Днес всеки знае, че повишеният холестерол е индикатор за риск от сърдечни и мозъчни заболявания, дължащи се на запушване на артерии. През 1987 г., на международна среща на изследователите в областта на рака в Гърция, аз изложих научните основания за това, че повишеното производство на холестерол в организма е последица от хроничното обезводняване на тялото.
Генетичната структура на всяка клетка й дава възможност да действа самостоятелно при неблагоприятни условия на заобикалящата я среда. Телесните клетки имат способността да се адаптират към околната си среда чрез промяна в мембранната си структура. За да предотвратят неконтролираното преминаване на вода навън и навътре, телесните клетки променят съдържанието на холестерол в своите мембрани. При нормални обстоятелства водата се просмуква в клетките с точно определена невисока скорост.
Клетките притежават механизъм за освобождаване от излишната вода. Ако обаче поради засушаване на околната среда се налага да се задържи водата вътре в клетката, това става чрез запечатване на външната й мембрана. Запечатват се същите онези пори (с холестерол), които позволяват преминаването на водата в клетките.
Холестеролът е материал, подобен на глина, запълващ отворите в мембраните на някои видове клетки, за да предотврати изтичането на необходимата за живота на клетките вода в циркулиращата наблизо кръв, която има по-силен осмотичен потенциал. Освен че холестеролът е материал за производството на мембрани на нервните клетки и на хормони. Той защитава от прекомерна загуба на вода други важни клетки, като им осигурява авариен запас от вода, вкарвана през мембраните.
Шумът, който се вдигна около така наречения лош холестерол, образуващ плаки по стените на артериите в сърцето и в други части на тялото, е абсолютно неоснователен. Ние измерваме нивото на холестерола в организма, като вземаме за анализ кръв от вените на ръцете. Това е кръв, която тече много бавно по вените в посока към сърцето. Ако образуването на плаки беше свързано със способността на холестерола да полепва, тогава вените щяха да бъдат запушени с тях още повече, отколкото артериите, където кръвта се смесва много по-добре благодарение на по-високото налягане и на пулсиращото й движение. Но никой никога не е виждал холестеролът да запушва вените или да образува в тях плаки. Помислете за това!
Дехидратацията или обезводняването на тялото причинява повишена плътност (недостиг на вода) и киселинност на кръвта!
Aко се закъснее с приема на вода, дехидратиращото въздействие на концентрираната кръв е достатъчно за натрупване на холестерол и последици от това за клетките на черния дроб и артериалната лигавица. С времето се създават предпоставки за производството и отлагането на холестерол в лигавицага на кръвоносните съдове. Единственият начин, по който могат да се предпазят клетките, непроизвеждащи холестерол, е да го вземат от кръвообращението и да го отложат в мембраните си.
Повишеният холестерол е белег, че телесните клетки са развили защитен механизъм срещу повишеното осмотично налягане в кръвта. Без него сгъстената кръв ще продължи да извлича вода от вътрешността на клетките. Холестеролът представлява естествена водо-непропусклива глина, която, запълвайки порите на клетъчната мембрана, запазва целостта й и предотвратява свръхзагубата на вода. При хронична дехидратация чернодробните клетки произвеждат допълнителни количества холестерол, които чрез кръвообращението достигат до всички клетки, нямащи собствено производство. Така клетъчните стени стават водонепропускливи.
В действителност холестеролът изпълнява функцията на водонепроницаема превръзка, която предпазва стените на артериите от изтъняване и скъсване, които могат да възникнат при повишена плътност и киселинност на кръвта вследствие на обезводняване и намалено уриниране (когато урината става тъмна).
Свръхпроизводството на холестерол и натрупването му в клетъчната мембрана е природна даденост, за да се предпазят живите клетки от обезводняване. В живите клетки, които имат ядро, холестеролът регулира пропускливостта на клетките за водата. В живите клетки без ядра съединенията от мастни киселини, от които е изградена клетъчната им мембрана, са тези, които правят възможно оцеляването на клетката при обезводняване и изсушаване. Отделянето на холестерол в клетъчната мембрана е част от системата за оцеляване на клетките. Той е необходимо вещество. Наличието на твърде много холестерол показва обезводняване на организма.
Съществува пряка зависимост между повишената чупливост на костите вследствие на извличането на калций от тях, от една страна, и равнището на холестерола от друга, тъй като под действието на слънчевата светлина холестеролът се превръща във витамин D.
Витамин D е необходим като стимулатор за изграждане на новата костна тъкан. Възможно е ускоряването на производството на холестерола да е един от начините за борбата на организма с остеопорозата. В едно от писмата ще прочетете как увеличеното поемане на вода е помогнало да се повиши плътността на костите средно с 10 %, а на бедрената кост, която трябва да бъде особено здрава - със 17 %.
Високото ниво на холестерола е индикатор, че се е задействала програмата за борба с физиологичното обезводняване в нейния ранен стадий.
Ако хората, чийто организъм се нуждае от увеличаване на производството на холестерол, за да изпълнява множество изключително важни функции, поемат препарати, понижаващи неговото равнище, това в крайна сметка предизвиква маса сериозни и опасни за живота проблеми, включително поражения на черния дроб.
Холестеролът е абсолютно необходим за живота. Организмът няма да увеличава неговото производство, ако не изпитва действително остра нужда от него.
Невротрансмитерът хистамин - химическо вещество, което се произвежда от мозъка - играе главна роля в регулирането на водата и в борбата с физиологичната дехидратация в организма. Той е естествен координатор на физиологичните функции, включително на увеличението на потреблението на водата, докато организмът се насити напълно, след което производството на хистамин намалява. Следователно колкото по-обезводнен е организмът, толкова по-активно функционират системите, управлявани от хистамина. Този процес предизвиква редица клинични признаци (симптоми), които само сочат жажда, но в медицината се смятат за болести.
У човека може да се появи задух или болки в ставите, да се вдигне кръвното налягане или кръвната захар, може да се повиши нивото на холестерола, може да се появят силно главоболие, депресия, тревожност или дори ангинозни болки, стомашни киселини, болки в гърба и много други неща - но всичко това е поради недостиг на вода в едни или други части на тялото. Често ние лекуваме тези състояния неправилно с различни лекарства, които действат като антихистамини.
Продължителното силно обезводняване на организма повишава чупливостта на големите коронарни артерии. Последващото отлагане на холестерол върху вътрешните стени на артериите не е нищо друго, освен опит на организма да защити по естествен път артериите от по-нататъшно увреждане. Това отлагане започва да затруднява притока на кръв толкова силно, че това доведе до инфаркт на миокарда. Прекаленото произвеждане на холестерол в организма е свързано с продължителното му обезводняване.
Ако разберем, че най-важната съставна част от храносмилателния процес е водата, тогава битката е почти спечелена. Ако дадем на тялото необходимата вода преди ядене, битката срещу произвеждането на холестерол в кръвоносните съдове е спечелена окончателно. Ако в определено време от деня изпиваме определено количество вода, така че клетките на организма добре да се изпълнят с вода, задействането на системата „холестерол-храносмилателен тракт", служеща да задържи водата да не преминава през стените на клетките, става почти ненужно. Отделянето на холестерол намалява. За управляваните от хормоните ензими, които подпомагат изгарянето на мазнините, беше установено, че след разходка от един час те продължават да действат в организма в продължение на дванадесет часа.
След една такава разходка (за активизиране изгарянето на мазнините) се разгражда и вече натрупалия се холестерол и кръвта отново започва да тече през блокираните преди това артерии (за това виж и писмото на г-н Фокс).
Две разходки през деня - на всеки дванадесет часа - подържат активността на управляваните от хормоните ензими (зависещата от хормоните липаза) денонощно и помагат разграждането на прекаленото натрупване на липоиди
За да предотвратите отлагането на холестерол в клетките на лигавицата на артериите и черния дроб, е достатъчно да приемате обилно количество вода половин час преди хранене. Така телесните клетки ще бъдат добре хидратирани преди да влезат в допир с концентрираната в резултат на храносмилането кръв. Приемането на вода преди хранене ще обезпечи достатъчно вода за храносмилането и дишането, без да се налага изтегляне на вода от вътрешността на клетките на съдовата лигавица.
Писмо:
Многоуважаеми д-р Батманжелидж, искам с настоящето писмо да Ви благодаря за това, че допринесохте да се чувствам по-добре. От 1982 г. имам оплаквания, свързани с високото ниво на холестерола ми. При първото измерване той беше на стойност 278. Тогава бях в Германия и започнах да спазвам строга диета, така че след около два месеца отслабнах с осем килограма и холестеролът ми спадна на 220. Не бях склонен да продължа да поддържам това ниво чрез медикаменти, особено след като лекарите в Египет бяха на мнение, че тази стойност на холестерола според техните виждания вече не е толкова опасна.
През последната година за мой ужас се оказа, че холестеролът ми се е покачил на 279. Тогава имах щастието да Ви срещна. Когато Вие ми „предписахте" да пия обилно вода (2 пълни чаши) преди ядене, вместо лекарствата, които бях готов да вземам, първоначално аз бях скептичен, още повече че вие не счетохте за необходимо спазването на някаква особена диета. След два месеца, при това без особено да се придържам към старите правила, които затрудняваха живота ми, холестеролът ми за първи път от девет години спадна на 203! Изненадващо аз отслабнах и 4 кг, като запазих новото си тегло и до днес.
Всеки ден се чувствам все по-добре и мисля, че при следващото измерване холестеролът ми ще бъде с още no-ниска стойност. Така аз си взех сбогом с „ нормалните " стойности и поздравих новите стойности на холестерола си, които поддържам без чувството, че съм загубил нещо!
Наслаждавам се на храната, естествено с мярка, както отдавна не бях го правил, без страховете, които винаги имах и съм убеден, че Ви дължа огромна благодарност.
Сърдечни поздрави: М. Вахби
Г-н Вахби не е сам със своите опасения. Повишената стойност на холестерола дава основание за страхове. Общоизвестно е, че с повишения холестерол в кръвта са свързани много заболявания. В миналото за нормални са считани различни стойности на холестерола - днес за нормални се считат стойности от 200 (милиграма на 100 милилитра кръв). Аз лично считам, че нормалната стойност е между 100 и 150. Моите собствени стойности са между 89 и 130. Защо? На 28 март 1991 г. списание New England Journal of Medicine ("Ново английско списание за медицина") съобщи за един 88 годишен мъж, който изяждал по 25 яйца и въпреки това нивото на холестерола му било нормално. Това показва, че холестеролът, който поемаме с храната, има много малко общи неща с високото ниво на холестерола в кръвта.
Нека да обясня нещо: Прекалената дехидратацията, а не нивото на холестерола е причина за много различни болести. Затова е важно да обръщаме повече внимание на количеството вода, което поемаме, отколкото на съставките на храната. Ако ензимите действат правилно, всяка храна може да бъде смляна, включително и холестерола, съдържащ се в нея. Затова г-н Вахби е можал да намали нивото на холестерола си без спазването на специална диета (виж писмото му).
Той живял съвсем нормално и въпреки това само за два месеца и без ограничения в храната стойностите на холестерола му спаднали от 279 на 203. Трябвало е само да пие вода преди храненията. Ако беше правил и ежедневните разходки, стойността на холестерола му би намаляла още повече през тези два месеца.
Ако повишеното количество вода намали нивото на холестерола ви, но после той отново започне да се покачва, трябва да проверите дали организмът ви получава достатъчно сол. Прочетете за солта в глава 11. Трябва да си спомните, че холестеролът е необходим като градивен елемент за повечето ензими в човешкото тяло. Затова е съвсем естествено след повишено отделяне на ензими да се засили нуждата от производство и на холестерол.
Счита се, че сърдечните заболявания започват с натрупване на холестеролови плаки в сърдечните артерии. По мое мнение всичко започва от това, че невротрансмитерите, които водят до стеснявания в белите дробове, преминават и в съдовете, по които циркулиращата кръв достига сърцето. Както вече обясних в главата за астмата, при обезводняване се отделят вещества, имащи за цел да разпределят водата, но които същевременно стесняват бронхиолите. Ако бъде преминат определен праг, който не е задължително да се изяви чрез астматичен пристъп, тези химически вещества могат да преминат в кръвта, която тече от белите дробове към сърцето и там да предизвикат свиване на стените на сърдечните артерии. Това води до болки в сърдечната област, известни под името „ангина пекторис".
Същите химически вещества предизвикват и натрупването на холестерол по стените на артериите. Общият фактор за тези различни оплаквания, които се обозначават като болести на сърцето и белите дробове, е настъпилото обезводняване. Прочетете писмото на г-н Сам Лигуори, което отпечатвам с негово
съгласие. Неговите ангинозни (сърдечни) болки изчезват, след като започва да пие повече вода. Освен това той страда от повдигане на диафрагмата. И тук има подобрение. След известно време е напълно здрав. Вижте и писмото на Лорета Джонсън. Тя лекува сърдечните си оплаквания с вода на нейните 90 години. И то така, че вече не се нуждае от никакви лекарства.
Писмо от: Джон Фокс, Арлингтън, 25.3.1992 г.
През пролетта на 1991 г. чух от един член на "Фондацията за простота в медицината" за значението на водата като лечебно средство. Шест месеца преди това получих два сърдечни инфаркта и бях подложен на ангиопластична операция. След операцията ми предписаха силни дози калций, бета-блокери, детски аспирин, нитроглицерин (за болката) и медикаменти за регулиране на холестерола. Ангиограмата след операцията показа, че една от сърдечните ми артерии е блокирана към 97% от холестеролови отлагания. Съобщиха ми, че сърцето ми е тежко увредено. След като шест месеца стриктно спазвах предписаната ми оздравителна програма, забелязах, че състоянието ми бързо се влошава. Паради болките в лявата ръка, гърба и гърдите спях лошо, а чувствах, болки и по време на моите ежедневни разходки. Вече се виждах пред операция за поставяне на байпас. По същото време чувствах и силни странични явления от взиманите лекарства: простатата ми предизвикваше задържане на урината, имах проблеми със зрението и паметта си.
За подобряване на състоянието си започнах да пия в продължение на три дни 6 до 8 чаши вода (по четвърт литър). Беше ми казано, че трябва да пия водата половин час преди ядене. Престанах да вземам антихолестероловите таблетки, аспирина и нитроглицерина. След като почувствах ползата от
водата, изглежда таблетките повече не ми бяха нужни. Освен това пиех портокалов сок и отново започнах да употребявам сол (защото спазвах безсолна диета). След първите три дни с допълнителна вода се почувствах по-добре. В продължение на следващите три седмици намалих постепенно калция и бета-блокерите и установих положителни промени. Когато почувствам болки, пия вода и веднага усещам облекчение. Храната си остана същата - плодове, зеленчуци, пилета, риба, портокалов сок и сок от моркови. За повече триптофан (важна аминокиселина) ям бяло сирене и леща-чорба.
Д-р Батманжелидж ми препоръча да правя по 2 едночасови разходки всеки ден (с темпо 25 минути за миля). След два месеца вече нямах никакви болки, дори когато изкачвах стръмен път. След пет месеца съкратих разходките си на половин час дневно, но затова пък засилих темпото - 15 минути за миля. По време на разходките никога не съм имал чувство на стягане в сърдечната област и енергията ми нарасна двойно. Паметта ми отдавна отново е наред, също и зрението ми отново е нормално.
През октомври 1991 г. се подложих на серия химически и физически тестове, направих рентгентови снимки, сонограма, ехокардиограма и електрокардиограма, за да установя състоянието на сърцето си. Тестовете показаха, че състоянието на сърцето е нормално и повече не се нуждая от никакви медикаменти, за да поддържам нормален живот. Моят лекар не искаше да повярва, колко просто са постигнати тези изменения в здравето ми.
Джон О. Фокс
Не забравяйте, че състоянието на вашия организъм през всяка фаза от живота ви е резултат на поредица от химични реакции. Някои от тях може би могат да се обърнат при правилно разбиране на нещата, но не всички. Най-важното е да не си мислите, че ще може да обърнете ситуацията, като се "удавите" във вода. Така няма да стане. Клетките на тялото са като гъбите, необходимо им е време, за да поемат повече вода. И не забравяйте, мембраните на някои от Вас са по-малко пропускливи за вода - навън или навътре. Ако в организма има прекалено много вода и бъбреците не филтрират излишното количество, това най-напред се отразява на белите дробове. Ако бъбреците Ви не са увредени в резултат на дълготрайното и нарастващо обезводняване, причинено от липсата на чувство за жажда, без колебание можете да пиете предписаното ви количество вода.
Ако бъбреците Ви обаче са увредени в резултат на дълготрайното обезводняване, при което токсичните вещества са преминавали през тях силно концентрирани трябва да бъдете много предпазливи.
В този случай сигурно трябва да взимате лекарства и вече сте под лекарско наблюдение. Затова не можете просто да изоставите лекарствата и да започнете да пиете вода, за да избегнете тези химически манипулации в химията на тялото си. Няколко дни подред трябва да измервате колко вода пиете и колко вода изхвърляте с урината. Тогава можете да започнете да пиете по една или две чаши вода допълнително, но продължавайте да измервате урината си. Когато нейното количество е увеличено, можете да пиете повече вода. Ако Ви се налага да взимате диуретични лекарства, не забравяйте, че водата е най-доброто диуретично средство, ако бъбреците Ви са в ред. По мое мнение научно невежество е да се предписват диуретични средства, вместо да се пие вода, ако бъбреците на пациента отделят достатъчно количество урина.
За безсмислието на безсолните диети
Солта е важна съставна част от човешкото тяло. По реда на изброяването им най-важните елементи за преживяването на организма са кислородът, водата, солта и калия. Още Плиний, 75 г. пр. Христа, говори за солта като за „най-важното лечебно средство за хората". Той има право. Защото едва 27% от съдържанието на сол в организма се натрупва в костите под формата на кристали.
Казват, че кристалите сол правят костите твърди. Така че липсата на сол може да е отговорна и за възникването на остеопорозата. При нея се извлича сол от костите, за да се задържи нивото на нейното съдържание в кръвта в нормални граници.
Ако тялото не получава достатъчно сол, това води до появата на киселини в някои клетки. Това високо ниво на киселинност може да увреди ДНК-структурите и да предизвика образуването на ракови клетки. Изследванията показаха, че при много от болните от рак се установява ниско ниво на солта. В следващата си книга „The ABC of Cancer and Depression" (англ.: „Азбука на рака и депресията") се спирам в детайли върху значението и извънредно важните функции на водата и солта при профилактиката на рака.
Затова обръщайте особено внимание да не се стигне до загуба на сол, ако пиете повече вода, а също не консумирате повече сол. Ако през някой ден сте изпили шест, осем или десет чаши вода, трябва непременно да помислите за поемането с храната на допълнително количество сол. Нощните схващания на мускулите може да бъдат сигнал за недостиг на сол, схващанията на нетренираните мускули също са знак за липсата на сол. Признак за това могат да бъдат чувството за световъртеж и слабост. При подобни оплаквания трябва да поемате повече витамини и минерали - особено ако не се храните достатъчно здравословно.
Аз имам практическо правило за дневната дажба от сол: на десет чаши вода (около два литра) трябва да се поема половин чаена лъжичка сол дневно. Ако една чаена лъжичка съдържа около шест грама сол, това биха били три грама. Естествено, трябва да се внимава дали бъбреците отделят достатъчно урина. В противен случай тялото отича. Ако установите отоци, няколко дни подред взимайте по-малко сол.
Колко вода да пием?
На 1 кг. телесно тегло се падат 30 мл вода. Например при тегло 70 кг се приема малко повече от 2 литра вода дневно (2.1 л.).
Ако сте пили досега ограничено количество вода, постепенно увеличавайте приема на вода докато стигнете за седмица до необходимото количество, което се препоръчва.
В зависимост от нуждите на организма може да прибавите сол от една щипка до половин чаена лъжичка (2.0-2.5 гр.) на 2 литра вода.
Когато организмът ви се насити с достатъчно сол ще имате нужда само от натурална вода.
Вода се пие задължително между 15-30 мин. преди ядене (1-2 чаши) и 2-2.5 часа след ядене (1-2 чаши). Пийте всеки ден по 2-2.5 л. (6-8 чаши) вода.
За предпочитане е да използвате натурална морска или хималайска сол без примеси. Прочетете статиите на страницата Ползата от солта и водата.
Извадки от книгите на Д-р Ф. Батманжелидж:
1. Водата лекува, лекарствата убиват.
2. Тялото жадува за вода. (Книга, която променя досегашните понятия)
3. Ти не си болен, а просто си жаден. Водата – необходимост № 1 за здравето на човека.
~ С глас извиках, към Господа и Той ме послуша от светия Си хълм. И аз легнах и спах; Станах, защото Господ ме поддържа. ~ (Библия, Псалм 3:3-4)
~ И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? ~ (Библия, Римляни 8:31-32)
Благословение и изцеление!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар