Хранителни алергии - Д-р Наташа Кампбел-Макбрайд

Хранителни алергии - Д-р Наташа Кампбел-Макбрайд


Хранителните алергии са напоследък са много чести и тенденцията е да продължават да нарастват. Повечето лекари установят, че с този проблем се сблъскват всекидневно все повече и повече. Едно скорошно публично проучване във Великобритания показва, че почти половината от хората заявяват, че имат "алергия" към някои храни или храни. Въпреки това, официалните данни за "истинска алергия към храни" са около 1% от населението в най-развитите страни. Причина за това объркване е, че голямата част от хранителните реакции / алергии / непоносимост не произвеждат типичен алергичен профил при тест (повишени IgE или IgG при положителен кожен тест (prick test, капка от алергена се поставя на кожата, след което тя се пробожда с цел попадане на алергена вътре) и / или положителен RAST тест).
Има различни опити за класифициране на тази група: като тип Б хранителна алергия, метаболитна непоносимост към храни или просто непоносимост към храни, а не като "истинска" алергия. В тази група един човек може да реагира на различни храни или комбинации от храни. Много често човек не е сигурен към каква храна произвежда реакция, защото реакцията може да бъде веднага или след време (след ден, няколко дни или дори седмица по-късно). Тъй като тези забавени реакции се припокриват една с друга, пациентите никога не могат да бъдат сигурни на какво точно са реагирали всеки един ден. Освен това има явление на маскиране, когато новата реакция започва, а предишната не е свършила все още), така че връзката с тази храна и симптомите, които тя предизвиква не са ясни. Хранителна алергия или непоносимост може да доведе до всякакъв симптом: от мигрена, умора, предменструален синдром (ПМС), болки в ставите, сърбеж по кожата до депресия, хиперактивност, халюцинации, мании и други психични и неврологични прояви. Въпреки това, най-непосредствените и чести симптоми в по-голямата част от пациентите са храносмилателните проблеми: болка, диария или запек, подуване на корема, лошо храносмилане и други.
Естествено, много хора се опитват да идентифицират към кои храни реагират. В резултат на това много форми на изпитване са се появили: от изследвания на кръвта до електронни кожни тестове. Много опитни практикуващи са се разочаровали от повечето от тези тестове, тъй като те произвеждат често твърде много фалшиви положителни и грешни отрицателни резултати. Освен това те водят до простото заключение, че ако се премахне "положителната" при теста храна от диетата, това ще реши проблема. В някои случаи, премахването на проблемната храна помага. Въпреки това, при повечето пациенти това не е постоянно: пациентите откриват, че като се премахнат някои храни, те започват да реагират на други храни, на които те не изглежда да са реагирали преди. Целият процес води до ситуация, при която човек практически завършва с това, че няма какво да яде, и на всеки нов тест се установяват реакции към нови храни. Мнозинство от опитните лекари са стигнали до същото заключение: една опростена идея "и да не ядете храни, пак сте алергични!", което не се отнася до корените на проблема. Ние трябва да погледнем задълбочено на това, което причинява тази хранителна непоносимост. За да го разберем, бих искала да споделя историята на случая на един от моите пациенти. 

Стефани S., на 35 години поиска помощ в "избистрянето на нейната хранителна алергия". Много бледа недохранена дама, (тегло 45 кг при височина 160см) с ниско ниво на енергия, хроничен цистит, коремни болки, подуване на корема и хронична констипация. Тя е била с поставена диагноза анемия непрекъснато през целия й живот.

Семеен произход: родена е естествено от майка с проблеми в храносмилането и мигрена, сестра й страдала от тежка екзема и брат й от проблеми с храносмилателния тракт. Не разполага с информация за здравето на баща си. 
Тя не е кърмена като бебе и на възраст 3 месеца получава първата инфекция на пикочните пътища с първия курс на антибиотици. Оттогава инфекциите на пикочните пътища стават нормална част от живота й, обикновено се лекува с антибиотици, страда от хроничен интерстициален цистит. През детството си тя е била много слаба, винаги е било трудно да напълнее, но въпреки това тя счита здравето си да е "ОК" - завършва училище и играе спортове. На 14-годишна възраст менструацията й спира, започнала преди една година. Тя е поставена на противозачатъчни хапчета, които като че ли регулират менструалния цикъл. На около 16 г. тя е поставена дълго време на антибиотици за акне, след което развива непоносимост към лактоза, тежък запек и подуване на корема. Била посъветвана да спре млякото и млечните продукти на 18 г., което й е помогнало със запека за известно време, но другите симптоми останали. Тя развива последователно ниско ниво на енергия (слабост), коремни болки, световъртеж, много ниско телесно тегло и много суха кожа. След многобройни медицински консултации и тестване за хранителни алергии тя започва премахването на различни храни от диетата си, но никога не е била сигурна дали това прави голяма разлика: някои симптоми като че ли изчезват, а други не и нови симптоми се появяват. Тя става чувствителна към силни звуци и замърсяване на местно ниво, като от шампоани и грим и някои химикали за почистване. Нейният цистит става хроничен и е обявен за психосоматичен от личния й лекар. Нейният хранителен режим по време на консултациите е бил много ограничен: тя като че ли е понасяла (но не е била напълно сигурна) зърнени закуски, овче кисело мляко, соево мляко, някои видове сирене, няколко зеленчуци и по-рядко риба. След няколко теста за хранителна алергия тя е премахнала всички видове месо, яйца, ядки, всички плодове, пълнозърнести храни и много зеленчуци. 
Този пример е често срещан и показва ясно, че само премахването на алергичните храни от диетата не решава проблема. Трябва да гледаме по-задълбочено и да намерим причината за болестта на пациента. За да се направи това трябва да разгледаме историята на заболяването на Стефани. 

Ранно детство
Стефани е родена от майка с проблеми с храносмилането и не е кърмена. Какво означава това? Ние знаем, че неродените бебета са със стерилни черва. По време на раждането на бебето то поглъща голямо количество микроби, които живеят в родилния канал на майката. На тези микроби са необходими около 20 дни за да се установят в девствената храносмилателната система на бебето и да образуват чревната флора на бебето. От къде идва вагиналната флора? Медицинската наука показва, че флората във влагалището до голяма степен идва от червата. Това, което живее в червата на жената ще живее и във вагината им. Майката на Стефани страда от проблеми с храносмилането, което показва, че тя е с необичайна чревна флора, която тя предава на дъщеря си при раждането. 
Бебето Стефани не е кърмено. Кърмата, особено коластрата в първите дни след раждането е от жизненоважно значение за подходящото население на храносмилателната система на бебето със здравословна микробна флора. Ние знаем, че бебетата хранени от бутилка развиват напълно различна чревна флора от бебетата които се кърмят, която чревна флора късно предразполага изкуствено хранените бебета към астма, екзема, различни други алергии и други здравословни проблеми. Най-важните аномалии, които се развиват в храносмилателната система е мястото, където тези микроби се установяват. Придобила необичайна чревна флора от майка си при раждането, Стефани е още повече компрометирана с хранене от бутилка. 

Хроничен цистит 
Освен червата, през първите няколко седмици от живота на бебето другите лигавици и кожата на бебето се населяват от собствената му флора, което играе ключова роля в защитата на повърхностите от патогени и токсини. Като бебе Стефани придобива необичайна флора в червата си, нейните слабини и влагалище имат необичайна флора също (тъй като тя обикновено идва от червата). В същото време уретерът и пикочният мехур получават подобна на влагалището флора: в нормална ситуация следва да преобладават лактобактерии (Lactobacteria), до голяма степен L. Crispatus и L. Jensenii. Тази флора произвежда водороден прекис (peroxide), намаляващ Ph-то в областта, като не позволява да се поддържат патогени. В незащитения уретер и пикочния мехур попадат всички патогенни микроби, причиняващи инфекции на пикочните пътища. Най-често срещаните патогени, които причиняват инфекции на пикочните пътища са E.coli, Pseudomonas aeruginosa и Staphylococcus saprophyticus, идващи от червата и слабините. Урината е едно от местата на елиминиране на токсините от организма. При чревна дисбиоза големи количества различни токсини се произвеждат от патогените в червата и се абсорбират в кръвния поток през повредените чревни стени. Много от тези токсини напускат тялото с урината: при натрупването в пикочния мехур тази токсична урина влиза в контакт с лигавицата на пикочния мехур. Полезните бактерии в пикочния мехур и уретера поддържат GAG слой на пикочния мехур: защитната бариера на лигавицата е направена най-вече от sulphated glucosaminoglycans произведен от клетките на лигавицата на пикочния мехур. Тъй като GAG слой се поврежда, токсичните вещества в урината достигат до стената на пикочния мехур, което причинява възпаление и води до хроничен цистит. И това е, което се е случило със Стефани: на възраст 3 месеца тя получава първата си инфекция на пикочните пътища. Когато чревната флора, вагиналната флора и флората на уретера и на пикочния мехур не са били коригирани, тя продължава да страда от инфекции на пикочните пътища през целия си живот и в крайна сметка развива хроничен цистит. 

Продължаване на увреждането на чревната флора
По причина на редовните инфекции на пикочните пътища Стефани трябвало да взема редовни курсове на антибиотици през целия си живот, като се започне от ранна детска възраст. Всеки курс на антибиотици ощетява полезните видове бактерии в червата, оставяйки ги отворени за нахлуването на патогенни микроорганизми, резистентни към антибиотиците. Дори когато курса на антибиотика е кратък, а дозата е ниска, тя е трябвало да приема различни полезни бактерии за червата дълго време за да се възстанови: физиологичните E. Coli отнемат 1-2 седмици, Бифидобактерии (Bifidobacteria ) и Veillonelli отнемат 2-3 седмици, Лактобацили (Lactobacilli), Bacteroids, Peptostreptococci отнемат един месец. Ако през този период чревната флора е подложена на други вредни фактори, чревната дисбиоза (dysbiosis) може да стане сериозна. 
След многобройни кратки курсове на антибиотици Стефани трябвало да започне дълъг курс за акне на 16-годишна възраст. Тогава тя получава изразени храносмилателни проблеми: запек, подуване на корема, болки в корема и непоносимост към лактоза, което показва, че чревната флора е сериозно застрашена.  
От 14-годишна възраст Стефани е на контрацептивни хапчета в продължение на много години. Контрацептиви имат сериозен отрицателен ефект върху състава на чревната флора, което води до алергии и други проблеми, свързани с чревна дисбиоза. 

Недохранването - вследствие на необичайна чревна флора
Стефани страда от недохранване през целия си живот, въпреки факта, че нейното семейство винаги е приготвяло пресни здравословни ястия и Стефани се е хранила добре. Но въпреки това тя е била винаги бледа, много слаба и малка и никога не е могла да увеличи теглото си. Това не е изненадващо, като се има предвид състоянието на червата й още с раждането. Микробният слой на абсорбиращата повърхност на стомашно-чревния тракт, не само предпазва от нашественици и токсини, но запазва и неговата цялост. Епителните клетки, наречени ентероцити, които покриват вилите (власинките) са клетките, които завършват процеса на храносмилане и усвояване на хранителните вещества от храната. Тези клетки живеят само няколко дни, като оборотът на клетки в чревната стена е много активен. Тези ентероцити постоянно се образуват във вътрешността на стените на червата. Те бавно пътуват към горната част на вилите, вършат работата си по храносмилането и усвояването и стават все по-зрели по пътя си. Когато се изкачат на върха на вилите, те се отделят. По този начин епитела на червата непрекъснато се обновява, за да осигури способността си за добра работа по усвояването. 

При опитите с животни със стерилизация на червата се установява, че когато на полезните бактерии, живеещи на чревния епител са отстранени, този процес на клетъчното обновяване напълно излиза от ред. Времето на пътуване на клетките от вътрешността до върха на вилите (въсите) става няколко пъти по-дълго, което нарушава процеса на съзряване на клетките и често те се превръщат в ракови. Митотичната дейност във вътрешността става значително потисната, което означава, че много по-малко клетки ще се родят там и много по-малко от тях ще се родят здрави и ще могат да си вършат работата както трябва. Състоянието на самите клетки става необичайно. Това е, което се случва при лабораторните животни със стерилизирани червата. В човешкото тяло, липсата на добри бактерии винаги се получава, когато патогенните бактерии излизат извън контрол, което прави цялата ситуация много зле. Без грижа за полезните бактерии и при нападение от патогенна флора, чревния епител се изражда и не е в състояние да абсорбира и усвоява храните правилно, което води до малабсорбция, хранителни дефицити и непоносимостта към храни.

Освен поддържане на чревната стена в добро състояние, здравословната чревна флора населяваща чревните стени е създадена да взема активно участие в самия процес на храносмилането и усвояването. Толкова много, така че нормалното храносмилане и усвояването на храната е може би невъзможно без добре балансирана чревна флора. Тя има способност за смилане на протеини, ферментира въглехидрати, разгражда липиди и фибри. Вторичните продукти на бактериалната активност в червата са много важни в транспортирането на минерали, витамини, вода, газ и много други хранителни вещества през чревната стена в кръвния поток. Ако чревната флора е повредена (нездравословна), най-добрите храни и добавки в света нямат вероятност да бъдат разградени и абсорбирани. Един добър пример е диетичните фибри, които са едни от естествените местообиталища за полезните бактерии в червата. Те се хранят с тях като произвеждат цял набор от полезни хранителни вещества за чревната стена и за цялото тяло, ангажират ги в усвояването на токсини, активират ги за участие във водния и електролитен метаболизъм на веществата, за рециклиране на жлъчните киселини и холестерол и т.н. и т.н. Това е бактериалната активност върху фибрите (баластните вещества), която позволява да се изпълняват всички тези полезни функции в организма. И когато тези добри бактерии са увредени и не могат да "работят" върху фибрите, диетични фибри по само себе си могат да станат опасни за храносмилателната система, което осигурява добра среда за лошите патогенни бактерии и от там задълбочаване на възпалението на чревните стени. Това е, когато гастроентеролозите трябва да препоръчат диета с ниско съдържание на фибри. Следователно, диетичните фибри сами без полезните бактерии в червата могат да се окажат, че са нещо, което не е добре за нас.

Стефани също така намира, че има непоносимост към лактоза, след като дълго време е била на антибиотици, предписани за акне. И наистина лактозата е едно от тези вещества, които повечето от нас не биха могли да абсорбират без добре функционираща чревната флора. Обяснението предлагано до този момент от науката е, че след ранна детска възраст при повечето от нас липсва ензим, наречен лактаза за храносмилане на лактозата съдържаща се в млечните продукти. Ако ние не сме предназначени за възприемане лактоза, тогава защо някои хора като че ли се справят много добре? Отговорът е, че тези хора имат правилните бактерии в червата. Една от основните видове лактоза храносмилателни бактерии в червата на човека е E.coli. Това идва като изненада за много хора, като тези физиологични щамове на E.coli са от съществено значение за обитателите на храносмилателния тракт. Те се появяват в червата на здравото бебе през първите дни след раждането в големи количества и ще се запазят в същото количество през целия живот, при условие че те не се унищожават от антибиотици и други влияния на околната среда. Освен храносмилане на лактозата, физиологичните щамове на E.coli произвеждат витамин К и витамини В1, В2, В6, В12, произвеждат вещества подобни на антибиотиците, като колисинс (colicins) и контролират другите членове на собственото си семейство, които могат да предизвикат някакво заболяване. Всъщност населяване на червата с физиологичните щамове на E.coli е най-добрият начин да се предпазите от патогенните видове на E.coli. За съжаление, тази група полезни бактерии са много уязвими по отношение на антибиотици с широк спектър, по-специално аминогликозиди (гентамицин, канамицин) и макролидите (еритромицин и др.).

Отделно от E.coli, други полезни бактерии за здравословната чревна флора (бифидобактерии, лактобактерии, полезни дрожди (yeasts) и други) не само ще осигурят подходящо усвояване на хранителните вещества от храната, но и активно ще синтезират различни хранителни вещества: витамин К, пантотенова киселина, фолиева киселина, тиамин (витамин В1), рибофлавин (витамин В2), ниацин (витамин В3), пиридоксин (витамин В6), цианокобаламин (витамин В12), различни аминокиселини и други активни вещества. Когато доставките на храни, са оскъдни, ние, хората не умираме от липса на витамини и аминокиселини. Организма ни е така създаден (разбира се от нашият Създател – Бог, бел. от блога), че ни предоставя собствена фабрика за производство на тези вещества - нашата здравословна чревна флора. И когато тази чревна флора е повредена, въпреки адекватното хранене развиваме недостик на витамини. Всяко диагностицирано дете или възрастен с чревна дисбиоза показва недостиг на много витамини, които се предполага, че чревната флора трябва да произвежда. Възстановяване на полезните бактерии в червата е най-добрият начин за справяне с този недостиг, особено витамин B.
При тестване през годините Стефани последователно показва недостиг на повечето витамини, мастно разтворими витамини, магнезий, цинк, селен, манган, сяра, желязо и някои мастни киселини. 

Анемията - Друга последица от чревната дисбиоза
Стефани страда от анемия през целия си живот, неуспешно лекувана с курсове на таблетки съдържащи желязо. По-голямата част от пациентите с чревна дисбиоза изглеждат бледи и пепеляви и в техните кръвни тестове често се виждат промени, характерни за анемия. Това не е изненадващо. Те не само не могат да усвоят съществени по значение витамини за кръвта и минерали от храната, но и собственото им производство на тези витамини е повредено. На всичкото отгоре хора с увредена чревна флора, често имат определена група патогенни бактерии, които нарастват в червата, които са желязо обичащи (консумиращи) бактерии (Actinomyces spp., Mycobacterium spp., патогенни щамове на E.coli, Corynebacterium spp. и много други ). Те консумират съдържанието на желязо в храната, оставяйки лицето в недостиг. За съжаление, добавянето на желязо прави тези бактерии да се размножават, причинявайки неприятни проблеми с храносмилането и не отстраняват анемията. За да имате здравословна кръв тялото се нуждае от други минерали, цял набор от витамини: В1, В2, В3, В6, В12, С, А, D, фолиева киселина, пантотенова киселина, а и някои аминокиселини. Установено е, в голям брой проучвания по целия свят, че просто добавянето на желязо не помага много за анемия.  

Патогени в червата
Най-изучени патогени, които нарастват прекалено бързо след многобройни антибиотици курсове са клостридии и дрожди, които спадат към опортюнистична група микроби на червата. Опортюнистичната чревна флора е много голяма група от различни микроби, сбор и комбинации, които могат да бъдат доста индивидуални. Има около 400 различни видове от тях в човешкия стомах. Най-чести са: Bacteroids, Peptococci, стафилококи (Staphylococci), стрептококи (Streptococci), бацили, клостридии (Clostridia), дрожди (Yeasts), Enterobacteria (Proteus, Clebsielli, Citrobacteria и т.н.), Fuzobacteria, еубактерии (Yeasts), Spirochaetaceae, Spirillaceae, Catenobacteria, различни вируси и много други. Интересното е, че много от тези опортюнистични бактерии, когато са в малки количества и под контрол наистина изпълнят някои полезни функции в червата, като участват в смилането на храната, разграждат липидите и жлъчните киселини. При здравословни черва количеството им е ограничено и строго контролирано от полезната флора. Но когато полезната флора е повредена, те излизат извън контрол. Всеки един от тези микроби може да доведе до различни здравословни проблеми. Най-известна е гъбичката Candida Albicans, която води до неизброими проблеми на милиони хора. Има изобилие от литература, публикувана за кандида инфекция. Въпреки това, аз трябва да кажа, че много от това, което е описано като Синдром на Кандида е в резултат на чревна дисбиоза, която включва дейността на много други опортюнистични и патогенни микроби. Кандида албиканс никога не е сама в човешкото тяло. Нейната активност и способност да оцелее и да причини заболяване зависи от състоянието на трилиони от различни бактерии, вируси, протозои, други дрожди и много други микро-същества. В здравословното тяло Кандида и много други микроби причиняващи болести са много добре контролирани от полезната флора. За съжаление, ерата на антибиотиците даде на Кандида специална възможност. Обичайните широкоспектърни антибиотици убиват много различни микроби в организма - лошите и добрите. Но те нямат ефект върху Кандида (Candida). И така, след всеки курс на антибиотици, Кандида се оставя без никой да я контролира, така че тя расте и процъфтява. Стефани е била с много симптоми на обрастване на Кандида в тялото си: ниско енергийно ниво, суха кожа, периодично вагинална кандидоза и цистит, подуване на корема, запек, замъгляване на мозъка и летаргия. 

На семейство Клостридии е дадена също специална възможност от ерата на антибиотиците, защото клостридиите са също устойчиви на тях. Има около 100 различни членове на това семейство открити до този момент и всички те могат да причинят сериозни заболявания. Много от тях действат като опортюнисти в здравословната човешка чревна флора. Докато те се контролират от полезните микроорганизми в червата, те обикновено не ни навреждат. За съжаление, всеки курс на широкоспектърни антибиотици премахва добри бактерии, което оставя клостридиите неконтролирани и им позволява да нарастват. Различните видове клостридии предизвикват тежки възпаления на стомашно-чревния тракт и ощетяват неговата цялост, което води до много проблеми с храносмилането и непоносимостта към храни.

Хранителни "алергии" и непоносимост
Нормално чревната флора поддържа целостта на чревните стени като я защитава, захранва и поддържа нормален оборот на подновяване на клетките. Когато полезните бактерии в червата са значително намалени, чревните стени се израждат. В същото време различни опортюнистични бактерии, когато не се контролират от повредените добри бактерии, получават достъп до чревните стени и повреждат нейната цялост, което ги прави порести и пропускливи. Например микробиолозите са наблюдавали колко често опортюнистични бактерии в червата, от семействата Spirochaetaceae и Spirillaceae поради тяхната спирална форма имат способността да избутат чревните клетки настрани и да разрушат целостта на чревните стени, което позволява да преминават вещества, които обикновено не трябва да преминат през стените. Кандида албиканс притежава тази способност много добре. Нейните клетки се прикрепят към лигавицата на червата буквално пускат "корени" през нея и я правят пропусклива. Много червейчета и паразити имат също това свойство много добре. Частично смляната храна преминава през повредените "спукани" чревни стени в кръвния поток, при което имунната система ги разпознава като чужди тела (антигени) и реагира на тях. Това е начинът при който се развиват хранителните алергии или непоносимостта към храни. Така че, няма нищо лошо с храната. Това което се случва е, че храните не получават шанс да се усвоят правилно, преди да се абсорбират през повредените чревни стени. Така че, за премахване на хранителните алергии трябва да се концентрираме не на храните, а на чревните стени. Моят клиничен опит показва, когато чревните стени са излекувани много от непоносимостите към храни изчезват.

Лечение на чревните стени - Диета
Как се лекуват чревните стени? Ние трябва да заменим патогените в червата с полезни бактерии, така че ефективните пробиотици са основна част от лечението. Въпреки това, най-важната интервенция е подходящ хранителен режим. 
Не е необходимо отново да измисляме колелото, когато става дума за създаване на диета за нарушения в храносмилането. Има диета вече измислена, много ефективна диета преди повече от 60 години с отличните си постижения за подпомагане на хората с най-различни нарушения в храносмилането, включително и за такива унищожителни заболявания като болестта на Крон и улцерозен колит. Тази диета се нарича Специфична Въглехидрати Диета или СВД (SCD) за кратко. 
СВД е била създадена от известния американски педиатър д-р Валентин Сидни Хаас (Dr. Sidney Valentine Haas ) през първата половина на 20-ти век. Това бяха добрите стари времена, когато лекарите използваха за лечение на пациенти диета и природосъобразни средства. Продължаващ работата на колегите си д-р Л. Емет Холт, д-р Кристиан Хертер и Джон Хауланд (Drs. L. Emmett Holt, Cristian Herter and John Howland), д-р Хаас е прекарал много години в изследване на ефекта от диета за целиакия и други нарушения в храносмилането. Той и неговите колеги откриват, че пациентите с нарушения в храносмилането могат да понасят храна богата на протеини и мазнини доста добре. Но сложните въглехидрати от зърнени храни и зеленчуци, съдържащи скорбяла влошават храносмилателните проблеми. Захароза, лактоза и други двойни захари също трябва да бъдат изключени от хранителния режим. Въпреки това, някои плодове и зеленчуци не само се понасят добре от пациентите, но и подобряват тяхното физическо състояние. Д-р Хаас е лекувал над 600 пациенти с отлични резултати: след следване на неговия диетичен режим за най-малко от година е постигнато "пълно възстановяване, без пристъпи, без смъртни случаи, без кризи, без белодробни заболявания и спиране на растежа". Резултатите от това изследване са публикувани в книгата "Управление на цьолиакия", написана от д-р Сидни В. Хаас и Мерил П. Хаас (Dr. Sidney V. Haas and Merrill P. Haas) през 1951 година. Диетата, описана в книгата, е била приета от медицинската общност по цял свят като лек за цьолиакия и д-р Сидни V. Хаас е бил удостоен за пионерската си работа в областта на педиатрията. 

За съжаление, такъв "щастлив край" не се случва твърде често в историята на човечеството. През онези дни цьолиакията не била много ясно определена. Много различни състояния на червата са били включени в диагностицирането на цьолиакия (целиакия) и всичките тези състояния са били лечими от СВД много ефективно. През следващите десетилетия, които последваха се случва нещо ужасно. Цьолиакията, в крайна сметка е определена като глутенова непоносимост или глутенова ентеропатия, което изключва голям брой различни други чревни проблеми от тази диагноза. Тъй като "диета без глутен" е обявена за ефективна при цьолиакия, СВД диета е забравена като остаряла информация. И всички други заболявания на червата, които попадат в областта на истинската цьолиакия са забравени също така. Истинската цьолиакия е рядка, така че "забравените" чревни състояния обхващат много голяма група от пациенти, които преди са били диагностицирани с целиакия и сега не отговарят на лечение с диета без глутен. Между другото, много от "истинските" пациенти с целиакия не се подобряват също на диета без глутен. Всички тези състояния отговарят много добре на СВД диета разработена от д-р Хаас.

Следвайки цялата полемика около цьолиакия Специфичната Въглехидратна Диета е била напълно забравена, ако не беше, познайте, една майка! Илейн Готшал, отчаяна за своята малка дъщеря, която страда от тежък улцерозен колит и неврологични проблеми, която отива да види д-р Хаас през 1958 година. След 2 години на СВД дъщеря й е напълно свободна от симптомите и става енергичено и процъфтяващо малко момиченце. Следвайки успеха на СВД при дъщеря й Илейн Готшал през следващите години помага на хиляди хора, страдащи от болестта на Крон, улцерозен колит, цьолиакия, дивертикулит и различните форми на хронична диария. Много драматично и бързо възстановяване тя съобщава при малки деца, които освен с храносмилателни проблеми имат сериозни поведенчески отклонения, като аутизъм, хиперактивност и ужаси през нощта. Тя посвещава години на изследвания в биохимичната и биологична основа на диетата и публикува книга, наречена "Прекъсване на порочния кръг. Чревно здраве чрез диета." Тази книга се превръща в истински спасител за хиляди деца и възрастни по целия свят и е преиздавана многократно. Много уеб-сайтове и уеб-групи са създадени за споделяне на рецепти и опит основани на СВД.

Аз (д-р Н. Кампбел) използвам СВД в продължение на много години в моята клиника (UK) и трябва да кажа, че това е диета за хранителни алергии. Тъй като работя предимно с деца с интелектуални увреждания, като аутизъм, хиперактивност, дислексия, диспраксия и др, имам групирани тези пациенти под името Чревен и Психологичен Синдром. Аз приех някои аспекти на СВД за тези пациенти и те нарекоха тази диета ЧИПС (GAPS) диета. През годините съм разработила Въведение на Диетата ЧИПС за по-тежки случаи. Намирам, че въвеждането на диетата е особено ефективно при хранителни алергии, тъй като позволява на чревните стени да се излекуват по-бързо. Въвеждането на диетата е структурирано в последователни етапи. Освен ако не е опасна (анафилактичен тип) алергията към определена храна, аз препоръчвам моите пациенти да игнорират резултатите от тяхното изследване за непоносимост към храни и да следват въвеждащите етапи последователно. Въвеждането на диетата през първите етапи служи на чревната лигавицата по три начина:

1. Премахване на фибрите. При повредени чревни стени фибрите дразнят лигавицата на червата и осигуряват храна за патогенните микроби в червата. Това означава: да не се консумират ядки, боб, плодове и сурови зеленчуци. Само добре сварени зеленчуци (супи и яхнии) се разрешават, като особено влакнести части на зеленчуците трябва да се отстранят. Не е позволено нишесте (скорбяла) в диетата ЧИПС, което означава, без зърнени храни и зеленчуци не съдържащи скорбяла.
2. Диетата ЧИПС осигурява храна за чревната лигавицата: аминокиселини, минерали, желатин, glucosamines, collagens, мастноразтворими витамини, и т.н. Тези вещества са от домашно месо и риба, гелообразните части на месото и варени във вода, месо от органи, яйчен жълтък и изобилие от естествени мазнини от животински произход. 
3. Диетата предвижда пробиотични бактерии под формата на ферментирали храни. Пациентите се научават да ферментират собствено кисело мляко, кефир, зеленчуци и други храни у дома си. Тези храни се въвеждат постепенно, за да се избегне създаването на реакция (Die Off) при измиране на патогенните бактерии. 

По време на първите два етапа от въведението на диетата ЧИПС най-тежките стомашно-чревни симптоми като диария и коремни болки изчезват доста бързо. В този момент пациентът може да се придвижи към следващите етапи, когато всички други храни, постепенно . . , ще бъдат включени. Тъй като чревната стена започва да се лекува, пациентите откриват, че могат постепенно да въвеждат храни, които те не понасяли преди. Когато въведението на диетата е завършено, пациентът продължава с пълната ЧИПС диета. Препоръчвам спазване на пълната диета средно за две години с цел възстановяване на нормалната чревна флора и стомашно чревните функции. В зависимост от тежестта на състоянието различните хора имат различен период от време за възстановяване. Децата обикновено се възстановяват по-бързо, отколкото възрастните.

Стефани трябваше да следва въведението на диетата за 7 месеца преди да почувства наддаване на тегло и усещане за сила. По времето през което тя премина на пълната диета ЧИПС (GAPS) Стефани имаше нормални изпражнения, без подуване на корема и без симптоми на цистит, енергийното й ниво беше много по-добро, въпреки че все още изглеждаше леко бледа. Около една година от началото на лечението тя се загуби за 18 месеца, но след това ми изпрати актуализация за състоянието си: всичко вървеше добре, енергийно й ниво е добро, тя не е имала симптоми на цистит и стомашно чревните функции са били в добро състояние. Тя е наддала на тегло: въпреки че все още е доста слаба, но в рамките на нормалното. През последните два месеца тя започна да приема някои храни, които не са позволени от диетата и установява, че може да ги толерира в някои случаи, включително тестени изделия (спагети), шоколад и някои хлебни продукти от местната фурна. 

Лечение на чревните стени – пробиотици
За да се излекуват чревните стени освен с подходяща диета трябва също да се заменят патогенните бактерии (микроби) в червата с полезни такива. Ферментиралите храни в диетата предоставят някои пробиотични микроби. Въпреки това, ефективни пробиотични добавки са от съществено значение в повечето случаи. Съществуват множество изследвания за ползата от пробиотичните добавки за повечето нарушения в храносмилането, както и за много други здравословни проблеми. Пазарът е пълен с пробиотици под формата на напитки, храни, прахове, капсули и таблетки. Преобладаващата част от тях са профилактични, което означава, че те са предназначени за сравнително здрави хора и не са предназначени да се направи реална промяна при пациенти с нарушения в храносмилането и "пропускливи черва". Тези хора се нуждаят от терапевтични силни пробиотици с добре подбрани мощни видове пробиотични бактерии. Терапевтичните пробиотици ще произвеждат така наречената "реакция на умиране" (Die Off): пробиотичните бактерии убиват патогените в червата, когато тези патогени умират, те отделят токсини. Тъй като това са токсини, те дават на пациентите уникални симптоми, тяхното освобождаване (на токсините) прави тези симптоми по-лоши, което се нарича "реакция на умиране". Тази реакция може да бъде доста сериозна и трябва да бъдат контролирана. Ето защо аз препоръчвам да започнете с терапевтични пробиотици (therapeutic probiotic) в много малка доза, а след това постепенно да достигнете доза до терапевтично ниво. След като достигнете това ниво, пациентът трябва да остане с него в продължение на няколко месеца: колко дълго - зависи от тежестта на състоянието. След като симптомите на болестта до голяма степен изчезнат, пациентът може да започне постепенно намаляване на дневната доза на ниво на поддръжка или може да спре напълно. 

Стефани започна със специфичен терапевтичен пробиотик. Тя вземаше една капсула на ден (2,00 милиарда живи клетки) в продължение на една седмица, след което увеличава до 2 капсули на ден. При тази доза тя получи сърбежи по кожата си, хлабави изпражнения и нейните симптоми на цистит малко се влошиха. Тя разбра обаче, че това е "Die-Off" реакция и остана на тази доза дотогава, докато тези симптоми изчезнаха – две и половина седмици. После увеличи дозата до 3 капсули на ден. Това увеличение, произведе друга " Die-Off" реакция, така че трябваше да остане на 3 капсули дневно в продължение на един месец, преди да увеличи дозата. По този начин тя постепенно достигна до 8 капсули на ден - терапевтични дози. Аз се препоръчах тя да остане на тази доза в продължение на 6 месеца. През този период от време всички основните симптоми утихнаха и някои започнаха да намаляват. След 6 месеца, тя решава да остане на терапевтичната доза за по-дълго време, тъй като се е чувствала доста добре. След още 4 месеца на 8 капсули на ден, тя се е почувствала достатъчно силна, за да започне да намалява дозата. Постепенно намалява до 4 капсули на ден - поддържаща доза. След около 2 години на тази доза, тя открива, че може да прекрати пробиотиците и само понякога да взема, когато е под особен стрес. 

Публикувано в: Journal of Orthomolecular Medicine, First Quarter, 2009, Vol 24, 1, pp.31-41
http://www.gaps.me/preview/?page_id=344

Кравето масло, заедно с кокосовото и палмови масла, богати на каприлова и лауринова киселини са смъртоносни за кандида и други патогени в червата. Кравето маслото е също добър източник на селен и витамин А - антиоксиданти необходими в борбата с инфекциите. Също така, не премахвайте пилешката кожа или мазнините от говеждото или агнешкото месо. Всички те съдържат някои мастни киселини с антимикробни свойства. Агнешките мазнини са особено богати на палмитолеинова киселина, мощна антибактериална киселина.

Наситените мазнини играят много жизненоважна роля в организма, за укрепване на имунната система, насърчаване на здрави кости, осигуряват енергия и структурната цялост на клетките, предпазват черния дроб, и подпомагат метаболизма на есенциални мастни киселини в тялото. Най-важното е, наситените мазнини всъщност понижават нивото на холестерола и са важна хранителна добавка за здравословно сърце.
Късите и средно-верижни мастни киселини, които са присъщи на наситените мазнини са с важни антимикробни свойства, които ни защитават срещу вредните микроорганизми в храносмилателния тракт. Например, бутирична киселина (butyric acid) се съдържа главно в кравето масло, а капринова киселина (capric acid) се съдържа главно в козе масло. Тези мастни киселини имат антимикробни свойства - предпазват ни от вируси, дрожди и патогенни бактерии в червата. Те не се въздействат от жлъчните соли, а пряко се усвояват за бърза енергия. Поради тази причина е малко вероятно да доведат до наддаване на тегло, отколкото зехтина или търговското растително олио. Късоверижните мастни киселини също допринасят за здравето на имунната система. 
Средноверижните мастни киселини се намират предимно в животински мазнини и тропически масла. Подобно на късоверижните мастни киселини, тези мазнини имат антимикробни свойства, абсорбират се директно за бърза енергия и допринасят за здравето на имунната система.
http://ezinearticles.com/?Leaky-Gut-Syndrome-Symptoms-Dont-Necessarily-Cause-Any-Pain&id=3905043
http://www.coconutsecret.com/saturatedfats2.html
http://www.westonaprice.org/know-your-fats/skinny-on-fats#composition

Прочетете статиите:
1. Чревен и Психологически Сидром - Oписание на диетата GAPS (ЧИПС) на Д-р Наташа Кампбел
2. Специфична Въглехидратна Диета - СВД (SCD) - Прекъсване на порочния цикъл (Илейн Готшал)

~ Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам. ~ (Библия, Псалм 91:2)

Желая ви благословение!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/


Последна промяна: Януари 11, 2012