Ползата на мазнините в диетата. Какво, ако всичко това е било Голяма Мазна Лъжа? - от Gary Taubes
Революционната Диета на д-р Аткинс е атакувана 30 години и лекарят от Манхатън е обвинен за шарлатанство и измама, само за да се открие, че той е бил прав. Препоръките за хранене - ядете по-малко мазнини и повече въглехидрати - са причина за вилнееща епидемия от затлъстяване в Америка.
Когато Аткинс публикува за първи път "Революционната Диета” през 1972 г., американците просто се примиряваха с тезата, че мазнините - особено наситените мазнини, месото и млечните продукти - са основното хранително зло в американската диета.
Аткинс успя да продаде милиони копия на книгата, обещавайки, че ще отслабнете, ако ядете пържоли, яйца и масло по желанието на сърцето ни, защото въглехидратите, тестените изделия, ориза, гевреците и захарта са тези, които предизвикват затлъстяване и дори сърдечни болести. Мазнините, казва той, са безвредни.
Аткинс позволи на читателите си да ядат "наистина луксозни храни без ограничение", както той казва, "омар със сос от краве масло, пържоли... бекон, чийзбургери", но не позволи нишестени или рафинирани въглехидрати, което означава, не на захарите или на нещо, което се прави от брашно. Аткинс забрани дори плодови сокове, и е позволено само минимално количество зеленчуци, въпреки че последните са по договаряне, тъй като диетата напредна и се разви.
Аткинс не е първия, който препоръчва с високо съдържание на мазнини диета, която е ограничена на въглехидрати, но той я популяризира до степен, че Американската Медицинска Асоциация я счита за потенциална заплаха за нашето здраве. A.M.A. атакува диетата на Аткинс, като "застрашителен" режим, който защитава "неограничен прием на наситени мазнини и богати на холестерол храни" и Аткинс, дори трябваше да защити позицията си за диетата в изслушвания пред Конгреса.
Тридесет години по-късно, в Америка стана странно поляризирана темата за напълняването. От една страна, ние бихме казали с почти религиозна сигурност от всеки хирург, че затлъстяването се причинява от прекомерна консумация на мазнини, и че ако ние ядем по-малко мазнини, ние ще отслабнем и ще живеем по-дълго.
От друга страна имаме все по-потвърждаващи се новини за диетата на Аткинс, както и за други диети през последните десетилетия включително "Зоната", "Sugar Busters" (Вредата от Захарта) и др.
Алтернативната хипотеза е, че не мазнините ни правят да пълнеем, но въглехидратите, и ако ние ядем по-малко въглехидрати, ние ще отслабнем и ще живеем по-дълго. Тази хипотеза идентифицира причината за затлъстяване, тъй като точно тези рафинирани въглехидрати са в основата на известната Хранителна Пирамида - макаронени изделия, ориз и хляб - като ни се казва, че ще бъдем здравословни, ако се храним с ниско съдържание на мазнини диета, а след това следват сироп от царевица или от захар в безалкохолните напитки, плодови сокове и спортни напитки, и понеже не съдържат мазнини те са здравословни.
За тази „ниско съдържание на мазнини” догма, че е добре за здравето, правителството похарчи стотици милиони долара в областта на научните изследвания, които се опитват да я докажат. Тази догма все повече изпада в царството на ненаучната фантазия.
През последните пет години, обаче, има фина промяна в научния консенсус. Все по нарастващо малцинство от изследователи са стигнали до, да вземат на сериозно какво лекарите привърженици на диета с ниско съдържание на въглехидрати казват.
Walter Willett, председател на отдела за хранене към Харвардското училище за обществено здравеопазването е най-големия привърженик на тестване на тази "еретична" хипотеза (ниско въглехидратна диета).
Той е де факто говорител на най-дългото, най-изчерпателното някога извършвано проучване за храненето и здравето, който вече струва над 100 милиона долара и включва данни за почти 300 000 души.Тези данни, казва Уилет, са в ясно противоречие, че диети с ниско съдържание на мазнини са добри за здравето" и идеята, че всички мазнини са лоши; изключителното фокусиране върху нежеланите ефекти на мазнините са допринесли за епидемията от затлъстяване."
Тези изследователи посочват, че има много причини да се предполага, че диети с ниско съдържание на мазнини не преминаха изпитанието на времето. И специално, че ние сме в разгара на епидемията от затлъстяване, която започна около началото на 1980 г., и че това съвпада с възхода на догмата за ниско съдържание на мазнини в диетата. (Диабет тип 2, като най-честа форма на болест също се повиши значително през този период.)
Те казват, че с ниско съдържание на мазнини диети за отслабване са доказани в клинични изпитвания и реалния живот, като мрачни провали, и на всичко отгоре процента на мазнини в американската диета намалява в продължение на две десетилетия. Нашите нива на холестерол намаляват, и ние пушим все по-малко и въпреки това честотата на сърдечно-съдовите заболявания не е намаляла, както може да се очаква. "Това е много объркващо", казва Уилет. "Подсказва, че нещо друго лошо се е случило."
Науката зад алтернативната хипотеза може да се нарече ендокринология, както посочва Дейвид Лудвиг, изследовател в Харвардския Медицински институт, който ръководи педиатричната клиника за отслабване в Детска болница в Бостън, и който предписва своя версия на въглехидратна диета с ограничен прием за своите пациенти.
Ендокринологията изисква разбиране на това, как влият въглехидратите на инсулина и кръвната захар и на свой ред обмяната на мазнините и апетита. Това е основата на ендокринологията, казва Лудвиг, изследване на хормоните и това се счита радикално, защото тази мъдрост за диети с ниско съдържание на мазнини се появи през 1960 от изследователи, които почти изключително се занимаваха с ефекта на мазнините върху холестерола и сърдечно съдовите заболявания.
Алтернативната хипотеза също така се намесва, че си струва преценка за момент, защото това може да е една опашата лъжа, и това може наистина да бъде. Ако алтернативната хипотеза е права - все още е голямо "ако" - това силно подсказва, че продължаващата епидемия от затлъстяване в Америка и другаде не е, както ние сме постоянно казвали, се дължи просто на липса на сила на воля и физическо неупражняване. Ако алтернативната хипотеза е права, тогава диета с ниско съдържание на мазнини не е по дефиниция здравословна диета. На практика, такава диета не може да ни помогне и това може да доведе до затлъстяване, а може би и дори до болести на сърцето. "За голям процент от населението, може би 30 до 40%, диети с ниско съдържание на мазнини имат обратен ефект," казва Eleftheria Maratos-Flier, директор на изследвания на затлъстяването в престижния Харвард Джослин диабет център." Те имат парадоксалния ефект на наддаване на тегло."
Oсновната тенденция в американската диета от края на 70-те години, според селскостопански икономист Judith Putnam е намаляване на процента на калории на мазнините, и "значително повишена консумация на въглехидрати." За да бъдем точни, потреблението годишно на зърно се е увеличил почти 60 паунда (~30 кг) на човек, а подсладителите (основно високо-фруктозен царевичен сироп) с 30 паунда (~15 кг). В същото време, изведнъж започнахме да консумираме общо повече калории: до 400 повече всеки ден, тъй като правителството започна да препоръчва диети с ниско съдържание на мазнини.
След като N.I.H. прие доктрината за ниско съдържание на мазнини, хранително-вкусовата промишленост започна да произвежда хиляди хранителни продукти с намалено съдържание на мазнини, които да отговарят на новите препоръки. Мазнините бяха отстранени от храни като бисквити, чипс и кисело мляко. Проблемът е, че мазнините трябваше да бъде заменени с нещо вкусно и приятно на небцето, което означава, някаква форма на захар, често високо-фруктозен сироп от царевица. Междувременно възникна цяла индустрия за създаване на заместители на мазнини. В тази надпревара се включи цялата хранителна индустрия със значителни рекламни усилия за храни с намалено съдържание на мазнини, като меса, сирена, закуски и сладки за добро здраве. Освен това и с огромните усилия на диетолози, здравни организации, потребителски групи, здравни репортери и дори писатели на готварски книги, всички добре предназначени мисионери на здравословен начин на живот.
Ако увеличението на калориите се приеме за причина, тогава епидемията от затлъстяване със сигурност може да бъде обяснена. Американците консумират повече калории от всякога - излишните калории са причина за наддаване на тегло, и конкретно, повечето въглехидрати. Въпросът е защо?
Отговорът предоставен от ендокринологията е, че ние сме просто по гладни отколкото бяхме в 70-те години. Мазнините бяха преследвани, поради въздействието върху холестерола, а как обаче въглехидратите влият върху кръвната захар и инсулина. В действителност, те са очевидните виновници.
Основната роля на инсулина е да регулира нивата на кръвната захар. След прием на въглехидрати, те се разграждат в нашия организъм и захарта се транспортира в кръвния поток. Вашият панкреас отделя инсулин. Кръвната захар се използва в мускулите и черния дроб като гориво за следващите няколко часа. Но инсулинът също регулира метаболизма на мазнините. Ние не можем да съхраняваме мазнините в тялото без него. Помислете за инсулина като превключвател. Когато инсулина е задействан, няколко часа след хранене се изгарят въглехидратите за енергия и се съхраняват излишните калории под формата на мазнини. Когато инсулинът е изключен, вие изгаряте мазнините като гориво. Така че, когато нивата на инсулин са ниски, ще горите мазнини, но не и когато те са високи. Тук се идва до усложнение. Колкото сте по пълни, толкова повече инсулин ще се отделя от панкреанса, и толкова по-вероятно да развиете инсулинова резистентност.
В действителност, вашите клетки стават нечувствителни към действието на инсулина, и така се нуждаят от все по-големи количества, за да поддържате нивото на кръвната захар. Инсулиновата резистентност причинява панкреаса да произвежда още повече инсулин, което представлява потенциална опасност от порочен цикъл. Кое идва първо - затлъстяване, повишен инсулин, известен като хиперинсулинемия или инсулинова резистентност? - е проблем, който не е решен все още.
От една страна, инсулинът може косвено да предизвика глад чрез намаляване на кръвната захар, но колко ниска кръвната захар трябва да е, преди чувството на глад?
Дейвид Лудвиг, ендокринолог от Харвард, казва, че това е пряк ефект от инсулина върху кръвната захар, който прави този трик. Той отбелязва, че, когато диабетици отделят твърде много инсулин, кръвната захар пада и те изпитват твърде силен глад. Наддават на тегло, защото те ядат повече, и инсулинът стимулира отлагането на мазнини. Същото се случва и с лабораторните животни. Това се случва, когато ядем въглехидрати - по-специално захар и скорбяла, като картофи и ориз, или нещо от брашно, като филия бял хляб. Те са известни, като въглехидрати с висок гликемичен индекс, което означава, че те се абсорбират бързо в кръвта. В резултат на това, те предизвикват скок на кръвната захар и скок на инсулина в рамките на минути. Приливът на инсулин поддържа кръвната захар, но няколко часа по-късно кръвната ви захар е по-ниска, отколкото е било преди да сте яли. Както обяснява Лудвиг, тялото ефективно си мисли, че има изчерпване на горивото, но инсулинът все още е достатъчно висок, за да ви предпази от изгаряне на мазнините ви. В резултат, глад и жажда за повече въглехидрати. Това е порочен кръг, и ситуация за затлъстяване.
Концепцията за Гликемичния индекс и идеята, че нишестето може да се абсорбира в кръвта дори по-бързо от захарта се появи в края на 70-те години, но отново не е имала влияние, като здравословни препоръки върху обществото, поради противоречията, които биха се създали. Ако се приеме концепцията за гликемичния индекс, след това трябва да приеме, че нишестето, което ние би трябвало да ядем от 6 до 11 пъти на ден, веднъж погълнато е физиологически неразличимо от захарта.
Същността на гликемичен индекс е идеята, че колкото по дълго време е необходимо на въглехидратите да бъдат усвоени, те имат по-малко влияние върху кръвната захар и инсулина и храната ни е по здравословна. Храни с най-висок гликемичен индекс са някои прости захари, нишестета и всичко, което се прави от брашно. Зелени зеленчуци, боб и пълнозърнести храни причиняват много по-бавно повишаване на кръвната захар, защото те имат фибри, нехраносмилаеми въглехидрати, които забавят храносмилането и намаляват гликемичния индекс. Белтъчините и мазнините служат за същата цел, което предполага, че яденето на мазнини може да бъде от полза.
Концепцията на гликемичния индекс означава, че основната причина за синдром на X, сърдечно съдови заболявания, диабет тип 2 и затлъстяване в дългосрочен план са щети, причинени от повтарящи се скокове на отделянето на инсулин, които идват от яденето на скорбяла и рафинирани въглехидрати. Това предполага един вид единна теория за тези хронични заболявания.
В клиниката на Дейвид Лудвиг (за отслабване) се предписват диети с нисък гликемичен индекс за деца и юноши в продължение на пет години. Той препоръчва на своите пациенти ефективно да се заменят рафинираните въглехидрати и нишестето със зеленчуци, бобови растения и плодове. Това прави диетата с нисък гликемичен индекс, макар да е с по-високо съдържание на мазнини.
Д-р Аткинс, възпитаник на Корнел Медицинско училище, казва, че за пръв път опитва много ниската въглехидратна диета през 1963 г. след прочитане на статия за тази диета в списание на Американската медицинска асоциация. Той отслабва без усилие и по негово прозрение решава да превърне новосъздадената в Манхатън кардиологична практика в процъфтяваща клиника за отслабване.
След това отчужден от цялата медицинска общност, поради това, че препоръчва на пациентите си да ядат колкото се може повече мазнини и протеини, както те искат, толкова много, колкото им се яде, но да консумират малко или никакви въглехидрати. И така те ще отслабнат, защото ще запазят нивото си на инсулин ниско, няма да бъдат гладни и ще имат в тялото си по малко съпротивление за изгоряне на собствените си мазнини. Аткинс отбелязва също, че нишестето и захарта са вредни във всички случаи, защото те вдигат нивата на триглицеридите и че това е по-голям рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания от холестерола.
Диета на Аткинс, е крайната проява на алтернативната хипотеза. След като обвиниха Аткинс, като шарлатанин в продължение на три десетилетия, експертите по отслабване сега констатираха, че е трудно да се игнорират обилните доказателства, че диетата му прави точно това, което той е твърди.
Алберт Стънкард, например, се опитва да третира затлъстяване в продължение на половин век, и той ми каза, че е имал прозрение за Аткинс и може би за затлъстяването, както и съвсем наскоро открива, че началникът на радиология в неговата болница е отслабнал 60 паунда (~30 кг) с диетата на Аткинс. "Е, очевидно всички млади момчета в болницата, го правят," каза той. "Така че, ние решихме да направим проучване." Когато попитах Стънкард, не са ли мислили той или някой от колегите му да тестват Диета на Аткинс преди 30 години, той каза, че не е, защото те са смятали Аткинс за "идиот", който прави само пари: никой не го взе на сериозно достатъчно, за да направи това, което ние сега най-накрая правим."
Следва...
Комично филмче за Ниско Въглехидратна, Висока на Мазнини Диета (НВВМ диета) - Low Carb, High Fat Diet (LCHF)!
~ Отдалечи от мене измамата и лъжата; Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада. ~ (Библия, Притчи 30:8)
Благословение!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/
Последна промяна: Януари 5, 2012
,
В началото на 2007 г., д-р Мелани Шмид и биологът Улрике Камерер в болницата Würzburg, Германия започват клинично проучване включващо фаза 1 на група пациенти болни от рак с най неочаквани медикаменти: мазнини. Тяхното изследване поставя пациентите на така наречената кетогенна (ketogenic) диета, която елиминира почти всички въглехидрати, включително захар и осигурява енергия само от висококачествени растителни масла, като конопено и ленено масло и протеин от соя и животински продукти.
Това звучи като още една версия на Аткинс (Atkins) диетата, която всъщност се основава на научни доказателства и датира преди повече от 80 години. През 1924 г. немският Нобелов лауреат Ото Варбург публикува за първи път своите наблюдения върху една обща черта, която е забелязал при бързо развиващите се тумори: за разлика от здравите клетки, които генерират енергия от метаболизирането на захарта в митохондриите (mitochondria), раковите клетки се захранват изключително чрез гликолиза, по малко ефикасно средство за създаване на енергия чрез ферментация на захар в цитоплазмата. Ото Варбург вярвал, че този метаболитен ключ е основната причина за рака, една теория към която той се стремял безуспешно да установи до смъртта си през 1970 г..
За двамата изследователи в Würzburg - теоретичен дебат за това, което сега е известно като ефект Warburg - дали това е основната причина за рак или просто страничен метаболитен ефект без значение. Това, което те вярват е, че това може да бъде терапевтично използвано. Теорията е проста: Ако най-агресивните ракови заболявания разчитат на ферментацията на захар, за да растат и се разделят, и ако при това се отнеме захарта, те трябва да спрат разпространението. Междувременно, нормалното тяло и мозъчните клетки трябва да бъде в състояние да издържат на глад на захар; те могат да преминат към генериране на енергия от мастните молекули, наречени кетонови тела - основни източници на тялото за енергия от богата на мазнини диета - способност, която при някои или при повечето бързо растящи и агресивни тумори липсва.
При този експеримент е позволено обаче, да се запишат само пациенти при които всички други терапевтични опции са изчерпани. Това означава, че повечето хора в проучването са в доста тежко състояние, за да започнат. Всички са изчерпали традиционните лечения, като например операция, лъчетерапия и химиотерапия, и дори някои алтернативни такива като хипертермия и autohemotherapy. Пациентите в проучването са с тумори на панкреаса и агресивни тумори на мозъка, наречен glioblastomas, наред с други видове рак. Участниците са включени главно поради това, че техните тумори показват висок глюкозния метаболизъм в PET сканиране.
Четирима от пациентите са били толкова зле, че те умират в рамките на първата седмица на изследването. Други, казва Шмид, са отпаднали, защото те намират за трудно да се придържат към диета много ниска на въглехидрати: "Ние не очаквахме това да бъде толкова голям проблем, но значителен брой от пациентите не останаха на проучването, защото те са неспособни или не желаят да се откажат от безалкохолни напитки, шоколад и така нататък. "
Добрата новина е, че пет пациенти продължиха и са били в състояние да издържат три месеца на хранене без въглехидрати, резултатите са били положителни, пациенти са живи, тяхното физическо състояние се стабилизира или подобри и туморите са забавени или спрени да растат или се свиват. Тези ранни заключения предизвикват "много положителни реакции и повишен интерес от страна на колегите", Камерер казва, като предупреди, че резултатите са предварителни и че проучването не е било, предназначено за изпитване на ефикасността, но да се идентифицират страничните ефекти и за определяне на безопасността на дието ориентиран подход. Засега, това е невъзможно да се предскаже дали диетата наистина работи. Очевидно е, че не винаги действа: двама пациенти, наскоро напуснаха проучването защото туморите продължиха да нарастват, въпреки че те се придържа към диетата.
Предишните проучвания, обаче, предлагат някаква надежда. Първият човешки експеримент с кетогенна (ketogenic) диета са били проведени с две деца с рак на мозъка от Case Western Reserve с онколог Linda Nebeling, сега в Националния институт за рак. И двете деца са отговорили на висока на съдържание на мазнини диета. Когато Linda Nebeling последно влезе в контакт с родителите на пациентите през 2005 г., десет години след нейното изследване, едно от лицето било все още живо и все още на високо съдържание на мазнини диета. Би било научно неправилно да се правят общи заключения от проучването, казва Nebeling, но някои експерти, като Томас Сийфрайд от Бостън Колидж, казва, че това е забележително постижение. Сийфрайд отдавна призова за клинични изпитвания на диета на ниско съдържание на въглехидрати и високо съдържание на мазнини срещу рак, и се опитва да прокара изследвания в областта с изследвания върху животни: Резултатите му показват, че мишките оцеляват рак, включително рак на мозъка, много по-дълго, когато е въведена диета с високо съдържание на мазнини, много по-дълго, отколкото на нискокалоричните диети. "Клиничните проучвания са оправдани," казва той, и смята , че има опозицията от страна на фармацевтичната индустрия, за която няма много голяма печалба от диетично лечение на рак.
Изглежда да има някакъв прилив в момента. Подобно проучване, както в Würzburg е вече в ход в Амстердам, и друго ще започне в средата на октомври в Университетската болница в Тюбинген, Германия. Там, в известната стара изследователска институция в германския югозапад, нервно-онкологът д-р Йоханес Rieger иска да се запишат пациенти с глиобластом и астроцитом, агресивен рак на мозъка, за които има няма устойчиви терапии. Клетъчната култура и при опити с животни показват, че тези тумори следва да реагират особено добре с ниско съдържание на въглехидрати и високо съдържание на мазнини диети. Тези пациенти са в добро физическо състояние, тъй като ракът засяга само мозъка. "Надяваме се, че имаме причина да вярваме, че ще работи", казва Rieger.
И все пак, никой от учените в момента, които изследват кетогенната диета, включително Rieger, не очаква тя да достави нещо като универсално лечение за рак. И никой от тях не иска да създаде преувеличени надежди за чудотворно излекуване при тежко болни пациенти, които никога не могат да се възползват от подхода. Но последните открития е трудно да се игнорират.
Следва още информация за лечение с диети богати на мазнини и ниски на въглехидрати (Low Carb, High Fat Diet) или ниско въглехидратни диети...
Кетогенна диета(Ketogenic Diet), Оптимална Диета на д-р Ян Квашневски (Optimal Diet, Dr. Jan Kwasniewski)
Така наречената "Квашневски Диета", известна също като "Оптимално хранене" е разработена преди повече от 30 години в Полша, като д-р Ян Квашневски я въвежда през годините на над един милион (някои казват два милиона) души в тази страна, като лечение и профилактика на редица заболявания.
За разлика от другите ниско-въглехидратни диетични схеми, този модел на хранене диктува точно съотношение между трите основни компонента на храната, протеини, мазнини и въглехидрати (1:2.5-3 (мин.): 0.8, съответно) или съотношение: Протеини - 1
Мазнини - 2.5-3 минимум
Въглехидрати - 0.8 които трябва да бъдат въведени на дневна база, за да се постигнат ползи за здравето. Ето защо, за разлика от всички другите специални диетични ниско въглехидратни диети, Оптимално хранене строго контролира дневния прием на не само на захарите, но и приема на протеини, излишъкът от които е известно, че вреди за здравето. Най-важното е, че мазнините и протеините трябва да са биохимично възможно най-близо до тези в човешкото тяло, т.е., те трябва да бъдат получени от животински продукти. Те също трябва да съдържат пълен набор от микроелементи от продукти като яйца, мастни костни бульони, органични меса и сланина. http://homodiet.netfirms.com/
Повече от три десетилетия, д-р Квашневски предупреждава от прекалена консумация на плодове и зеленцуци. Прекалената консумация на фибри води до повишено натоварване на храносмилателната ни система- ние нямаме ензимите, необходими за храносмилането на фибри.
Организмът ни просто избутва несмляната храна, която дразни вътрешните стени на червата. Известно е от доста време, че фибрите наистина не защитават от рак на червата. В действителност, фибри, консумирани в по-големи количества се оказва да допринасят за развитието на рак на червата. Така че, ние сега консумираме повече отколкото е необходимо.
Известно е в продължение на десетилетия, че Оптималната Диета (хранене) осигурява облекчение от различни проблеми, свързани със здравето на храносмилателната ни система, включително болестта на Крон, стомашна и дуоденална язва, синдром на дразнимото черво, киселини и др... http://www.healingnaturallybybee.com/articles/foods17.php
~ Защото за Бога няма невъзможно нещо. ~ (Библия, Лука 1:37)
Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира. (Исая 9:6)
Това е нашият Спасител Исус Христос. Твърде много време далеч от Него. Твърде много време без надежда и без вяра. Трудности, проблеми, болести, скърби... Ела при Него сега, приеми Го, като Спасител, Изцелител и Освободител. Този, който умря на кръста, за да бъдеш ти спасен, да имаш живот и то вечен.
Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко. (Матей 11:28-30) Благословение и Христовия мир на всички! Честито Рождество Христово!
Celtic Woman / Chloe Agnew - O Holy Night (О, Свята Нощ)
Кокосово масло и болест на Алцхаймер - Лечение на болестта Алцхаймер
В момента болестта на Алцхаймер засяга приблизително 5,2 милиона души в САЩ и е седмата водеща причина за смъртност. Цената на лечение на тази болест се оценява на 148 милиарда долара.
Д-р Мария Нюпорт (Mary Newport,MD) е медицински директор на неонатално интензивно отделение (neonatal intensive care) в Регионалната Spring Hill болница във Флорида открита през 2003. Приблизително по същото време тя открива, че съпруга й Стив, тогава на 53 години, започва да показва признаци на прогресивна деменция, а по-късно е диагностициран с болестта на Алцхаймер. "Много дни, често в продължение на няколко дни подред той беше в мъгла, не може да намери лъжица или да запомни как да си вземе вода от хладилника", казва тя. Нашите клетки могат да използват кетонните тела като алтернативно гориво, когато глюкозата не е налична. Мозъчните клетки, специално неврони са много по ограничени в сравнение с другите клетки по отношение на горивото, което могат да използват, за да функционират и да останат живи. Обикновено те изискват глюкоза (захар), но те също могат да използват кетонни тела. Хората обикновено нямат кетонни тела циркулиращи в мозъка, освен ако те не са гладували за няколко дни или повече, или са на кетогенна диета, като диетата на д-р Аткинс. При болестта на Алцхаймер, невроните в определени области на мозъка не могат да получат глюкоза, вследствие на инсулинова резистентност и бавно умират, процес, който изглежда може да се случи едно или няколко десетилетия, преди симптомите да станат очевидни. Ако тези клетки са имали достъп до кетонни тела, те потенциално биха могли да останат живи и да продължат да функционират. Изглежда, че лицата с болест на Паркинсон, болест на Хънтингтън (Huntington’s disease), множествена склероза имат подобен дефект при използване на глюкозата в различни области на мозъка или гръбначния мозък. MCT маслото се усвоява по различен начин от организма в сравнение с другите мазнини. Вместо съхраняване на маслото под формата на мазнини, черният дроб ги превръща директно в кетонни тела, които са на разположение за използване като енергия. Перорално и интравенозно приложение на MCT масло произвежда hyperketonemia, или циркулиращите кетонни тела са достъпни в мозъка за енергия, при липса на глюкоза и дори в присъствието на глюкоза. В допълнение, hyperketonemia води до значително (39%) увеличение на мозъчния кръвопоток и изглежда да намалява когнитивната дисфункция, свързана със системна хипогликемия при нормалните хора.
Д-р Мария Нюпорт започва да го лекува с лекарства за Алцхаймер - Aricept, Namenda, Exelon - но болестта му се влошава постоянно. (Трябва да се отбележи, че най-новите изследвания показват, че лекарствата за Алцхаймер, като Aricept, се оказаха разочароващи, с малко реална полза и често с изтощително странични ефекти.) Когато д-р Нюпорт не може да включи мъжа си в тестове за нови медикаменти на Алцхаймер, тя започва проучване на механизма зад Алцхаймер.
Тя открива, че при болестта на Алцхаймер, някои мозъчни клетки имат трудност да използват глюкоза (от въглехидрати, които приемаме), основен източник за мозъка на енергия. Без гориво, тези благородни неврони могат да започнат да умират. Налице е обаче алтернативен източник на енергия за мозъчните клетки - мазнините, известни като кетони. Ако е лишен от въглехидрати, организмът започва да произвежда кетони. Но това е по трудния начин да се направи, при който трябва да се изключат напълно въглехидратите от диетата. Друг начин за производство на кетони е чрез консумация на масла, които са средноверижни триглицериди. Когато MCT (medium-chain triglycerides, средно верижни триглицериди) маслото се усвоява, то се превръща в кетони от черния дроб. През първите няколко седмици от живота, кетоните осигуряват около 25% от енергията на новородените бебета за да оцелеят.
Д-р Нюпорт проучва съставките на това MCT масло и се оказва, че то получено от кокосово масло или палмово масло, и че доза от 20 грама (около 20 мл или 4 чаени лъжички) е била използвана за получаване на тези резултати. Когато MCT маслото се метаболизира, кетоните, които тялото създава, според най-новите изследвания не само предпазват от болестта на Алцхаймер, но всъщност могат да лекуват болестта. Нещо повече, това е всъщност едно потенциално лечение за болестта на Паркинсон, болестта на Хънтингтън, множествена склероза и амиотрофична латерална склероза (АЛС или болестта на Лу Гериг), резистентна епилепсия, диабет тип 1, и инсулино-устойчив диабет тип 2.
След като г-н Нюпорт не е бил в състояние да бъде включен в тестването на нови лекарства за болестта Алцхаймер, започва да взима кокосово масло два пъти на ден. В този момент, той едва си спомня как да нарисува часовник. Две седмици след добавяне на кокосово масло към диетата му, неговата рисунка се подобрява. След 37 дни, рисуването на Стив Нюпорт придобива още по-голяма яснота. Маслото изглежда да "вдига мъглата" и в първите шестдесет дни, д-р Нюпорт вижда значителни промени в него: всяка сутрин той е буден и щастлив, приказлив, шегува се. Неговата походка е "все още малко странна", но треперенето му вече не е много забележимо. Той е вече в състояние да се концентрира върху неща, които искаше да се направят около къщата и в двора, като се имаше предвид, че преди да започне да взима кокосово масло лесно се разсейваше и рядко осъществяваше нещо, освен ако не е под пряк надзор.
През следващата година деменцията продължава да намалява: четенето му с разбиране се подобрява драстично, подобрява се краткосрочната памет - често си спомня събития, които са се случили дни или седмици по-рано и телефонни разговори с точни подробности. Едно скорошно MRI изследване показва, че атрофията на мозъка е напълно спряна. http://www.anh-usa.org/coconut-oil-and-alzheimer’s-disease/ http://undergroundhealthreporter.com/coconut-oil-treatment
Кокосовото и палмовото масло от кернел (kernel - ядка, плод) сa средно-верижни триглицериди, които са най-концентрирани в майчиното мляко. Също така се съдържат в по-малки концентрации в козето и кравето мляко, както и в маслата от тези млека. В действителност, ние сме използвали добавяне на MCT масло преди 20-25 години в бебешките формули, за да добавим калории и MCT, кокосово и палмово масла са добавяни към момента в бебешките и детски хранителни формули, заедно с ARA и DHA, за да имитират майчиното мляко.
Някои хора може да изпитват чувство на "пълнота" или дори имат диария след като приемат по голямо количество, но в началото приема може да бъде намален, като се започне с една или две чаени лъжички и увеличаване всяка седмица до пълния размер. Може да го смесвате в овесена каша, да го комбинирате със салата, да го използвате за готвене с и да го слагате на картофи, сладки, ориз. Кокосовото мляко е комбинация на кокосово масло и кокосова вода и може да бъдат намерено в много магазини за хранителни стоки.
Ако използвате всякакъв друг вид хидрогенирано олио или маргарин с транс-мазнини, не използвайте повече и се отървете от него! Възможно е, да се използва кокосово масло вместо всички други масла. Добре е да консумирате също риба за да си добавите омега-3 мастни киселини, както и капсули рибено масло, ленено масло (не за готвене) или орехи.
Много е вероятно, че тези болести са все по-широко разпространение поради сегашната ни диета. Американската диета се е променила драстично от това, което беше преди 1950 г., когато нашите родители, баби и дядовци са използвали свинска мас и кокосово масло да се готви и пържи. Сърдечно-съдовите заболявания са били рядкост в началото на 20 век заедно с други опустошителни заболявания, като болестта на Алцхаймер, диабет тип 2, пълнота, тъй като масово произведените хидрогенирани растителни масла, съдържащи транс мазнини са въведени в нашата диета и заменят тези естествени мазнини. За съжаление, случаите на сърдечно-съдови и други сериозни заболявания стават все повече и по-често сред хората и в други области на света, които са променили техните местни диети с "западната" диета. http://www.coconutketones.com/WhatIfCure.pdf
Нека се спрем за момент да помислим, какво всъщност се е случило. Синтетичните (патентовани), лекарства за болестта на Алцхаймер са се провалили. Неподлежащото на патентоване естествено вещество (средноверижни триглицериди получени от кокосово или палмово масло) върши лечението. Кокосовото масло може да се намери в много магазини за здравословни храни и дори в някои магазини за хранителни стоки. Важно е да се използва кокосово масло, което не е хидрогенирано и не съдържа транс-мазнини. Насърчаваме използването на необработено кокосово масло (100% virgin coconut oil), защото химикалите, използвани за извличане на маслото са потенциално опасни. http://www.anh-usa.org/coconut-oil-and-alzheimer’s-disease/
Защо кокосово масло работи толкова добре? Някои изследователи са изследвали терапевтичната полза на диети с високо съдържание на мазнини при лечението на болестта Алцхаймер. През 2001 г. д-р Ричард Л. Виич, Национални институти по здравеопазване (Dr. Richard L. Veech, NIH), и други публикуват статия озаглавена "Кетонни тела, потенциалните терапевтични цели." През 2003 г. Джордж Ф. Кейхил, младши (George F. Cahill, Jr) и Ричард Виич (Richard Veech), (Veech автор на "Kетоасиди? Добро лекарство? " и през 2004 г., Ричард Виич също публикува обзор на терапевтичните последици от кетонните тела. Тялото произвежда кетонни тела от кокосово масло и те могат да служат като храна за мозъка и нервната система, когато нашите клетки развиват резистентност към инсулин , което се случва във всеки в по-голяма или по-малка степен с възрастта. При инсулинова резистентност, кетонните тела, получени от кокосово масло служат за защита на невроните, когато глюкозата не е налична.
Изследователите сега търсят вълнуваща възможност за използване на кокосово масло, както при лечение не само на болестта на Алцхаймер, но също така за лечение на болестта на Паркинсон, болест на Хънтингтън, множествена склероза и амиотрофична странична склероза (АЛС или болестта на Лу Гериг), устойчива на лекарства епилепсия, диабет тип 1 и диабет тип 2, където има инсулинова резистентност. Кетонните тела могат да помогнат на мозъка да се възстанови след загубата на кислород при новородени чрез възрастните. Деца с устойчива на лекарства епилепсия понякога се подобряват при изключително ниска на въглехидрати диета. http://www.westonaprice.org/know-your-fats/land-of-oz-attack-on-coconut-oil
Механизмът за усвояване на глюкозата в мозъка е едва наскоро проучена. Мозъкът всъщност произвежда собствен инсулин за превръщане на глюкозата от кръвния поток в храна от която се нуждае, за да оцелее. Диабетът е условие, при което тялото загубва способността си да регулира кръвната захар и от там процесът на превръщане на кръвната захар в енергия. Когато производството на инсулин намалява в мозъка, мозъкът буквално започва да гладува, тъй като е лишен от глюкозо-преобразувана енергия за да функционира нормално. Това е, каквото се случва при пациенти с Алцхаймер - части на мозъка им започват да атрофират, или гладуват, което води до нарушено функциониране и евентуална загуба на памет, реч, движение на тялото. В действителност, мозъкът може да започне да атрофира от глад, ако има инсулинова резистентност и губи способността си да преобразува глюкозата в енергия. Сега също така е известно, че диабетиците са с 65% повишен риск да бъдат диагностицирани с болестта на Алцхаймер и се оказва връзка между двете заболявания, въпреки че точният механизъм все още трябва да се определи. Изглежда съвсем ясно обаче, че и двете са свързани с инсулиновата резистентност - в тялото и в мозъка.
За щастие, мозъкът е в състояние да усвоява повече от един тип енергийните доставки, а това е мястото, където кокосово масло може да помогне. Няма други вещества, които могат да захранят мозъка и предотвратят атрофия на мозъка. Така може да се възстановят и подновят невроните и функциониране на нервната система в мозъка след щети. Въпросните вещества се наричат кетонни тела, или кетоасиди.
Кетоните са това, което тялото ви произвежда, когато преобразува мазнините (за разлика от глюкоза) в енергия. А основен източник на кетонните тела са средноверижни триглицериди (MCT) в кокосовото масло! Кокосовото масло съдържа около 66% МСТ.
Средноверижните триглицериди (MCT) - мазнини не се обработват от тялото по същия начин, както дълговерижни триглицериди. Обикновено мазнините в тялото трябва да се смесят с жлъчка, освободена от жлъчния мехур, преди да могат да бъдат разградени в храносмилателната система. Средноверижните триглицериди постъпват директно в черния дроб, където естествено се превръщат в кетони, заобикаляйки изцяло жлъчката. Черният дроб, веднага след това освобождава кетоните в кръвта, където те се транспортират до мозъка, за да бъдат използвани като гориво.
В действителност изглежда, че кетоните са предпочитан източник на храна за мозъка при пациенти, засегнати от диабет или болестта на Алцхаймер. "При болестта на Алцхаймер, невроните в определени области на мозъка не са в състояние да се захранят от кръвната захар (глюкоза) и това се дължи на инсулиновата резистентност и бавно умират, процес, който изглежда започва едно или няколко десетилетия, преди симптомите да станат явни," Д-р Нюпорт в статията си казва: "Ако тези клетки са имали достъп до кетонни тела, може потенциално да останат живи и да продължат да функционират."
Терапевтичните нива на прием на МСТ масло са 20 грама (мл.) на ден. Според изчисленията на д-р Нюпорт, малко повече от две супени лъжици кокосово масло (около 35 мл. или 7 равни чаени лъжички) ви снабдяват с еквивалент от 20 гр. MCT масло. Тази доза е показана като превантивна мярка срещу дегенеративни неврологични заболявания, или като за лечение на вече установената случаи.
Не забравяйте, че хората толерират кокосовото масло по различен начин, и може да се наложи да започнете бавно, за да се изградят тези терапевтични нива. Моята препоръка е да се започне с една чаена лъжичка, и да се приема с храна сутрин. Постепенно добавете още кокосово масло, на всеки няколко дни, докато сте в състояние да понасяте две супени лъжици. (д-р Меркола) Кокосовото масло е най-добре да се приема с храна, за да избегнете разстройването на стомаха. Можете също така да добавите В12 за оптимално здраве на мозъка. Хранителни източници на витамини В12 са: Телешки черен дроб Сьомга Говеждо и агнешко месо Органични яйца http://articles.mercola.com/sites/articles/archive/2010/12/13/can-this-natural-food-cure-or-prevent-alzheimers.aspx
Състав на търговското МСТ масло, което се продава, съдържа около 66% кокосово масло: Caproic acid (C6), caprylic acid (C8), capric acid (C10) and lauric acid (C12). MCTs are composed of a glycerol backbone and three of these fatty acids. The approximate ratios of these fatty acids in commercial MCT products derived from coconut oil are 2(C6):55(C8):42(C10):1(C12). Съотношението е: caproic acid - 2 части, caprylic acid - 55 части, capric acid - 42 части, lauric acid - 1 част http://en.wikipedia.org/wiki/Medium-chain_triglycerides
МСТ масло (MCT Оil) може да се намери в магазините за хранителни добавки.
Освен лечение с кокосово масло може да приложите и лечение с вода и сол. Усложненията от хроничното обезводняване са твърде разнообразни и включват: затлъстяване, хемороиди, образуване на холестеролови плаки и поразяване на артериите, диабет първи тип, а също сериозни неврологични разстройства като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, множествена склероза, неврит, флебит (възпаление на вената), лимфоми (злокачествени образувания на лимфната тъкан), различни видове рак и много други. Прочетете цялата статия: Множествена склероза, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон (Лечение с вода и сол).
~ Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен; защото с Тебе аз се хваля. ~ (Библия, Еремия 17:14)
Оскъдни на мазнини - Полезни ли са за здравето ни?
Мазнините от животински и растителни източници осигуряват концентриран източник на енергия в диетата и също така предоставят градивните блокове за клетъчните мембрани и различни хормони и хормоноподобни вещества. Мазнините като част от храната забавят абсорбцията, така че можем да останем по-дълго време без чувство за глад. В допълнение, те действат като носители на важни мастно-разтворими витамини A, D, E и K. Диетичните (хранителните) мазнини са необходими за превръщането на каротина във витамин А, за усвояване на минералите и за множество други процеси.
Политически (това, което се препоръчва на официално ниво) правилното хранене се основава на предположението, че ние трябва да намалим приема на мазнини, особено наситени мазнини от животински произход. Мазнините от животински произход съдържат холестерол и са представени като злодей на цивилизования начин на хранене.
Липидната хипотеза
Теорията - липидна хипотеза - на пряка връзка между количеството на наситени мазнини и холестерол в храната и честотата на коронарна болест на сърцето, беше предложена от изследователя Ансел Кейс (Ancel Keys) в края на 1950 г. Многобройни изследвания поставиха под въпрос нейните данни и заключения. Независимо от това, статиите на Kейс получиха много по голяма публичност, от тези, които представят друга гледна точка.
Най известният застъпник на диета за намаляване на мазнините е Нейтън Притикин (Nathan Pritikin). Всъщност, Притикин препоръчва премахване на захарта, бялото брашно и всички преработени храни от диетата, и препоръчва използването на пресни и сурови храни, пълнозърнести храни и напрегната програма от упражнения, като ограничаването на мазнините в неговия режим на хранене са получили най-много внимание в медиите. Привържениците на тази диета постигат намаление на теглото и спадане на нивата на холестерол в кръвта и кръвното налягане. Успехът на диетата Притикин е най-вероятно, поради редица фактори, които нямат нищо общо с намаляване на мазнините в храната. Отслабването, например, предизвиква намаляване нивото на холестерол в кръвта, но Притикин скоро открива, че диета без мазнини, предизвиква много проблеми, и не на последно място от които е фактът, че хората просто не могат да останат дълго време на тази диета. Тези, които притежават достатъчно воля да останат без мазнини за дълъг период от време развиват различни здравословни проблеми, включително липса на енергия, трудности в концентрацията, депресия, наддаване на тегло и липса на минерали. Притикин можа да се спаси от сърдечни заболявания, но диетата с много малко мазнини (10% от калориите на ден) не го пощади от рак. Той умира в разцвета на живота си, самоубива се, когато осъзнава, че този спартански режим не може да го излекува от левкемия.
Ние трябва да се храним така, че да се предпазим не само от сърдечни заболявания, но и от ракови заболявания и депресия.
Днес диетата Диктократс (Dictocrats - диета, която официално се препоръчва от държавните организации) ни съветва да ограничаваме мазнините до 25-30% от приема на калории, което е около 75 гр. или 5 супени лъжици на ден за диета от 2400 калории. Внимателно зачитане на приема на мазнини и ”избягване на животински мазнини” е ключа към съвършено здраве, се казва в тази диета.
"Доказателства" за Липидната хипотеза
Тези "експерти" ни уверяват, че липидната хипотеза е подкрепена от неопровержими научни доказателства. Повечето хора ще бъдат изненадани да научат, че има в действителност много малко доказателства в подкрепа на твърдението, че диета с ниско съдържание на холестерол и наситени мазнини действително намалява смъртността от сърдечно съдови заболявания или по какъвто и да е начин да удължава живота. Помислете за следното:
Преди 1920 коронарна болест на сърцето е рядкост в Америка. През следващите четиридесет години, обаче, честотата на коронарна болест на сърцето нараства драматично, толкова много, така че от средата на петдесетте години сърдечно съдовите болести са водеща причина за смъртност сред американците. Днес сърдечно съдовите болести причиняват най-малко 40% от всички смъртни случаи в САЩ. Ако е така, както ние казахме по горе за сърдечно съдовите заболявания при консумацията на наситени мазнини, би се очаквало да се намери съответно увеличение на животинските мазнини в диетата на американците. Всъщност, точно обратното е вярно. От 1910 до 1970 г. делът на традиционните животински мазнини в американската диета е спаднал от 83% до 62%, и потреблението на масло се срива от 18 паунда (~ 9 кг) на човек на година до четири (~ 2 кг). През последните осемдесет години, приемът на холестерол се е увеличил само с 1%. През същия период процентът на хранителните растителни масла под формата на маргарин и растителни рафинирани масла се е увеличил с около 400%, докато консумацията на захар и преработени храни са се увеличили около 60% .
Изследвания, които оспорват Липидната хипотеза
Макар да е вярно, че изследователите предизвикват сърдечно съдови заболявания при някои животни, като им дават изключително големи дози от окисидиран или гранясал холестерол - десет пъти повече отколкото в обикновената човешка диета - няколко изследвания на населението категорично противоречи на връзката на холестерола с болести на сърцето. Изследване на 1700 пациенти с втвърдяване на артериите, проведено от известния сърдечен хирург Michael DeBakey намира, че няма връзка между нивото на холестерола в кръвта и честотата на атеросклероза. Проучване в Южна Каролина на възрастни не откри връзка между нивото на холестерола в кръвта с "лошите" хранителни навици, като например употребата на червено месо, животински мазнини, пържени храни, масло, яйца, пълномаслено мляко, бекон, наденица и сирене. Проучване на Медицински съвет за научни изследвания показва, че мъжете, които консумират краве масло имат наполовина по малък риск от развитие на сърдечни заболявания отколкото тези, които консумират маргарин.
Майчиното мляко осигурява по-висок процент на холестерол, отколкото почти всяка друга храна. Над 50% от неговите калории са под формата на мазнини, като голяма част от тях наситени мазнини. Холестеролът и наситените мазнини са от съществено значение за растежа на бебетата и децата, особено за развитието на мозъка. И все пак, Американската Сърдечна Асоциация (American Heart Association) препоръчва нисък холестерол, ниска на мазнини диета за деца! Търговските формули са с ниско съдържание на наситени мазнини и соя формулите са лишени от холестерол. Едно скорошно изследване, свързано с диети ниски на мазнини показва проблеми при растежа на децата.
Ескимосите консумират изобилно животински мазнини от риба и морски животни. При тази тяхна диета те нямат заболявания и са изключително издръжливи.
Няколко средиземноморски общества имат нисък процент на сърдечно съдови заболявания, макар че консумират мазнини, включително силно наситени мазнини от агнешко месо, колбаси и козе сирене, което съставлява до 70% от дневните калории. Жителите на Крит, например са забележителни с тяхното добро здраве и дълголетие.
Проучване на дълголетниците в Грузия разкрива, че тези, които ядат най-тлъсто месо живеят най дълго. В Окинава, където средната продължителност на живота за жените е 84 години - повече отколкото в Япония- жителите консумират изобилни количества свинско месо и морски дарове и готвят със свинска мас. При нито едно от тези проучвания не се споменава за ограничение консумацията на наситени мазнини.
Химически състав на мазнините
Очевидно нещо не е наред с теориите, които четем в популярната преса и това особено е свързано с рекламиране на продажбите на ниско маслени и ниско холестеролни хранителни продукти. Представата, че наситените мазнини по себе си са причина за сърдечно съдовите заболявания, както и за раковите заболявания е просто погрешна. Но това е вярно, че някои мазнини са лоши за нас. За да се разбере кои от тях, ние трябва да знаем нещо за химическия състав на мазнините.
Мазнините или липидите са клас органични вещества, които не са разтворими във вода. С прости думи, мастните киселини са вериги от въглеродни атоми с водородни атоми, попълващи свободните връзки. Най-многото мазнини в телата ни и в храната, която консумираме е под формата на триглицериди. Повишеното съдържание на триглицериди в кръвта е положително свързано със склонност към сърдечни заболявания, но тези триглицериди не идват директно от хранителните мазнини, те са произведени в черния дроб от излишните захари, които не са били използвани за енергия. Източникът на тези излишни захари е всяка храна, съдържаща въглехидрати, особено рафинираната захар и бялото брашно.
Мастните киселини са класифицирани по следния начин:
Наситени: Наситените мастни киселини са тези, при които всички налични свободни връзки на въглеродните атоми са заети от водородни атоми. Те са много стабилни, защото всички връзки на въглеродния атом са заети или наситени с водород. Това означава, че тези мазнини не гранясват, дори когато се загряват за готвене. Те са формирани, така че те да образуват твърди или полутвърди мазнини при стайна температура. Нашето тяло произвежда наситени мастни киселини от въглехидрати. Те се намират в животинските мазнини и тропическите масла.
Мононенаситени: Мононенаситените мастни киселини имат една двойна връзка под формата на два въглеродни атома, двойно свързани един към друг и следователно липсват два водородни атома. Вашето тяло произвежда мононенаситени мастни киселини от наситени мастни киселини и ги използва по редица начини. Мононенаситените мазнини имат извивка (завой) в позицията на двойната връзка, така че те не се формират в твърдо състояние толкова лесно, колкото наситените мазнини и следователно са склонни да бъдат течни при стайна температура. Подобно на наситените мазнини, те са относително стабилни. Те не гранясват лесно и следователно могат да се използват при готвене. Мононенаситените мастни киселини, които най-често се срещат в храната ни са олеинова киселина, основен компонент на маслиновото масло (зехтин), както и масла от бадеми, орехи, кашу, фъстъци и авокадо.
Полиненаситените: Полиненаситените мастни киселини имат две или повече двойки на двойните връзки и следователно липсват четири или повече водородни атома. Две полиненаситени мастни киселини открити най-често в нашите храни са двойно ненаситената линолова киселина (linoleic acid) с две двойни връзки, наречени омега-6 и тройно ненаситената линоленова киселина (linolenic acid) с три двойни връзки наречени омега-3. (Броят на омега показва позицията на първата двойна връзка.) Нашето тяло не може да произведе тези мастни киселини и затова те се наричат "незаменими." Ние трябва да приемем тези незаменими мастни киселини от храните, които консумираме. Полиненаситените мастни киселини имат извивки в позицията на двойната връзка и следователно те не се формират в твърдо състояние толкова лесно. Те са в течно състояние, дори когато са в хладилник. Нечифтосаните електрони в двойните връзки прави тези масла силно реактивни. Те лесно гранясват, особено омега-3 линоленова киселина, и трябва да бъдат съхранявани с повишено внимание. Полиненаситените масла никога не трябва да се загряват или да се използват за готвене.
Всички мазнини и масла, независимо дали са от растителен или животински произход са някаква комбинация от наситени мастни киселини, мононенаситени мастни киселини и полиненаситени линолова киселина и линоленова киселина. Като цяло, животински мазнини като краве масло, свинска мас и лой съдържат около 40-60% наситени мазнини и са твърди при стайна температура. Растителните масла от северните страни съдържат превес на полиненаситени мастни киселини и са течни при стайна температура. Но растителни масла от тропиците са силно наситени. Кокосовото масло, например, е с 92% наситени мазнини. Тези мазнини са течни в тропиците, но твърди като масло в северен климат. Растителните масла са по-наситени в горещия климат, защото увеличаване на наситеността помага за поддържането на плътност в листата. Зехтинът с превес на олеинова киселина е продукт на умерен климат. Той е в течно състояние при високи температури, но се втвърдява, когато е в хладилник.
Класификация на мастните киселини по дължина
Изследователите класифицират мастните киселини не само според тяхната степен на насищане, но и по тяхната дължина.
Късоверижните мастни киселини имат 4 до 6 въглеродни атоми. Тези мазнини са винаги наситени. Четири въглеродна мастна киселина (butyric acid) се съдържа главно в краве масло, и шест въглеродна капринова киселина (capric acid) се съдържа главно в козе масло. Тези мастни киселини имат антимикробни свойства - те да ни предпазват от вируси, дрожди и патогенни бактерии в червата. Те не се въздействат от жлъчните соли, а пряко се усвояват за бърза енергия. Поради тази причина е малко вероятно да доведат до наддаване на тегло, отколкото зехтина или търговското растително олио. Късоверижните мастни киселини също допринасят за здравето на имунната система.
Средноверижните мастни киселини са от осем до дванадесет въглеродни атома и се намират предимно в мазнини и тропически масла. Подобно на късоверижните мастни киселини, тези мазнини имат антимикробни свойства, абсорбират се директно за бърза енергия и допринасят за здравето на имунната система.
Дълговерижните мастни киселини са от 14 до 18 въглеродни атома и могат да бъдат наситени, мононенаситени и полиненаситени. Стеаринова киселина (Stearic acid) е 18-въглеродна, наситена мастна киселина, съдържа се главно в говежда и овнешка лой. Олеинова киселина (Oleic acid) е 18-въглеродна мононенаситена мазнина, която е главен компонент на зехтина. Друга мононенаситена мастна киселина е 16-въглеродна палмитолеинова киселина (palmitoleic acid), която има силни антимикробни свойства. Тя се намира почти изключително в животинските мазнини. Двете незаменими мастни киселини са също с дълга верига, 18-въглеродни по дължина. Друга важна дълговерижна мастна киселина е гама-линоленова киселина (GLA), която разполага с 18 въглеродни и три двойни връзки. Тя се съдържа във вечерната иглика (evening primrose), масло (олио) от пореч (borage) и от касис. Вашето тяло произвежда GLA от омега-6 линоленова киселина и го използва в производството на вещества, наречени простагландини, локализирани тъканни хормони, които регулират много процеси на клетъчно ниво.
Дълговерижните мастни киселини са от 20 до 24 въглеродни атома. Те са склонни да бъдат силно ненаситени с четири, пет или шест двойни връзки. Някои хора могат да произведат тези мастни киселини от незаменимите мастни киселини (EFA, essential fatty acid), но други, особено тези, чиито предци са яли много риба им липсват ензими за производството им. Тези мастни киселини могат да се доставят от животински храни като меса от органи, яйчни жълтъци, масло и рибено масло. Най-важните дълговерижни мастни киселини са дихомо-гама-линоленова киселина (dihomo-gamma-linolenic acid, DGLA) с 20 въглеводороди и три двойни връзки; арахидонова киселина (arachidonic acid, АА) с 20 въглеводороди и четири двойни връзки; ейкозапентаенова киселина (eicosapentaenoic acid, EPA) с 20 въглени и пет двойни връзки; и докозахексаенова киселина (docosahexaenoic acid, DHA) с 22 въглеводороди и шест двойни връзки. Всички те с изключение на DHA се използват в производството на простагландини, локализирани хормонни тъкани, управляващи много процеси в клетките. В допълнение, AA и DHA играят важна роля във функцията на нервната система.
Опасностите на полиненаситени мастни киселини
Съществува доста дезинформация за относителните добродетели на наситените мазнини в сравнение с полиненаситените мазнини, която ни казва, че полиненаситените мазнини са добри за нас, и че наситените мазнини причиняват рак и сърдечни заболявания. Причината обаче е, че основни промени са настъпили в западната диета. В края на века, повечето от мастните киселини в диетата са наситени и мононенаситени, предимно от краве масло, свинска мас, лой, кокосово масло и малки количества зехтин. Днес повечето от мазнините в диетата са полиненаситени растителни масла, извлечени предимно от соя, както и от царевица, слънчоглед и рапица.
Съвременните диети съдържат до 30% от калориите като полиненаситени мазнини, но научни изследвания показват, че това количество е твърде високо. Най-доброто доказателство показва, че прием на полиненаситени мастни киселини не трябва да бъде повече от 4% от всички калории, в приблизителни пропорции на 1.5% линоленова киселина (linolenic acid) омега-3 и 2.5% омега-6 линолова acid (linoleic acid). EFA (незаменими мастни киселини) консумация в този диапазон се съдържа в диетата на населението в умерените и тропически региони, чийто прием на полиненаситени мазнини, идва от малките количества, намерени в бобовите култури, зърната, ядките, зелените зеленчуци, рибата, маслиновото масло и животинските мазнини, но не от търговски растителни масла (олио).
Доказано е, че прекомерна консумация на полиненаситени мазнини допринася за множество болестни симптоми, включително ракови и сърдечни заболявания, дисфункция на имунната система, увреждане на черния дроб, репродуктивните органи и белите дробове, нарушения в храносмилането, потискане на способността за учене, забавяне на растежа и теглото.
Една от причините на полиненаситените мастни киселини да предизвикват толкова много здравословни проблеми е, че те са склонни да се окисляват или гранясват, когато са подложени на топлина, кислород и влага, както при готвене и обработка. Гранясалите масла (олио) се характеризират със свободните радикали, единични атоми или клъстери с един свободен електрон във външната орбита. Тези съединения са изключително химически реактивни. Те са характеризирани като "мародери" в тялото, атакуват клетъчните мембрани и червените кръвни клетки и причиняват увреждане в ДНК/РНК (DNA/RNA) направление, като по този начин се предизвиква мутации в тъкани, кръвоносни съдове и кожата. Вредата от свободните радикали върху кожата причинява бръчки и преждевременно стареене; вредата от свободните радикали на тъканите и органите предизвиква тумори; вредата от свободните радикали в кръвоносните съдове причинява натрупването на плака. Не е ли изумително, че изпитвания и проучвания многократно показват, една висока корелация между ракови и сърдечни заболявания при консумация на полиненаситени мастни киселини? Нови доказателства свърват наличието на свободните радикали с преждевременното стареене, с автоимунни заболявания такива като артрит и болестта на Паркинсон, на Лу Гериг (Lou Gehrig) болест, Алцхаймер и катаракт.
Твърде много Омега-6
Проблеми, свързани с излишък на полиненаситени мастни киселини се усложнява от факта, че най-полиненаситени мастни киселини в търговски растителни масла (олио) са под формата на двойно ненаситени омега-6 линолова киселина, с много малко от жизненоважната тройно ненаситена омега-3 линоленова киселина. Последните изследвания разкриват, че твърде много омега-6 в хранителния режим създава дисбаланс, който може да попречи на производството на важни простагладини (prostaglandins). Това може да доведе до повишена склонност да се образуват кръвни съсиреци, възпаление, високо кръвно налягане, дразнене на стомашно-чревния тракт, потисната имунна функция, стерилитет, клетъчна пролиферация, рак и увеличение на теглото.
Твърде малко Омега-3
Редица изследователи твърдят, че заедно с пресищането с омега-6 мастни киселини американска диета е бедна на ненаситена омега-3 линоленова киселина. Тази мастна киселина е необходима за окисляване на клетката, за метаболизиране на важни сяра съдържащи аминокиселини, както и за поддържане на подходящ баланс в производството на простагландин. Този недостиг е свързан с астма, сърдечни заболявания и проблеми с ученето (дислекция). Повечето растителни масла съдържат много малко омега-3 линоленова киселина и големи количества омега-6-линоленова киселина. В допълнение, модерните селскостопански и промишлени практики намаляват количеството на омега-3 мастни киселини в наличните на пазара зеленчуци, яйца, риба и месо. Например, органични яйца от кокошки, на които е позволено да се хранят с насекоми и зелени растения могат да съдържат омега-6 и омега-3 мастни киселини в благоприятно съотношение приблизително едно към едно, но търговски супермаркет яйцата може да съдържат деветнадесет пъти повече омега-6, отколкото омега-3!
Предимства на наситени мазнини
- Твърде много оклеветените наситени мазнини, които американците се опитват да избегнат не са причина за нашите съвременни заболявания. В действителност, те играят много важна роля в химията на тялото:
- Наситени мастни киселини представляват най-малко 50% от клетъчните мембрани. Те са това, което дава на нашите клетки необходимата плътност и цялост.
- Те играят жизненоважна роля за здравето на нашите кости. За да бъде калция ефективно включен в скелетната структура най-малко 50% от хранителните мазнини трябва да са наситени.
- Те понижават Lp (а) субстанция (вещество) в кръвта, която показва склонност към сърдечни заболявания. Те предпазват черния дроб от алкохол и други токсини, като Тиленол (Tylenol).
- Те укрепват имунната система.
- Те са необходими за правилното усвояване на основни мастни киселини.
- Дълговерижните омега-3 мастни киселини по-добре се запазват в тъканите, когато диетата е богата на наситени мазнини.
- Наситената 18-въглеродна стеаринова киселина (stearic acid) и 16-въглерод палмитинова киселина (palmitic acid) са предпочитаните храни за сърцето, защото мазнините около сърдечния мускул са силно наситени. Сърцето черпи от този резерв на мазнини по време на стрес.
- Късите и средноверижните наситени мастни киселини са с важни антимикробни свойства. Те ни предпазват от вредните микроорганизми в храносмилателния тракт.
Научните доказателства честно оценени не подкрепят твърдението, че "запушване на артериите" от наситени мазнини водят до сърдечни заболявания. Всъщност изследването на мазнините в артериално запушване разкрива, че само около 26% от мазнините са наситени. Останалите са ненаситени, от които повече от половината са полиненаситени.
Холестерол
А какво да кажем за холестерола? Тук обществото е неинформирано. Нашите кръвоносни съдове могат да бъдат повредени по редица начини, чрез раздразнения, причинени от свободни радикали или вируси, или защото те са структурно слаби и когато това се случи, тялото използва лечебно вещество, за да поправи щетите. Това вещество е холестерол. Холестеролът е алкохол с високо молекулно тегло, който се произвежда в черния дроб и в повечето човешки клетки. Подобно на наситени мазнини, холестеролът играе жизненоважна роля:
- Заедно с наситените мазнини, холестеролът в клетъчната мембрана дава на нашите клетки необходимата плътност и стабилност. Когато храната съдържа повече от полиненаситените мастни киселини, тези мастни киселини заместват наситените мастни киселини в клетъчната мембрана, така че клетъчните стени стават отпуснати. Когато това се случи, холестеролът от кръвта се "задвижва" в тъканите, за да им даде структурната цялост. Това може би е причината серумния холестерол да спадне временно, когато ние заместим наситените мазнини с полиненаситени мазнини в диетата.
- Холестеролът действа като предшественик на жизненоважни кортикостероиди, хормони, които ни помагат да се справим със стреса и предпазва организма от сърдечно-съдови и ракови заболявания, и на половите хормони, като андроген, тестостерон, естроген и прогестерон.
- Холестеролът е предшественик на витамин Д, много важен мастно-разтворим витамин, необходим за здравословни кости и нервната система, правилния растеж, минералния метаболизъм, мускулния тонус, производството на инсулин, възпроизвеждане и функциониране на имунната система.
- Жлъчните соли се правят от холестерол. Жлъчката е от жизненоважно значение за храносмилането и усвояването на мазнините в диетата.
- Последните изследвания показват, че холестеролът действа като антиохсидант. Това е най-вероятното обяснение за факта, че нивата на холестерола се увеличават с възрастта. Като антиоксидант, холестеролът ни предпазва от вредата на свободните радикали, което води до сърдечни и ракови заболявания.
- Холестеролът е необходим за правилното функциониране на серотониновите рецептори в мозъка. Серотонинът е естествено вещество, което ни въздейства да се "чувстваме добре". Ниските нива на холестерол са свързани с агресивно поведение, депресия и суисидални тенденции (самоубийствени нагласи).
- Майчиното мляко е особено богато на холестерол и съдържа специален ензим, който помага на бебето да използва това хранително вещество. Бебетата и децата се нуждаят от богати на холестерол храни през годините на растеж, за да се гарантира правилното развитие на мозъка и нервната система.
- Диетичният холестерол (холестеролът в храната) играе важна роля в поддържането на здравето на чревните стени. Ниско холестеролните вегетариански диети може да доведат до синдром на пропускливи черва и други чревни разстройства.
Холестеролът не е причина за сърдечно съдови заболявания, а по-скоро силно оръжие като антиоксидант срещу свободните радикали в кръвта, както и вещество за лекуване на артериалните щети (въпреки че самите артериални плаки съдържат много малко холестерол.) Както мазнините, холестеролът може да бъде повреден при излагане на топлина и кислород. Този повреден или окислен холестерол изглежда да насърчава както нараняване на артериалните клетки, така и патологично натрупване на плака в повредената артерия. Повреден холестерол се намира в яйца на прах, мляко на прах (добавен за намаляване на съдържание на мазнини в млякото) и в месо и мазнини, които са загрявани до високи температури при пържене или други високо температурни процеси.
Високите нива на серумния холестерол често показват, че тялото се нуждае от холестерол, за да се предпази от високите нива на свободни радикали в съдържащите се променени мазнини. Холетеролът е необходим за защита на организма при лошо хранене за предпазване от склонност към сърдечни и ракови заболявания. Обвинението върху холестерола за коронарна болест на сърцето е безпочвено.
Влошена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) често води до високи нива на холестерол. Когато функцията на щитовидната жлеза е слаба, обикновено се дължи на диета с високо съдържание на захар и с ниско съдържание на използваем йод, мастно-разтворими витамини и други хранителни вещества, тялото насища кръвта с холестерол, като адаптивен и защитен механизъм, осигурявайки изобилие на материали, необходими да се лечение на тъканите и производство на защитни стероиди. Хипотиреоидните пациенти са особено податливи на инфекции, сърдечно-съдови и ракови заболявания.
Д-р Батманжелидж за холестерола: Повишеното производство на холестерол е последица от хронична дехидратация. Телесните клетки имат способност да се адаптират към околната среда чрез промяна в мембранната си структура, като променят съдържанието на холестерол в своите мембрани. При нормални условия водата се просмуква в клетките с точно определена скорост. Освен това клетките притежават механизъм за освобождаване на излишната вода. Ако обаче поради засушаване на околната среда се налага да се задържа водата вътре в клетката, това става чрез запечатване на външната й мембрана. За смилане на храната в стомаха и червата е необходима свободна вода. Накратко, намаляване на количеството вода в организма причинява повишена концентрация на кръвта.
Повишеният холестерол е белег, че телесните клетки са развили защитен механизъм срещу повишеното осмотично налягане в кръвта. Без него сгъстената кръв ще продължи да извлича вода от вътрешността на клетките. Холестеролът е нещо като естествена непропусклива глина, която запълвайки порите на клетъчната мембрана, запазва целостта й и предотвратява свръх загубата на вода.
При хронична дехидратация чернодробните клетки произвеждат допълнителни количества холестерол, който чрез кръвообръщението достига до всички клетки. За да се предотврати отлагането на холестерол в клетките на лигавицата на артериите и черния дроб, е достатъчно да приемате обилно количество вода половин час преди хранене. Така телесните клетки ще бъдат добре хидратирани преди да влязат в допир с концентрираната в резултат на храносмилането кръв.
Приемането на вода преди хранене ще обезпечи достатъчно вода за храносмилането и дишането (вода се изпарява по време на дишане), без да се налага изтегляне на вода /b от вътрешността на клетките на съдовата лигавица.
Извадки от книгата на д-р Ф. Батманжелидж: ”Ти не си болен, а просто жаден”, стр. 175.
Съвременни методи на обработка мазнини
Важно е да се разбере, че от всички вещества, погълнати от тялото, най опасни са полиненаситени мазнини, които са преработени от хранително-вкусовата промишленост, особено нестабилната омега-3 линоленова киселина. Вземете предвид следните процеси на които са подложени естествено срещащи се мастни киселини, преди да се появят на нашата трапеза.
Добив: масла, естествено срещащи се в плодове, ядки и семена трябва първо да бъдат извлечени. В миналото, добиването е ставало от бавно движещи се каменни преси. Но маслата, обработвани в големите фабрики, са получени чрез смачкване на маслодайни семена и загряване до 230 градуса. След това маслото се изстисква при налягане от 10 до 20 тона на инч, което генерира още повече топлина. По време на този процес маслата са изложени на светлина и кислород. За да извличат последните 10% мазнини от натрошените семена, пулпата се третира с различни разтворители, един от тях е обикновено хексан (hexane). Разтворителят след това се изпарява, но въпреки това 100 части на милион може да остане в маслото.
Високата температура на обработка причинява създаването на опасните свободни радикали. В допълнение, антиоксиданти, като мастно-разтворимият витамин Е, които защитават организма от опустошителното действие на свободните радикали са неутрализирани или унищожени от високите температури и налягания. BHT и BHA, двете съставки заподозрени за причиняване на рак и увреждане на мозъка, често се добавят към тези масла, за да заменят витамин Е и други естествени консерванти унищожени от топлината.
Налице е безопасна модерна техника за добив от семена и екстракти на масло и неговите ценни антиоксиданти при ниски температури, с минимално излагане на светлина и кислород. Тези нерафинирани масла могат да останат свежи за дълго време, ако се съхранява в хладилник в тъмни бутилки. Студено пресованият зехтин се произвежда от смачкване на маслини между камък или ролки стомана. Този процес е лек, като запазва целостта на мастните киселини и многото природни консерванти в зехтина. Ако зехтинът се съхранява в непрозрачни съдове, то ще запази своята свежест и скъпоценните антиоксиданти в продължение на много години.
Хидрогениране: Това е процес, който превръща полиненаситените мастни киселини, обикновено течни при стайна температура, в мазнини, които са твърди при стайна температура - маргарин и мазнини за сладкиши (shortening). За да ги произвеждат, производителите започват с най-евтините масла от соя, царевица, семена от памук или рапица, вече гранясали (окислени) при процеса на екстракция ги смесват с малки метални частици, обикновено никелов оксид (nickel oxide). Маслото с неговия никелов катализатор се обработва с водороден газ в реактор с високо налягане и висока температура. След това се прибавят сапуно подобни емулгатори и нишесте в сместа, за да се придаде по добра плътност; след това се подлага на паропочистване при високи температури. Това премахва неприятната миризма. Естествения цвят на маргарина, неприятно сив се отстранява с белина. Бои и силни аромати се добавят, за да прилича на масло. И накрая, сместа се компресира и опакова и се продава като здравословна храна. Хомогенизация: Това е процес, при който мастните частици са подложени на натиск през миниатюрни пори. В резултат на това, мастните частици се разбиват на много малки, толкова малки, че те остават разтворени в млякото и не се покачват на върха на млякото. Това прави мазнините и холестерола по-податливи на гранясване и окисление, и някои изследвания показват, че хомогенизираните мазнини могат да допринесат за сърдечни заболявания.
Твърденията, че кравето масло причинява хронични високи стойности на холестерола не са подкрепени с доказателства от изследвания, въпреки че някои проучвания показват, че потреблението на масло причинява малко, временно покачване, докато други проучвания са показали, че стеаринова киселина, основен компонент на говежда мазнина (лой), всъщност намалява холестерола. Маргаринът, от друга страна, провокира хронично високи нива на холестерола и е свързан със сърдечните и ракови заболявания.
Хранителни вещества в кравето масло
Диета Диктократс (Dictocrats) убеждава американците, че маслото е опасно, когато в действителност то е ценен компонент на много от традиционните диети и източник на следните хранителни вещества: Мастно-разтворими витамини: Те включват витамин А или ретинол, витамин D, витамин К и витамин E, както и всички естествено съдържащи се кофактори, които са необходими да се получи максимален ефект. Маслото е най-добрият източник на тези важни хранителни вещества. В действителност, витамин А по-лесно се абсорбира и използва от маслото, отколкото от други източници. За щастие, тези мастно-разтворимите витамини са относително стабилни да оцелеят в процеса на пастьоризация.
Кравето масло се използва в много традиционни диети. Изключително полезно е наситено жълтото краве масло от крави, които се хранят с ново поникнала зелена трева. Здравословните качества на жълто наситеното краве масло са особено полезни за деца и бъдещи майки. То е с изключително високо съдържание на всички мастно-разтворими витамини, особено витамин А, които д-р Прайс назовава "катализатори" или "активатори." Без тях, ние не сме в състояние да използваме минералите, които сме поели, без значение дали са в изобилие в нашата диета. Предполага се. че мастно-разтворимите витамини са необходими за усвояване на водно-разтворимите витамини. Витамини А и D са от съществено значение за растежа, за здрави кости, за правилното развитие на мозъка и нервната системи, както и за нормалното сексуално развитие. Много изследвания са показали, значението на млечната мазнина за репродукцията. От както е намаляло потреблението на краве масло в Америка има увеличение на стерилитета и проблемите със сексуалното развитие.
Американските деца консумират сравнително малко риба и месо от органи, както и яйца. Добавяне на масло към зеленчуците, масло намазано на филия хляб или добавена сметана към супи и сосове гарантира правилното усвояване на минералите и витамините в зеленчуците, зърнените храни и месото.
Факторът Wulzen: Нарича се фактор „антискованост”, това съединение присъства в сурова животинска мазнина. Изследователят Розалинд Уулзен откри, че това вещество предпазва хората и животните от калциране на ставите - дегенеративен артрит. То също така предпазва от втвърдяване на артериите, катаракти и калцификация на епифизната жлеза. Телетата, хранени с пастьоризирано мляко или обезмаслено мляко, развиват скованост на ставите и не израстват добре. Тези симптоми престават , когато се добави естествена мазнина от краве мляко към диетата. Пастьоризацията разрушава фактора Wulzen - присъства само в суровото масло, сметана и пълномаслено мляко.
Ценов фактор или активатор Х (The Price Factor or Activator X): Открит от Dr. Price, Активатор Х е мощен катализатор, който, подобно на витамините А и D, помага на тялото да абсорбира и използва минералите. Намира се в месото на само хранени на паша животни и някои морски храни. Маслото може да бъде особено богат източник на активатор Х, когато идва от крави, които ядат бързо растяща трева през пролетния и есенния сезон. Той изчезва при крави, хранени с брашно от семена на памук или със соеви фуражи с високо съдържание на протеини. За щастие, активатор Х не се разрушава от пастьоризация.
АКТУАЛИЗАТОР: Активатор Х сега се смята за мастноразтворимия витамин К2; прочетете статията на Крис Мастърхон, за да видите как тази 60-годишна мистерия е окончателно решена.
Арахидонова киселина (Arachidonic Acid): 20-въглерод полиненаситен, съдържащ четири двойни връзки, открити в малки количества само в животински мазнини. Арахидоновата киселина (АА) играе роля в функцията на мозъка, е жизненоважен компонент на клетъчните мембрани и е предшественик на важни простагландини. Някои диетични гурута предупреждават да не ядат храни, богати на АА, твърдейки, че той допринася за производството на „лоши“ простагландини, такива, които причиняват възпаление. Но простагландини, които противодействат на възпалението, също са направени от АА.
Мастни киселини с къса и средна верига: Кравето масло съдържа около 12-15% мастни киселини с къса и средна верига. Този тип наситени мазнини не се емулгира от жлъчни соли, а се абсорбира директно от тънките черва до черния дроб, където се превръща в бърза енергия. Тези мастни киселини също притежават антимикробни, антитуморни и имунни-поддържащи свойства, особено 12-въглеродна лауринова киселина, средно-верижна мастна киселина, която не се среща в други животински мазнини. Високозащитната лауринова киселина трябва да се нарича условно есенциална мастна киселина, защото се произвежда само от млечната жлеза, а не от черния дроб, подобно на другите наситени мазнини. Можем да я получим от един от двата хранителни източника - малки количества в млечната мазнина (кравето масло или от млякото) или по-големи количества в кокосово масло. Четиривъглеродната маслена киселина е уникална за маслото. Има противогъбични свойства, както и противотуморно действие.
Омега-6 и Омега-3 есенциални мастни киселини (Omega-6 and Omega-3 Essential Fatty Acids): Те се срещат в кравето масло в малки, но почти равни количества. Този отличен баланс между линолова и линоленова киселина предотвратява проблемите, свързани с свръхпотреблението на омега-6 мастни киселини.
Конюгирана линолова киселина (Conjugated Linoleic Acid): Кравето масло от крави, хранени на пасища, също съдържа форма на пренаредена линолова киселина, наречена CLA, която има силни противоракови свойства. Тя също така насърчава натрупването на мускули и предотвратява увеличаването на теглото. CLA изчезва, когато кравите се хранят със сухо сено или преработени фуражи.
Лецитин (Lecithin): Лецитинът е естествен компонент на кравето масло, който помага за правилното усвояване и метаболизиране на холестерола и другите мастни съставки.
Холестеролът: Майчиното мляко е с високо съдържание на холестерол, защото е от съществено значение за растежа и развитието. Холестеролът също е необходим за производството на различни стероиди, които защитават срещу рак, сърдечни заболявания и психични заболявания.
Гликосфинголипиди (Glycosphingolipids): Този тип мазнини предпазват от стомашно-чревни инфекции, особено при най-младите и също при възрастните хора. Поради тази причина децата, които пият обезмаслено мляко, имат диария три до пет пъти по-висока от тази на децата, които пият пълномаслено мляко.
Минерали: Много минерали са включени в мембраната на мастната глобула на мазнините, включително манган, цинк, хром и йод. В планинските райони, далеч от морето, йодът в маслото предпазва от гуша. Маслото е изключително богато на селен, микроелемент с антиоксидантни свойства, съдържащо повече на грам от херингата или пшеничния зародиш.
Едно често изразено възражение срещу консумацията на масло и други животински мазнини е, че те са склонни да натрупват екологични отрови. Мастноразтворимите отрови като ДДТ (DDT) се натрупват в мазнините; но водоразтворимите отрови, като антибиотици и хормони на растежа, се натрупват във водната фракция млякото и месото. Зеленчуците и зърната също натрупват отрови. Средно една растителна култура получава десет приложения на пестициди - от засаждане до съхранение - докато кравите обикновено пасат на паша, която не се пръска. Афлатоксин (Aflatoxin), гъбичка, която расте върху зърното, е една от най-мощните известни канцерогени. Правилно е да се предположи, че всичките ни храни, независимо дали са от растителен или животински произход, могат да бъдат замърсени. Решението за екологичните отрови не е, да се елиминират животинските мазнини - толкова важни за растежа, възпроизводството и цялостното здраве - а да се търсят органични меса и масло от крави, хранени на пасища, както и органични зеленчуци и зърна. Те стават все по-достъпни в магазините за здравословни храни и супермаркетите и чрез поръчки по пощата и от ферми.
Състав на различни мазнини
Преди да напуснем този сложен, но жизненоважен предмет на мазнините, си струва да се проучи съставът на растителните масла и другите животински мазнини, за да се определи тяхната полезност и целесъобразност при приготвянето на храна: Патешката и гъшата мазнина са полутвърди при стайна температура, съдържащи около 35% наситени мазнини, 52% мононенаситени мазнини (включително малки количества антимикробна палмитолеинова киселина) и около 13% полиненаситени мазнини. Делът на омега-6 към омега-3 мастните киселини зависи от това, с което птиците се хранят. Патешката и гъшата мазнини са доста стабилни и са високо ценени в Европа за пържене на картофи. Пилешката мазнина е около 31% наситена, 49% мононенаситена (включително умерено количество антимикробна палмитолеинова киселина) и 20% полиненаситени, повечето от които са омега-6 линолова киселина, въпреки че количеството омега-3 може да се повиши чрез хранене на пилетата с ленено семе и рибно брашно, или да се отглеждат на свобода и да ядат насекоми. Макар и широко използвана за пържене в кошер кухните, тя е по-малко предпочитана от патешката и гъшата мазнини, които традиционно са предпочитани пред пилешките мазнини в еврейската кухня.
Свинската мас или свинската мазнина е около 40% наситена, 48% мононенаситена (включително малки количества антимикробна палмитолеинова киселина) и 12% полиненаситени. Подобно на мазнината от птиците, количеството омега-6 и омега-3 мастни киселини варира по отношение на свинската мас, в зависимост от това, с какво се хранят свинете. В тропиците свинската мас може също да бъде източник на лауринова киселина, ако прасетата се хранят и с кокосови орехи. Подобно на патешката и гъшата мазнини, свинската мас е стабилна и предпочитана мазнина за пържене. Тя е била широко използван в Америка в началото на века. Добър източник е на витамин D, особено в страните от третия свят, където другите храни от животински произход са по-скъпи. Някои изследователи смятат, че продуктите от свинско месо трябва да се избягват, защото те могат да допринесат за заболяване от рак. Други предполагат, че само свинското месо представлява проблем и че свинската мазнина под формата на свинска мас е безопасна и полезна за здравето.
Говеждата и овчета лой са 50-55% наситени, около 40% мононенаситени и съдържат малки количества полиненаситени, обикновено по-малко от 3%. Околобъбречната лой, която е мазнина от кухината на животното, е 70-80% наситена. Околобъбречната лой и както и другите мазнини на тези животни са много стабилни мазнини и могат да се използват за пържене. Традиционните култури оценяват тези мазнини за техните ползи за здравето. Те са добър източник на антимикробна палмитолеинова киселина.
Маслиновото олио съдържа 75% олеинова киселина, стабилни мононенаситени мазнини, заедно с 13% наситени мазнини, 10% омега-6 линолова киселина и 2% омега-3 линоленова киселина. Високият процент на олеинова киселина прави зехтина идеален за салати и за готвене при умерени температури. Екстра върджинът е богат на антиоксиданти. Трябва да е мътен, което означава, че не е филтриран и има златистожълт цвят, което показва, че е направен от напълно узрели маслини. Зехтинът издържа на изпитанието на времето; той е най-безопасното растително олио, което можете да използвате, но не прекалявайте. По-дългата верига мастни киселини, открити в маслиновото масло, са по-склонни да допринасят за натрупването на телесни мазнини, отколкото мастните киселини с къса и средна верига, открити в кравето масло, кокосово масло или маслото от палмови ядки.
Фъстъченото олио съдържа 48% олеинова киселина, 18% наситени мазнини и 34% омега-6 линолова киселина. Подобно на маслиновото олио, фъстъченото олио е относително стабилно и следователно е подходящо за пържене. Но високият процент омега-6 представлява потенциална опасност, така че използването на фъстъчено олио трябва да бъде строго ограничено.
Сусамовото олио съдържа 42% олеинова киселина, 15% наситени мазнини и 43% омега-6 линолова киселина. Сусамовото масло е сходно по състав с фъстъчено масло. Може да се използва за пържене, тъй като съдържа уникални антиоксиданти, които не се разрушават от топлината. Въпреки това, високият процент омега-6 ни подсказва да го употребяване ограничено.
Олиото от шафран, царевица, слънчоглед, соя и памук съдържат над 50% омега-6 и, с изключение на соевото олио, само минимални количества омега-3. Олиото от шафран съдържа почти 80% омега-6. Изследователите започват да откриват опасностите от излишните омега-6 мазнини в диетата, независимо дали са гранясали или не. Употребата на тези мазнини трябва да бъде строго ограничена. Никога не трябва да се консумират след нагряване, както при готвене, пържене или печене. Високоолеиновите шафран и слънчогледови масла, произведени от хибридни растения, имат състав, подобен на маслиново масло, а именно, големи количества олеинова киселина и само малки количества полиненаситени мастни киселини и по този начин са по-стабилни от традиционните сортове. Добре е да се използват студено пресовани версии на тези масла.
Палмовото масло е около 50% наситено, с 41% олеинова киселина и около 9% линолова киселина. Кокосовото масло е 92% наситено с над две трети от наситени мазнини под формата на мастни киселини със средна верига (често наричани триглицериди със средна верига). От особен интерес е лауриновата киселина, открита в големи количества както в кокосовото масло, така и в майчиното мляко. Тази мастна киселина има силни противогъбични и антимикробни свойства. Кокосовото масло защитава тропическите популации от бактерии и гъбички, които преобладават в хранителните им продукти; Тъй като нациите от третия свят в тропическите райони са преминали към полиненаситени растителни масла, честотата на чревни нарушения и болести на имунния дефицит са се увеличили драстично. Тъй като кокосовото масло съдържа лауринова киселина, то често се използва в бебешки формули.
Маслото от палмови ядки, използвано главно в бонбони, също съдържа високи нива на лауринова киселина. Тези масла са изключително стабилни и могат да се съхраняват при стайна температура в продължение на много месеци, без да гранясват. Високо наситените тропически масла не допринасят за сърдечните заболявания, но са подхранвали здрави популации за хилядолетия. Срамно е, че не използваме тези масла за готвене и печене. Червеното палмово масло има силен вкус, в който повечето ще открият нещо неприятно - въпреки че се използва широко в Африка - но пречистеното палмово масло, което е безвкусно и бяло, преди е било използвано като мазнина за тестени изделия и при производството на пържени картофи, а кокосовото масло се използва в бисквити, бисквити и сладкиши.
Наситените мазнини изплашиха производителите да се откажат от тези безопасни и здравословни масла в полза на хидрогенираните соеви, царевични, рапични и памучни масла.
Rезюме
В обобщение, изборът на мазнини и масла е от изключителна важност. Повечето хора, особено бебетата и растящите деца се възползват от повече мазнини в диетата. Но мазнините, които ядем, трябва да се избират внимателно. Избягвайте всички преработени храни, съдържащи нововъзникнали хидрогенирани мазнини и полиненаситени масла. Вместо това използвайте традиционни растителни масла като екстра върджин зехтин и малки количества нерафинирано ленено масло. Запознайте се с достойнствата на кокосовото масло за печене и с животински мазнините за пържене. Яжте яйца (яйчни жълтъци) и други животински мазнини с протеините, към които са прикрепени. И накрая, използвайте колкото се може повече масло с добро качество, с увереност, че това е здравословна, наистина важна, храна за вас и цялото ви семейство.
И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията. (Библия, Марк 11:25,26)
Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. (Библия, Римляни 10:9-10)
Благословение и изцеление! Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/
