Не чакайте да ожаднеете, защото може да умрете преждевременно в мъки.

Не чакайте да ожаднеете, защото може да умрете преждевременно в мъки.

Не чакайте да ожаднеете, защото може да умрете преждевременно в мъки. Пийте вода 2-2.5 литра на ден, или 30 мл вода се падат на 1 кг. телесно тегло.

Обезводняването не се проявява с един симптом или признак, а с комплекс от едновременно възникващи проблеми, които могат да се преодолеят с помощта на достатъчно количество вода.
Очакването на чувството на жажда става още по-трагично, когато става ясно, че с напредването на възрастта това чувство се притъпява.

Предупреждение: Водата безспорно е лекарство срещу множество проблеми със здравето, но приемането на твърде голямо количество вода може да бъде също толкова опасно, колкото и приемането на твърде голяма доза от някое лекарство. Моля ви, не се опитвайте да се избавите от трайното и продължително обезводняване на организма за един или два дни.

Кратки извадки от книгата на д-р Ф. Батманжелидж, Водата лекува, лекарствата убиват - Лечение на всички болести чрез пиене на вода
Може да си поръчате книгата на http://www.book.store.bg

Неотдавна в медицината беше направено откритие, че хроничното обезводняване е основна причина за появяване на болки и възникване на болести, включително и рака. До неотдавна ние, медиците, не вземахме под внимание факта, че човешкият организъм може да изпитва вътреклетъчен недостиг на вода. Клетките на организма ни от нещо като сочни сливи се превръщат в изсушени плодове поради недостига на вода или поради употребата на обезводняващи напитки (газирани, диуретичен чай). Когато организмът, който постепенно губи вода, започва да буксува и сигнализира, че тя не му е достатъчна, и ние наричаме тези симптоми и признаци за регионално и локално физиологично обезводняване болести или синдроми с неизвестен произход (болести с неизвестна етиология). А след като беше открита структурата на ДНК, започнахме да обвиняваме за всички проблеми гените, без да осъзнаваме очевидния факт, че когато една клетка започва да изсъхва и да се разрушава отвътре, нейното ядро и молекулата на ДНК също стават жертва на този процес. В резултат от двадесетгодишната ми изследователска дейност бе направен научен пробив в медицината, чиито резултати смятам да споделя с вас. Подходът, който предложих — да се лекува обезводняването на организма с вода, а не с токсични медикаменти, които носят на пациента повече вреда, отколкото полза, не се оказа достатъчно сложен, за да направи впечатление на пациента и да прослави лекаря. Но още по-лошо е, че този подход не позволява да се удължава течението на болестта и лишава лекаря от възможността да спечели пари от това. Разбира се, ако пациентите знаеха, че техните здравословни проблеми се крият в недостатъчната вода, постъпваща в организма, тогава защо би трябвало да ходят отново на лекар? Това е главната причина, поради която практикуващите лекари пренебрегнаха този пробив в медицината. Те премълчаваха резултатите от изследванията и така ме принудиха да предложа тази информация направо на хората. Обществото трябва да научи, че днес медицинската наука разбира абсолютно неправилно същността на симптомите на трайното обезводняване на вътрешната среда на клетките. При диагностичните процедури, при които се измерват твърдите компоненти на кръвта, не се отделя никакво внимание на недостига на вода вътре в клетката. А природата е измислила кръвотворния процес така, че съставът на кръвта да се поддържа в рамките на стандартни параметри, дори ако заради това останалите тъкани трябва да жертват част от своите резерви. Един от тези резервни елементи е водата. При недостатъчно постъпване на вода от външни източници, т.е. вода, която пием, тя първа се отнема от по-малко активните тъкани и се използва за поддържане на необходимата консистенция на кръвта.
Когато изсъхващите клетки в поразените от обезводняване области на организма постепенно губят своята работоспособност и се появяват симптоми на недостиг на вода, съвременната медицина вместо да насочи интелектуалната си мощ за изясняване на физиологичните причини за появата на тези симптоми, нарича тези състояния болести и измисля лечения с използване на смъртоносни химически вещества. Заболяванията от обезводняване и без това са достатъчно тежки, но лекарите още повече влошават нещата, като натоварват организма с токсични химически препарати в името на постиженията на медицинската наука.
Възприеманите симптоми за недостиг на вода включват: умора, която не е следствие от някакви усилия (например чувство за жажда сутрин, когато не ви се става от леглото); безпокойство, възбуда, раздразнителност, депресия, безсъние, влечение към газирани напитки, алкохол и дори силни наркотици, а също страх от открити пространства — това са далеч не всички реакции на мозъка спрямо проблемите относно съхранението и регулирането на водата.
Аварийните сигнали — към признатите неотдавна сигнали за регионална жажда се отнасят: стомашните киселини, ревматоидните болки в ставите, болки в гърба, мигрената, болките при колит (възпаление на дебелото черво), фибромиалгичните болки (болки в мускулите) и ангинозните болки (при стенокардия).
Усложненията от хроничното обезводняване са твърде разнообразни и включват: затлъстяване, хемороиди, образуване на холестеролови плаки и поразяване на артериите, диабет първи тип, а също сериозни неврологични разстройства като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, множествена склероза, неврит, флебит (възпаление на вената), лимфоми (злокачествени образувания на лимфната тъкан), различни видове рак и много други.

Стомашни киселини
Специфика: стомашните киселини сигнализират за недостиг на вода в горната част на стомашно-чревния тракт. Това е един от главните сигнали за жажда в човешкия организъм. Използването на антиациди или лекарствени препарати в случая не решава проблема и организмът продължава да страда от недостиг на вода.
Усложнения: ако киселините в стомаха не бъдат признати за сигнал за обезводняване и се предприемат опити за лекуване с антиациди и друга лекарствени препарати, след време това може да предизвика възпаление на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника, херния на хранопроводния отвор на диафрагмата, пептична язва, запек, хемороиди, дивертикулит, болестта на Крон и в крайна сметка рак на органите от стомашно-чревния тракт, включително черния дроб и задстомашната жлеза.

Ревматични болки в ставите
Специфика: ревматичните болки в ставите (артрит) са сигнал за недостиг на вода в поразените от болка стави. Могат да се наблюдават както на младини, така и в преклонна възраст. Използването на обезболяващи препарати не само не решава проблема, но и подлага човека на вредното въздействие на лекарствата. Поемането на вода с малко сол премахва болката и решава проблема.

Болки в кръста
Специфика: болката в кръста и анкилозният артрит на гръбнака са признаци за недостиг на вода в гръбначния стълб и прешленните дискове — водни възглавнички, които поддържат тежестта на тялото. Тези състояния трябва да се лекуват чрез увеличаване на приема на вода — безплатен, но много ефикасен начин за лечение.
Усложнения: Ако артритът и болката в кръста не бъдат окачествени като признаци за обезводняване в ставните кухини на организма и се направят опити за тяхното лечение като другите болести, посредством болкоуспокояващи, мануална терапия, иглотерапия и накрая чрез хирургична намеса, това води до дегенеративен остеоартрит, при който умират всички хрущялни клетки в ставите. В резултат се стига до деформация на гръбнака и ставите и човек може да стане инвалид. Имайте предвид: обезболяващите лекарства предизвикват опасни за живота усложнения.

Стенокардия
Специфика:ангинозните болки (при стенокардия) в сърцето са признак за недостиг на вода в областта на анатомичната ос „сърце-бял дроб". Те трябва да се лекуват чрез увеличаване на поеманата вода дотогава, докато болката утихне и пациентът престане да зависи от лекарствата. Най-добре е курсът на лечение да се прави под лекарско наблюдение. Впрочем, водата е естествено лекарствено средство за лечение на стенокардия.
Усложнения: когато обезводняването стигне такава степен, че кара сърдечния мускул да изпраща аварийни сигнали, това може да бъде смъртно опасно поради възникване на такива проблеми със сърцето като сърдечни пристъпи, емболични състояния, инсулт, хипертензия, сърдечен паралич, както и бъбречни заболявания, влошено разпределяне на кислорода, отоци и много други.

Мигрена
Специфика: Мигренозните болки сигнализират за недостиг на вода в мозъка и очите. Те ще изчезнат напълно, ако успеете да предотвратите прерастването на обезводняването в хронично.
Усложнения: обезводняването, предизвикващо мигрена, може в крайна сметка да предизвика възпаление и да доведе до микроскопично изтичане на кръв от малките артерии в мозъка, а също до образуването на плаки, което се случва често при сериозни неврологични разстройства. Освен това то може да доведе до увреждане на задната част на очната ябълка и частична загуба на зрението.

Колит
Специфика: болката при колита е сигнал за недостиг на вода в дебелото черво. Обикновено е придружена със запек, тъй като вследствие на съкращенията на дебелото черво от екскрементите се извличат последните капки вода, което води до нейния недостиг за смазване.
Усложнения: ако болката при колит не се възприеме като признак за обезводняване, това води до траен запек. С възрастта това състояние води до фекален камък (фекалом); освен това то може да предизвика дивертикулит, болестта на Крон, хемороиди, полипи, значително увеличава риска от рак на дебелото черво и на правото черво.

Астма
Специфика: пряка последица от общото обезводняване на организма са астмата. Затрудненото дишане при астмата е резултат от програмата за подаване на рациона вода в организма, която се осъществява под контрола на хистамина. При астмата се пресича свободното преминаване на въздуха през белите дробове, за да не може водата да напуска тялото под формата на пара — тази пара се вижда добре зимно време (за едно денонощие ние, издишвайки, губим повече от 1 литър вода). Увеличената употреба на вода ще предотврати пристъпите на астма. Така ще се насити с вода всяка клетка и това ще помогне на всички клетки да се свиват (благодарение на повърхностното напрежение на течността), за да изтласкват съдържащия се в тях въздух при всяко издишване. Освен това астматиците трябва да приемат повече сол, за да втечняват слузта в белите дробове, която пречи на свободния обмен на въздух в бронхите. Същевременно трябва да вземат хранителни добавки с вътреклетъчни минерали като калций, магнезий, калий, цинк и селен, които улавят водата и я задържат в клетките. При обезводняване организмът изпитва недостиг на тези минерали.

Хипертензия
Специфика: хипертензията представлява опит на организма да се приспособи към общото физиологично обезводняване, когато водата не достига, за да напълни всички кръвоносни съдове, осигуряващи нормалната дифузия на водата в жизнено важните клетки. Повишаването на кръвното налягане е част от механизма на обратната осмоза, при който водата се извлича от кръвния серум и се вкарва във важните клетки през микроскопични отвори в техните мембрани. За да се осъществи това е необходимо повишено налягане. Приблизително така, както лекарите вкарват с инжекция лекарство във вената на болния, организмът вкарва вода в десетки билиони клетки едновременно. Водата и малко сол ще върнат кръвното налягане в нормата! Минералните добавки, необходими за задържане на вкараната в клетките вода, също ще предотвратяват повишението на кръвното налягане.
Усложнения: ако повишеното кръвно налягане не се признае за един от главните индикатори на обезводняването и се лекува чрез диуретици, които още повече обезводняват организма, след време това ще доведе до запушване с холестерол на сърдечните артерии и на артериите, носещи кръв в главния мозък. Резултатът може да бъдат сърдечни пристъпи и локални или масирани инсулти, парализиращи тялото. Сред другите последствия са бъбречните заболявания, уврежданията на мозъка и неврологичните разстройства като болестта на Алцхаймер.

Диабет 2
Специфика: диабетът при възрастните представлява още един начин за адаптиране на организма към силното обезводняване. За да осигури достатъчно количество вода за кръвоносната система и за приоритетните потребности на мозъка, организмът прекратява производството на инсулин, който отговаря за постъпването на вода в клетките. При диабет само някои видове клетки получават толкова вода, колкото им е необходима, за да оцелеят. Приемането на вода и неголямо количество сол в ранните етапи на диабета при възрастните може да обърне процесите назад. За връзката между обезводняването и диабета от първи и от втори тип се разказва подробно в моята книга „Тялото жадува за вода".
Усложнения: ако диабетът при възрастните не се признае за усложнение от обезводняване, след време това може да предизвика обширно поразяване на кръвоносните съдове. В крайна сметка това може да доведе до гангрена и загуба на пръстите на краката, на ходилата и на самите крака. Друга последица са пораженията на очите и дори слепота. Хората с диабет от втори тип постепенно изпадат в инсулинова зависимост. За да контролират съдържанието на захар в кръвта, те са принудени да си инжектират инсулин.

Холестерол
Специфика: високото ниво на холестерола е индикатор, че се е задействала програмата за борба с физиологичното обезводняване в нейния ранен стадий. Холестеролът е материал, подобен на глина, запълващ отворите в мембраните на някои видове клетки, за да предотврати изтичането на необходимата за живота на клетките вода в циркулиращата наблизо кръв, която има по-силен осмотичен потенциал. Освен че холестеролът е материал за производството на мембрани на нервните клетки и на хормони. Той защитава от прекомерна загуба на вода други важни клетки, като им осигурява авариен запас от вода, вкарвана през мембраните. Съществува пряка зависимост между повишената чупливост на костите вследствие на извличането на калций от тях, от една страна, и равнището на холестерола, от друга, тъй като под действието на слънчевата светлина холестеролът се превръща във витамин D. Витамин D е необходим като стимулатор за изграждане на новата костна тъкан. Възможно е ускоряването на производството на холестерола да е един от начините за борбата на организма с остеопорозата. В едно от писмата ще прочетете как увеличеното поемане на вода е помогнало да се повиши плътността на костите средно с 10 %, а на бедрената кост, която трябва да бъде особено здрава - със 17 %.
Шумът, който се вдигна около така наречения лош холестерол, образуващ плаки по стените на артериите в сърцето и в други части на тялото, е абсолютно неоснователен и цели да се увеличат печалбите на акулите от фармацевтичния бизнес. Ние измерваме нивото на холестерола в организма, като вземаме за анализ кръв от вените на ръцете. Това е кръв, която тече много бавно по вените в посока към сърцето. Ако образуването на плаки беше свързано със способността на холестерола да полепва, тогава вените щяха да бъдат запушени с тях още повече, отколкото артериите, където кръвта се смесва много по-добре благодарение на по-високото налягане и на пулсиращото й движение. Но никой никога не е виждал холестеролът да запушва вените или да образува в тях плаки. Помислете за това! В действителност холестеролът изпълнява функцията на водонепроницаема превръзка, която предпазва стените на артериите от изтъняване и скъсване, които могат да възникнат при повишена плътност и киселинност на кръвта вследствие на обезводняване и намалено уриниране (когато урината става тъмна).
Усложнения: ако хората, чийто организъм се нуждае от увеличаване на производството на холестерол, за да изпълнява множество изключително важни функции, поемат препарати, понижаващи неговото равнище, това в крайна сметка предизвиква маса сериозни и опасни за живота проблеми, включително поражения на черния дроб, Холестеролът е абсолютно необходим за живота. Организмът няма да увеличава неговото производство, ако не изпитва действително остра нужда от него.

Депресия, синдром на хроничната умора, вълчанка, множествена склероза, мускулна дистрофия
Тези състояния се предизвикват от продължително хронично обезводняване. Те изчезват веднага, щом организмът започне да получава редовно необходимото количество вода и посочените по-горе важни вътреклетъчни минерали. При тези състояния задължителна част от програмата за лечение трябва да станат физическите упражнения. В поместените по-нататък писма неведнъж ще прочетете за невероятни резултати от използването на водата за борба с тези състояния, от чието споменаване ви настръхва кожата, а да не говорим ако фигурират във вашата диагноза.
Информацията относно това: как излекувах с обикновена водопроводна вода повече от три хиляди души със симптоми и клинични признаци на клинична язва е публикувана в “Journal of Clinical Gastroeneterelogy" през юни 1983 г. На базата на този опит стигнах до извода, че хората, които трябваше да лекувам, са страдали от жажда и се убедих, че „болката" в тялото се предизвиква от недостига на вода дори в случаите, когато това състояние се квалифицира като болест.

В научен преглед на „New York Times" бе съобщено за това събитие, а информацията беше препечатана в много други вестници. Минаха двадесет години, а ние продължаваме да лекуваме стомашните киселини със силни антихистаминови препарати или с антиациди. Защо? Защото рецептата за вода, предписана на страдащия от болки пациент, не носи пари. Водата може да премахне болката, предизвикана от обезводняване, но системата на здравеопазването предпочита медицинските препарати, които превръщат пациента в „дойна крава".
Поставих си цел да докажа научно, че моят извод за болката като индикатор за недостиг на вода в организма е правилен. Зададох си въпроса: защо фармацевтичната промишленост настоява да лекува пептичната язва с много силни антихистаминови препарати. Какво е взаимоотношението между хистамина и болката? От тези въпроси започна изследването ми.
Отидох в библиотеката на Пенсилванския университет във Филаделфия, където работех като научен консултант, за което съм безкрайно благодарен на професор Майкъл Литл, тогава ръководител на факултета по биотехнологии. Една от темите, които го интересуваха, беше структурата на слузта. Когато се запозна с резултатите от моето изследване, посветено на взаимовръзката между болката и водата, той внезапно намери разумен отговор на въпроса, който го вълнуваше. Слузта е съставена от 2 % твърда структура и 98 % вода, която попада в плетеницата на структурата и се задържа там. Той разбра, че биологичната функция на слузта е да служи като важен слой, който защитава откритите към въздуха мембрани от изсъхване. Дотогава специалистите по слузта фокусираха цялото си внимание върху двата процента твърд компонент и дори не се замисляха защо тази структура задържа водата.
Открих една много сериозна грешка в медицинското разбиране за човешкия организъм. Въпросът е в това, че функциите на организма се регулират не от твърдите вещества. Твърдите вещества се разтварят във водата, която ги пренася по системата на кръвообращението и предоставя енергия за химическите реакции, осигуряващи всички функции на организма. С други думи, главният регулатор на жизнената дейност на човека е водата; всичко останало е второстепенно. Ние знаем това инстинктивно по рождение, но на бъдещите медици се внушава съвсем друго.
Ако разглеждаме хистамина като регулатор на водата в организма, това ще промени цялата структура на медицината, ще я накара да се обърне с лице към човека и тогава физиологичното направление в науката ще победи. Но засега медицинската индустрия продължава безсъвестно и съзнателно да обвинява хистамина за почти всички смъртни грехове и произвежда множество химически препарати, които потискат и блокират неговата активност. Всички обезболяващи и противоалергични средства, антидепресанти и транквилизатори имат силни - преки или косвени - антихистаминни свойства. А водата като естествен антихистамин си остава несравнимо по-ефикасно средство от всичките препарати, взети заедно.
Последните изследвания на хистамина доказват, че в човешкия организъм той играе ролята на невротрансмитер, невромодулатор и осморегулатор. Когато чувството за жажда не може да бъде сигурен индикатор за клетъчно и хронично обезводняване на тялото (а между двадесет и седемдесет годишна възраст съотношението на извънклетъчното съдържание на водата в тялото към вътреклетъчното се променя от 0,8 до почти 1,1), бе установено, че за изпълнение на основните осморегулационни и дипсогенни функции на тялото отговаря хистаминът. Хистаминът стимулира клетъчната обмяна на катионите, която по всяка вероятност допълва функциите на водата в механизма на клетъчния метаболизъм. Освен това хистаминът е модулатор на биологията и функцията на лимфоцитите; Хистаминергичната система за регулиране и постъпване на водата инициира освобождаването на вазопресин, който от своя страна способства образуването на „душови мрежи" или гроздовидни струпвания на отвори с диаметър 2 ангстрьома. Те могат последователно да пропускат през клетъчната мембрана само единични молекули вода, в резултат от което се увеличава потокът на вода, преминаваща през клетъчната мембрана. Тази функция има особено значение за осигуряването на микропоток с по-нисък вискозитет по микроканалите на аксоналната транспортна система. След кислорода водата е второто по важност вещество, необходимо за оцеляването на тялото. Освен това, тъй като сухотата в устата не е единственият индикатор за недостиг на „свободна вода" в тялото, симптомът, предизвикващ прекомерна хистаминергична активност, като задейства „производството" на хронични болки, също трябва да се разглежда като признак за дисбаланс на метаболизма на водата в тялото. Приемането на вода може да се окаже единственият естествен начин за регулиране и прекратяване на повишеното производство и освобождаване на хистаминс!. Продължителното използване на антихистамини при гастроентерологични, психиатрични и сезонни алергични обостряния като аналгетици или провъзпалителни агенти, когато функциите на хистамина за регулиране на потреблението на вода от организма не се отчита, а сигналите за обезводняване се маскират, може в крайна сметка да доведе до понижаване на регулацията на рецепторите на клетъчните мембрани, да наруши целостта и баланса на имунната система, а може и да промени в противоположна посока нейните действия, което от своя страна може да доведе до нови и постоянни изменения на стабилни физиологически ситуации, несъвместими с пълното и трайно здраве на пациента.
Опитите да се попречи на разпространението на информацията за водата и използването на двойния сляп метод за тази цел са позорни. Свойствата на водата като естествено лекарства не могат да се изследват посредством двойния сляп метод. С какво ще я сравнявате? Обезводняването не се проявява с един симптом или признак, а с комплекс от едновременно възникващи проблеми, които могат да се преодолеят с помощта на достатъчно количество вода.
На базата на водещата роля на хистамина в регулирането на водата и активната роля на водата във всички физиологични и метаболитни процеси — като хидролитичен инициатор на всички функции на разтворените вещества — бе направен изводът, че симптомите на жаждата са резултат от повишена активност на хистамина и свързаните с него механизми. Сред тези симптоми са астмата, алергиите и силните болки, например стомашните киселини, колитите, ревматичните болки в ставите, болките в кръста, мигрената, болките в мускулите и дори ангинозните болки. А тъй като активността на вазопресина и ренин-ангиотензин-алдостерона зависи пряко от активизирането на хистамина, тяхната роля за повишение на кръвното налягане се оказва част от програмата за борба с дехидратацията. Функцията им да вкарват вода в жизнено важните клетки налага налягането на постъпващата вода да бъде по-високо от налягането на осмотичното „изтегляне" на водата от клетките на обезводненото тяло.
На базата на новия подход, който разработих в резултат на 22 години клинични и научни изследвания в областта на молекулярната физиология на обезводняването, и предложената от моите колеги смяна на парадигмата в медицинската наука, базираща се на признаването на хистамина за невротрансмитер, отговарящ за регулирането на водата в организма, с пълно основание твърдя, че 60 милиона американски хипертоници, 110 милиона хора с хронични болки, 15 милиона диабетици, 17 милиона астматици, 50 милиона с алергии и много други — всички следваха препоръките на д-р Валтин. Те чакаха да у сетят жажда. Ако знаеха, че водата е природен антихистамин и е най-ефикасният диуретик, съм сигурен, че тези хора щяха да бъдат избавени от мъките, предизвикани от здравословните им проблеми.
Твърде често хората заменят водата с течности, съдържащи кофеин, или с газирани, алкохолни и диетични напитки. И организмът страда от последиците, като заявява за опасната за живота жажда по най-причудливи начини.
На пръв поглед може да ни се стори, че между изброените по-горе болестни състояния няма никаква връзка. Но, повярвайте ми, зад тези начини на проява на недостига на вода в организма стои изключително ясна научна логика.
Предупреждение. Водата безспорно е лекарство срещу множество проблеми със здравето, но приемането на твърде голямо количество вода може да бъде също толкова опасно, колкото и приемането на твърде голяма доза от някое лекарство. Моля ви, не се опитвайте да се избавите от трайното и продължително обезводняване на организма за един или два дни. Човешкият организъм е огромен химически завод, на който му трябва време и цяла редица допълнителни материали, за да се върне отново към нормалния режим на работа. Организмът не е автомобил, който можеш да заредиш с бензин догоре и да изминеш още няколкостотин километра без проблеми. Вие трябва добре да се ориентирате в нюансите на неговата работа. Затова трябва преди всичко да получите максимална информация за него. Целта на тази книга е да ви разкаже какво може да се постигне. За да научите повече, трябва да прочетете и другите ми книги. От тях ще узнаете как да се включите в новия източник на знания за водата, за да можете по прост и естествен начин да си осигурите добро здраве и да живеете дълъг, продуктивен и щастлив живот.
Следват свидетелства на хора излекувани от лечебната сила на водата, които ще прочетете в книгата.