвния поток. При недостиг на панкреатични ензими, те трябва да се приемат допълнително с храната. Мазнините се абсорбират чрез червата като глицерин и се превръщат в триглицериди докато са още в чревните стени и тогава те навлизат в лимфатичната система откъдето тези мазнини могат да се използват от всички клетки на тялото. Клетките използват мазнините като гориво за производство на енергия като важен компонент на клетъчната структура и също като източник на важни субстанции произвеждани в клетките. Много важна функция на мазнините е да образуват изолационен слой непосредствено под кожата. Това трябва да бъде тънък слой от мазнини. Това трябва да бъде тънък слой от мазнини, но ако не е така, той е почти винаги обект на реконструкция при съвременните мъже и жени поради опитите да се контролира теглото и формата на тялото.
Холестеролът не е това, което си мислят хората. Холестеролът не е мазнина и няма нищо общо с наситените мазнини. Това е сложно съединение принадлежащо към семейство стероли. Холестеролът се комбинира с мазнините, когато циркулира в кръвта за да достигне всички клетки. Холестеролът е важна съставка при образуването на стероиди, жлъчни киселини, хормони и други. Защото холестерола е много важен, тялото трябва постоянно да снабдява с него всички клетки. Следователно тялото не само взима холестерол от храната, но и също произвежда предимно чрез черния дроб. Черният дроб трябва да доставя достатъчно холестерол, за да посрещне нуждите на тялото, независимо че ние не приемаме достатъчно с храната. Холестеролът произведен от черният дроб циркулира като липопротеини. По време на тази циркулация в кръвния поток, холестеролът може да бъде депозиран по стените на важни артерии, специално по стените, където има точки на възпаление, малки неравности или малки прекъсвания. Този процес се нарича артериосклероза и водещ до коронарни болести и в някои случаи на високо кръвно налягане.
Сега знаете как храносмилателната система работи и какво пречи на нейната ефективност.

Инсулин
Какво трябва да знаем за инсулина? Инсулинът е най важният от всички хормони за метаболизма. Когато разберем неговото действие, ще разберем как работи диетата. Инсулинът се произвежда от бета клетките на панкреаса. Повечето от хората произвеждат около 200 единици инсулин на денонощие. Той е като метла. Помита глюкозата, аминокиселините и свободните мастни киселини към клетките. При нормалните хора кръвната захар не варира много, поради съгласуваната и компенсираща хормонална активност на инсулина и глюкагона. Инсулинът е единствения хормон, който регулира кръвната захар да не достигне до опасни високи нива. Глюкагонът, който също се произвежда от панкреаса предпазва кръвната захар да не достигне много ниски нива (хипогликемични нива). При ниски нива на кръвната захар глюкагонът разгражда гликогена в черния дроб в глюкоза. Глюконеогенеза може да се получи при дълго гладуване или при прекомерно физическо натоварване. През първите 24 часа на гладуване гликогенът в черния дроб се използва, а след това тялото започва да използва мускулния протеин. Освобождаването на глюкагон се стимулира при хипогликемия, при гладуване и също при приемане на богата на протеини храна.
    Когато приемаме въглехидрати, храносмилателните ензими разграждат храната и когато се абсорбира чрез червата се повишава нивото на глюкоза. Това стимулира отделянето на инсулин. Както знаем инсулинът способства за натрупване на мазнини. Когато кръвната захар падне твърде ниско се отделя глюкагон, който превръща натрупаните мазнини в глюкоза.
    Глюкозата е главният стимулант за производство на инсулин. Фруктозата от захарта в плодовете и аминокиселините (протеини) от месото причиняват значително отделяне на инсулин само при вече съществуващо повишение на кръвната захар. Наднорменият индивид вероятно има повишено отделяне на инсулин поради прекомерна стимулация на панкреаса чрез преяждане или има генетична тенденция на съпротивителност към инсулина. Повишаването на инсулина води до запасяване на черния дроб и мускулите с глюкоген. След като протеините и мазнините са усвоени инсулинът съдейства за отлагане на протеини в мускулите и мазнини в мастните клетки като триглицериди. Не е чудно, че е трудно да се отслабне при повишено ниво на инсулина.
    Инсулинът също пречи за разграждане на глюкогена и триглицеридите (мазнините). Метаболичните процеси включващи инсулин са изключително чувствителни да причиняват складиране на мазнини и също да пречат на разграждането на мазнините. Инсулинът даже активира ензим наречен липопротеин липаз (ензимите са протеини, които ускоряват метаболизма), който съдейства за премахването на триглицеридите от кръвния поток и тяхното депозиране като мазнини. Инсулинът пречи също на хормоночувствителния липаз (друг ензим), който разгражда депозираните мазнини. Следствие на тези две дейности на инсулина се натрупват мазнини, което води до напълняване и увеличаване на натрупванията около кръста.
    Инсулинова резистентност (съпротивителност) е състояние на намалена чувствителност (отговор) на мастните, чернодробните и мускулните клетки към нормалните нива на циркулиращия инсулин. Обикновено малко количество инсулин ще намали кръвната захар. При индивиди с инсулинова съпротивителност това не може да се случи и е необходимо повече инсулин да се освободи.
    Прекалената пълнота е следствие от инсулинова съпротивителност. Друго следствие от инсулинова съпротивителност е диабет 2. В повечето случаи при диабет нивото на циркулиращия инсулин и кръвната захар са повишени, както и нивото на кръвния холестерол. Прекалено пълните индивиди без диабет имат обикновено повишено инсулиново ниво и нормално ниво на кръвната захар. Често те са на път да развият диабет, просто защото панкреаса се изтощава поради постоянна стимулация от глюкоза. Инсулинът съдейства за депозиране на всички видове хранителни групи: глюкоза, аминокиселини и триглицериди (мазнини). Този запас може да се използва по късно при гладуване или между две хранения. Спадане на нивото на инсулин при гладуване позволява да се разградят депозитите на мазнини и на захар (глюкоген). Прекалено пълните хора имат повишено ниво на инсулин и при гладуване и при нормално хранене. Нивото им на липопротеин липаз е също повишено. Техният метаболизъм е готов при всяко състояние да депозира храната, която приемат. Не е чудно, че прекалено пълните индивиди много трудно могат да отслабнат. Помислете за ползата от диета, която се основава на необходимост от малко инсулин. Стигаме до отговора как да отслабнем и в същото време да подобрим кръвната картина.
    Синдромът Х, описан от д-р Г.М. Ривен (Dr. G.M. Reaven) е комбинация от две или повече състояния: инсулинова съпротивителност с последващи високи инсулинови нива, повишаване на липидите (специално триглицеридите), прекалена пълнота, сърдечно съдови болести и високо кръвно налягане. Инсулиновата съпротивителност е вероятно най важната част от този синдром, защото често причинява другите проблеми. Голям брой пациенти със синдром Х развиват сърдечно съдови болести и при тях се наблюдава повишени случаи на сърдечен удар.
    Какви са добрите новини? 50% и повече от инсулиновата съпротивителност може да бъде намалена или даже отстранена, защото тя не е изцяло генетична. Как можем да намалим високите нива на инсулин и инсулиновата съпротивителност? Чрез промяна на храненето - диета. Можем да намалим високите инсулинови нива чрез намаляване на инсулино стимулиращите въглехидрати, заедно с физически упражнения и спиране на цигарите (при пушачите).
    Много хора с коронарно артериални болести са прекалено пълни. Те са много пълни в кръста, имат бирен корем и са слаби в бедрата. Това се казва ябълкова форма на пълнота. Индивидите с диабет и инсулиновата съпротивителност имат подобна ябълкова форма, за разлика от крушовидната форма, където тлъстините са разпределени по бедрата и задните части.
    Д-р Уолевер (Dr. Woever) потвърди ползата от ниско гликемичната диета при прекалено пълни и не инсулино зависими пациенти. Той установи 7% спад на холестерола след 6 седмици. Д-р Дженкинс (Dr. Jenkins) установи при нормални пациенти за 2 седмици 15% спад на холестерола и спад на отделяне на инсулин 32% също при ниско гликемична диета!
    При приемане на 50-100 гр. гликоза по време на наситена със захар закуска, нивото на инсулина се повишава много бързо и остава повишено за няколко часа. Приемане на храна богата на въглехидрати три пъти на ден и преди лягане предизвиква повишаване на инсулина за приблизително 24 часа. Панкреасът се нуждае от почивка, също и мастните клетки. Представете си инсулина да тъпчи клетките с мазнини 24 часа. Разбирането на метаболизма и действието на инсулина ни помага да следваме една здравословна диета. Не всички въглехидрати стимулират еднакво отделянето на инсулин. Въглехидратите, които стимулират най много отделянето на инсулин са с най висок гликемичен индекс, а въглехидратите с нисък индекс стимулират ниско ниво на отделяне на инсулин.
Гликемичен индекс
През 1981 г. Д-р Дейвид Дженкинс публикува статия за гликемичен индекс на използваните храни. Класация на въглехидратните храни според техния гликемичен индех, като за сравнение се приема глюкоза с гликемичен индекс 100.
Зърнени храни, хляб и зърнени закуски (cereal)
Много е трудно да се намери зърнена закуска (cereal) без да е преработена и без захар. Избирайте зърнени закуски с най малко съдържание на захар и с най много фибри. Избягвайте царевичните зърнени закуски. (Мисля, че тук може да се добави да приемаме сварени или накиснати овесени ядки, бел. от блога)

Висок гликемичен индекс: > 60
Бял хляб 95, франзела 95, оризова паста (макарони) 92, безглутенов хляб 90, царевица 75, сериал 75, бяло брашно 75, оризов кекс 74, кравайче (bagel) 72, продукти от бяло брашно 70, кроасан 70, царевична каша (качамак) 70, мафин (малък кръгъл кекс) 70,  бял ориз късозърнест 72, бял ориз дългозърнест 56, просо 70, многозърнен сериал 65, обикновени спагети и макарони 65 (ако са варени 5 мин. имат по нисък индекс), кускус 65, ръжен хляб 64, басмати ориз 60
Среден гликемичен индекс: 46 - 60
Пита хляб 57, ечемичена кифла 55, див ориз 55, кафяв ориз 55, овесена каша 55, каша (елда, гречка) 55, мюсли 56, пълноценно зърно 50, булгур (натрошено пшеничено зърно) 50, пълноценен ориз 50,  овесен хляб 50, пшеничено зърно 45, ечемично зърно 45, пълноценно зърно 45, тестени изделия от пълноценно зърно 45
Нисък гликемичен индекс: < 45
Пшеничени трици 42,  оризови трици 27, ръж 35, полиран (лъскав, pearl) ечемик 25
Зеленчуци
Висок гликемичен индекс: > 60
Варени картофи 95, варени моркови 85, пържени картофи 80, червено цвекло 75, тиква 75, пролетни картофи 62
Среден гликемичен индекс: 46 - 60
Сладки картофи 55, сурови моркови 49, зелен грах 45
Нисък гликемичен индекс: < 45
Сух боб, леща 30-40, зелен боб, грах 40, нахут 40, лима боб 30, черен боб 30, зърна соя 15, домати 15, зелени зеленчуци (зеле, спанак, броколи и др.) 0-15, билки 0-15, гъби 10, червени чушки 10, лук 10
Плодове и ядки
Плодовете са добър източник на захарин поради слабата стимулация на инсулин и също са източник на важни витамини. Те се приемат най добре от храносмилателната система, ако се консумират отделно. Плодовите сокове имат по висок гликемичен индекс отколкото целия плод.
Висок гликемичен индекс: > 60
Сушени фурми 103, диня 72, сушени плодове 70, ананас 65, стафиди 65, банани 60
Среден гликемичен индекс: 46 - 60
Манго 56, киви 53, грозде 50, круши 45
Нисък гликемичен индекс: < 45
Портокали 44, праскови 42, сливи 38, ябълки 38, круши 37, сушени кайсии 31, грейпфрут 25, череши (вишни) 22, домати 15, ядки 15-30, кайсии 10
Млечни продукти
Кисело мляко (без добавени плодове и захар) 14, прясно мляко 34, сладолед 61
Други
Малтоза (в бирата) 105, глюкоза 100, мед 75, рафинирана захар 75

Гликемичният индекс е метод за определянето на храни съгласно техния гликемичен ефект или по просто, способността на различни храни да повишават нивото на кръвната захар. Познаване на гликемичен индекс ни помага да разберем концепцията на диетата. По високият гликемичен индекс повишава нивото на кръвната захар. Консумиране на храни с висок гликемичен индекс може да доведе до хипогликемия, намаляване на кръвната захар при прекалено много отделяне на инсулин. Това ще бъде дискутирано по нататък. При повишаване на кръвната захар се нуждаем от повече инсулин от панкреаса за да се понижи нивото на кръвната захар до нормално. Тази инсулинемия е вредна, водеща до метаболични промени и проблеми. Много е важно загликемичен индекс е размера и формата на частиците на въглехидратите, които приемаме. Например надробеното зърно има по нисък индекс отколкото брашното, а най малък имат зърната. Целите овесени ядки имат по нисък индекс, отколкото смлените. Формата на частиците също има значение за индекса. Скорбяла при варене става гъста каша, понеже от топлината водата се абсорбира от частиците или гранулите и това води до разпадането им на отделни молекули. Това спомага за по лесното им усвояване чрез ензимите и абсорбиране чрез стените на червата. Това стимулира отделянето на инсулин. Изследванията показват, че обработените зърнени продукти имат по висок индекс. От друга страна по малко обработените имат по нисък индекс. Пълнозърнест хляб звучи много добре, но ако е направен от рафинирано брашно, което макар да е от цяло зърно има много малко от обвивката на зърното. Ние препоръчваме хляб направен от цяло или натрошено зърно. Друг проблем е обогатеното брашно, което е прекалено много обработено (рафинирано, пречистено), че даже витамините и минералите липсват. Аз си спомням бабата на един мой приятел какво казваше, "Колкото е по бял хляба, толкова по скоро ще умреш". 

Защо тази диета е полезна за диабетици 
Тази глава трябва да бъде прочетена не само от тези страдащи от диабет, но от всеки, защото много от нас имат приятели и близки болни от диабет.
Две са основните категории диабет, инсулино зависим (тип 1) и не инсулино зависим (тип 2), въпреки че, много с тип 2 диабет в края на краища стават зависими от хапчета или инжекции инсулин, за да контролират кръвната захар. Друг по рядко срещащ се е, гестационен диабет по време на бременност.
Диетата е най важното третиране на всички видове диабет. Много диабетици с граничен диабет (преддиабетно състояние) тип 2 са постигнали намаление на кръвната захар в нормални граници 90-110 mg/dL. Ние сме свидетели на диабетици тип 2 нуждаещи се от инсулин да постигат подобрение до точка, където няма повече нужда от инжекции инсулин. Диабетиците могат да постигнат тази цел чрез промяна в храненето.
Защо тази диета е толкова ефективна за диабетици? В единия случай, панкреаса на диабетика не произвежда точното количество инсулин, а в другия организма не отговаря на инсулина по ефикасен начин. Много често потърпевшият има инсулинова резистентност (съпротивителност). Инсулинова резистентност (съпротивителност) означава, че тялото се нуждае от повече инсулин за да поддържа кръвната захар в нормални граници в сравнение със здрав човек, който консумира същата храна.
Диабетиците често имат повредени бъбреци, очи, нерви и сърдечно съдова система. Това води до намалена циркулация, като крайност причинява загуба на крайниците. Инжекциите от инсулин за контрол на повишената глюкоза при тип 2 диабет, често са неефективни. Предписаните инсулинови инжекции обикновено не съвпадат с изискванията на количеството и разнообразието на приетата храна. Точно функциониращия панкреас в тялото отделя инсулин в кръвта в прецизното количество и в точното време. Това не може да се постигне при ”механичното” снабдяване на инсулин. Така че, диабетиците не трябва да се хранят по начин, който изисква голямо количество инсулин.
Най тежките поражения при диабетиците се причиняват, когато кръвната захар е извън всякакъв баланс. Диета ниска на рафинирана захар и преработени зърнени продукти не причинява голямо повишаване на кръвната захар, така че няма толкова голяма опасност от повреждане на орган.
Внимание: Ако вие сте на инсулин или на диабетични таблетки и започнете диетата от книгата ”Вредата от захарта” консултирайте се с вашия доктор, защото вие вероятно ще трябва да намалите дозата таблетки. Вероятно не ще се нуждаете от толкова инсулин, ако сте тип 2 диабетик или въобще няма да имате нужда, ако следвате точно диетата.
При диабетици тип 1, които не произвеждат достатъчно инсулин, диетата е също подходяща. Те няма да се нуждаят от толкова инсулин за да поддържат кръвната захар в нормални граници. Тип 1 диабетици винаги се нуждаят от някаква доза инсулин; обаче след като почнат да се хранят според диетата ще се нуждаят от по малко инсулин. Запомнете, нашите тела не са предназначени за диети (хранене), които създават нужда от високи нива на инсулин.
Гестационният диабет е временен, но индицира тенденция на майката към диабет тип 2. Във времето 50-70% развиват диабет тип 2, особено тези които са прекалено пълни преди и след бременността.

Преди 1500 г. рафинираната захар не е съществувала, както и хибридизираните зеленчуци и зърна, които съдържат по малко фибри и са с по висок гликемичен индекс. Високо преработените брашна и зърно, като белият ориз не съществуваха, понеже нямаше технологии за рафиниране и премахване на фибрите.
В учебника по физиология (Medical Textbook of Physiology) се казва, че излишната захар и въглехидрати се превръщат в мазнини. Само част от глюкозата се превръща в гликоген, но ограничено количество, около 200-300 гр. Глюкозата, която не се използва или превръща в гликоген се превръща в мазнини и се натрупва в тялото. Това не е хранителна теория, това е физиологичен факт. И отново, по причина на вариращите нужди от инсулин, диабетиците не трябва да променят внезапно диетата без професионален медицински съвет.

Хипогликемия (Hypoglycemia)
Хипогликемията е много разпространен проблем при хората. Терминът хипогликемия, който се използва означава ниска (hypo) кръвна захар, обикновено под 50 mg/dL при възрастни. Кръвната захар под 40 mg/dL често изисква медицинска помощ. Хипогликемията е причина за униние, лошо настроение или потиснатост, което много от нас изпитват няколко часа след храна. В повечето от случаите, ние сме приели богата на захар храна или въглехидрати с висок гликемичен индекс, което причинява кръвната захар да се повиши със свързан инсулинов пик (значително нарастване). Когато инсулинът свърши работата си и кръвната захар започне да спада, често това спадане е под нормалното с резултат ниско ниво на кръвната захар.
Симптомите варират между сънливост, отпуснатост, апатия, бездействие, инертност и безпокойство. Нашата първа реакция е да приемем някаква храна, обикновено отново въглехидрати с висок гликемичен индекс, което повишава кръвната захар и ни прави да се чувстваме временно добре. Като резултат нашата кръвна захар се колебае между високо и ниско ниво по един определен нездравословен начин. Това може да бъде избягнато, ако се храним правилно.
Това се нарича реактивна хипигликемия. Хората със значителни симптоми на хипогликемия трябва да потърсят лекарска помощ. Обаче, в повечето от случаите хипогликемията е просто резултат от приемане на храна богата на въглехидрати с висок гликемичен индекс. Вие може да избегнете симптомите свързани с ниско ниво на кръвната захар като следвате препоръчаната диета.

Диета и сърдечно съдовата система ...

Отслабване при жените ...

Концепция на диетата ...

Разрешени (за предпочитане) храни 
Месо: телешко, агнешко, свинско, заешко, пилешко, патешко, гъшо, месо от сърна, риба, миди
Зеленчуци: боб, леща, грах, спанак, марули, кресон, тиквички, гъби, аспарагус, артишок, зеле, целина, краставици, кисели краставички, ряпа, сладки картофи, броколи, патладжан, лук, карфиол и др.
Плодове: ябълки, круши, череши, лимони, малки плодове, като боровинки, къпини, малини и др., киви, кайсии, грейпфрут, пъпеш, домати, мандарини, портокали, манго, праскови, фурми (без захар), грозде, сливи, авокадо, тиква и др.
Млечни продукти: прясно мляко, кисело мляко, сирене, кашкавал, яйца, краве масло, сметана
Зърнени закуски: продукти от пълноценно (цяло) зърно без декстроза, малтоза, меласа, мед, кафява захар или царевичен сироп.
Пълнозърнест хляб или пълнозърнести макарони, кафяв ориз, овесени трици, пшеничени трици, овесени ядки, различни пълноценни зърна.
Други: ядки, подправки, чесън, шоколад (60% или повече какао), може каша кафе или черен чай, плодови сокове (без добавена захар), зехтин, канола олио, фъстъчено масло, плодово желе (без добавена захар)

Храни за избягване
Картофи (червени или бели) > заместители: печени домати със сирене, гъби, леща или боб
Бял ориз > заместители: пълноценен ориз, кафяв ориз
Царевица (хляб, каша, пуканки)
Моркови, червено цвекло > заместители: броколи или целина, артишок
Забележка: Морковите и червено цвекло имат висок гликемичен индекс (бързо вдигат кръвната захар), но малък гликемичен товар (съдържат много малко въглехидрати). Например пълноценното зърно е с по нисък гликемичен индех, но с висок гликемичен товар (съдържа много въглехидрати). Сурови или варени моркови и червено цвекло може да се консумират ограничено, но не сок от тях.)
Справка:
http://www.lef.org/magazine/mag2005/jul2005_report_diabetes_02.htm 
http://chetday.com/carrotjuicedangerous.htm)
Бял хляб > заместители: пълнозърнест хляб без захар
Рафинирана захар > заместители: фруктоза, подсладител (nutrasweet, не е за предпочитане, понеже съдържа аспартам; по добре да използвате стевия. бел. от блога)
Други продукти от бяло брашно: бисквити, кекс, сладки и други да се избягват.

Хранителни навици ...

Сутрешна закуска:
Варианти:
1. грейпфрут, портокал или ябълка - 30 мин след това прием на закуска от пълноценно зърно (овесени ядки и трици)
2. портокалов сок - 30 мин след това, 2 яйца с масло; бекон; припечена филия от пълнозърнест хляб, безкофеиново кафе или чай.
Преди обедна закуска:
Плод или бадеми, орехи; фъстъчено масло, плодово пюре без захар, ръжени бисквити, питие или кафе без кофеин
Обяд:
Зелена салата със зехтин и червен оцет, сирене, печена риба или пилешко със зеленчуци. Питие или кафе без кофеин, вода. Без десерт.
Следобедна закуска:
Плод или ядки, Питие или кафе без кофеин, вода.
Вечеря:
Зелена салата, пържола (агнешка, телешка); гарнитура от зеленчуци, зехтин, лук, гъби; чаша вино или вода.
Десерт: диетично питие, ядки.

Заключение ...

Някои рецепти:
Бульон
1 кг. говежди или свински кости
2 глави лук
2 скилидки чесън
3 стръка целина
Розмарин, риган и мащерка
Добавя се вода и се вари се 4-5 часа, прецежда се.
Следват и други...

Предупреждение! Рязка промяна на диетата може да причини при някои хора чревни проблеми и отслабване на имунната система. Препоръчва се плавна промяна на диетата, за да може организма без проблеми да се приспособи към здравословен начин на хранене. (бел. от блога)

Книга: Sugar Busters! , Dr. Sam S. Andrews, Dr. Luis A. Balart, Dr. Morrison C Bethea, H. Leighton Steward

~ Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота. ~ (Библия, Притчи 4:23)

Прочетете: Молитва за изцеление!

Благословение и изцеление!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...