Прошката оказва силно положително въздействие върху химическите процеси в мозъка. Когато искам да убедя хората, че е по добре да простят и да забравят, отколкото да мислят за отмъщение, винаги давам следния пример:
Ако някой незаслужено ви удари плесница и вие сметнете, че това е следствие от временно нарушаване на неговото емоционално равновесие, а не от отношение към вас, болката ще мине само след няколко минути.
Но ако сметнете неговите действия за лично оскърбление, за което трябва да отмъстите, то при всяко спомняне за тази плесница, независимо от вашата реакция в момента на инцидента, болката ще се връща и в мозъка ще се задействат негативни реакции. Такива преживявания разрушават мозъка и трансформират неговия конструктивен потенциал в негативна енергия на разрушението.
Ще ви дам един пример от личния ми живот. През 1946 година напуснах родния Иран и постъпих във Фетес-колидж в Единбург (Шотландия), който представлява нещо като пълно средно училище-интернат. Четиристотин студенти живееха в пет общежития. Веднъж, когато от стаята, където си пишех домашните, отивах към стаята за почивка в дъното на коридора, ми препречи пътя друг студент. Разбрах, че иска да се бие с мен. Нарече ме „чернилка”, макар моята кожа да беше по светла от неговата. Очевидно искаше да се бие. Но в моето семейство се смята за грях да причиниш болка на някого, независимо колко оправдано може да изглежда това.
Отговорих му, че не обичам да се бия и нямам против него нищо, което може да оправдае желанието да му причиня болка. Моето обяснение не го задоволи. Този студент си помисли, че съм се уплашил, макар в действителност да бях по-едър от него, а може би и по-силен. Той отново ми каза да се приготвя за бой. Когато повторих, че не искам да му причинявам болка и не смятам да се бия, той замахна и ме удари с дясната си ръка по бузата с всичка сила. Аз само го погледнах в очите без никакъв гняв и го попитах дали е получил онова, което е искал. След това, в случай че не бе успял да излее цялата си омраза към хората, които нарича „чернилка”, му предложих и другата буза.
Младежът за секунда се обърка, а след това внезапно се разплака, започна да се извинява и каза, че сега на практика съм му демонстрирал един от принципите на християнското вероучение. Той не бе очаквал подобна реакция от чужденец, а след това си отиде, разкайвайки се, че е искал да ми причини болка. Съмнявам се, че след нашия сблъсък е останал същия човек.
Такава е силата на прошката! А благодарение на това, че можах да обуздая гнева си и да предотвратя неговото пряко въздействие върху моя мозък, усетих в себе си допълнителна сила и продължавам да я усещам вече 60 години от този ден. Когато човек прощава на хората, които са му причинили зло, той оказва силно терапевтично въздействие върху своя организъм.
Психологическата травма, когато жестоки родители нанасят на детето, може да го преследва цял живот, ако в зряла възраст не се научи да прощава и не започне да живее по нови принципи. Когато децата на жестоки родители развият способност да прощават, техните болести, независимо какви са преминават.
А омразата е сила, която може да подкопае и най-крепкото здраве! Затова прощавайте. Ако не можете в началото, просто си наложете, че това трябва да го правите и Божията благодат ще бъде върху вас.
Откъс от книгата на д-р Ф. Батманжелидж: Водата – натурално лекарство.
~Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.! (Библия, Колосяни 3:13)
Благословение и изцеление!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар