Хипогликемията е често разпространен проблем. Терминът хипогликемия означава ниска (hypo) кръвна захар, обикновено под 50 mg/dL при възрастни. Инсулинът, най важният от всички хормони на метаболизма се произвежда от панкреаса. Той придвижва глюкозата, аминокисилините и свободните мастни киселини към клетките. При нормалните хора кръвната захар не варира много, поради съгласуваната и компенсираща активност на инсулина и глюкагона. Инсулинът е единствения хормон, който регулира кръвната захар да не достигне опасни високи нива. Глюкагонът, който също се произвежда от панкреаса предпазва кръвната захар да не достигне много ниски нива (хипогликемични нива).
Тялото се нуждае от енергия. Един от главните източници на гориво е глюкозата, която тялото получава от консумацията на прости въглехидрати (монозахариди) или на сложни въглехидрати (комплексни, дизахариди - лактоза, сукроза (обикновена захар) или полизахариди - нишесте). За непредвидени обстоятества, тялото се запасява с глюкоза в черния дроб под формата на гликоген. Ако тялото се нуждае от глюкоза, поради гладуване или прекомерно физическо натоварване се задейства биохимичен процес наречен глюконеогенеза (gluco-neo-genesis), който превръща запасите от гликоген в глюкоза. През първите 24 часа на гладуване гликогенът в черния дроб се използва, а след това тялото започва да използва мускулния протеин. Освобождаването на глюкагон стимулира също и при приемане на богата на протеини храна. Всички органи в тялото, включително и мозъка зависят изключително от глюкозата.
Хипогликемията може да се срещне при хора без признаци на метаболитни нарушения, но които имат оплаквания от симптоми свързани с ниска кръвна захар (често те не знаят, че това са причините). Обикновено хипогликемията се среща при диабетици, тип 1 и тип 2. Също и при хора с граничен диабет (пред диабетично състояние), които имат инсулинова резистентност (съпротивителност), свързана с циркулирането на високи нива на инсулин, когато не приемат храна за по дълъг период от време.
Инсулинова резистентност (съпротивителност) е състояние на намалена чувствителност (отговор) на клетките на тялото към нормалните нива на циркулиращия инсулин. Обикновено малко количество инсулин ще намали кръвната захар. При индивиди с инсулинова съпротивителност това не може да се случи и е необходимо да се освободи повече инсулин. Това означава, че тялото се нуждае от повече инсулин за да поддържа кръвната захар в нормални граници в сравнение със здрав човек, който консумира същата храна. Прекалената пълнота е следствие от инсулинова резистентност. Друго следствие от инсулинова резистентност е диабет 2. В повечето случаи при диабет нивото на циркулиращия инсулин и кръвната захар са повишени, както и нивото на кръвния холестерол. Прекалено пълните индивиди без диабет имат обикновено повишено инсулиново ниво и нормално ниво на кръвната захар. Често те са на път да развият диабет просто, защото панкреаса се изтощава поради постоянна стимулация от глюкоза.
Честа промяна в настроението. Ставане сутрин с чувство на сънливост, умора или изтощение. Проблеми със заспиване. Може ли това да са действително класически симптоми на хипогликемия? Съществуват много различни признаци на хипогликемия, които са свързани с: - безпокойство - депресия - нервност, повишена раздразнителност - слабо главоболие или световъртеж - чувство на умора по всяко време, слабост - често прозяване - припряност - страст към сладко - липса на концентрация - липса на цел в живота - дезориентация, чувство на объркване - силно чувство на глад - трудно събуждане - ринит (течащ нос) - вкочаненост - паническа атака Хипогликемия може да се случи и по време на сън. Някои признаци по време на сън са викане или кошмари; умора, раздразнителност и чувство на объркване след ставане от сън. По тежки симптоми на това състояние са личностни разстройства, неясно зрение, треперене, сърцебиене, прекалено потене, гадене, повдигане, прималяване, припадане, трудно говорене. Хипогликемията може да е свързана и с кожни проблеми. Най лошия сценарий е изпадане в кома, ако не се вземат мерки навреме. Симптомите на хипогликемията варират много и е трудно да се диагностицират освен, ако не се прави запис на симптомите за период от време. Провеждането на чести тестове за кръвна захар за период от време може да разкрие проблема. Ниското ниво на кръвната захар може да причини изтощаване на тялото, подбуждащо към прием на сладки храни. Много често тези симптоми са леки и не причиняват повреди на тялото и така продължават незабелязани. Но с времето те нарастват и започват да се изявяват по силно и това може да причини сериозни повреди на тялото.
Униние, лошо настроение или потиснатост, много от нас изпитват няколко часа след храна. В повечето от случаите, ние сме приели храна богата на захар или въглехидрати с висок гликемичен индекс, което причинява повишение на кръвната захар със свързан инсулинов пик (значително нарастване). Когато инсулинът свърши работата си и кръвната захар започне да спада, често това спадане е под нормалното с резултат ниско ниво на кръвната захар. Симптомите варират между сънливост, отпуснатост, апатия, бездействие, инертност и безпокойство. Нашата първа реакция е да приемем някаква храна, обикновено отново въглехидрати с висок гликемичен индекс, което повишава кръвната захар и ни прави да се чувстваме временно добре. Като резултат нашата кръвна захар се колебае между високо и ниско ниво по един определен нездравословен начин. Това може да бъде избягнато, ако се храним правилно. Това се нарича реактивна хипигликемия. Хората със значителни симптоми на хипогликемия трябва да потърсят лекарска помощ. Обаче, в повечето от случаите хипогликемията е просто резултат от приемане на храна богата на въглехидрати с висок гликемичен индекс. Вие може да избегнете симптомите свързани с ниско ниво на кръвната захар като следвате диета. http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/2009/12/blog-post_30.html
Реактивната хипогликемия се среща при хора не боледуващи от диабет. Реактивната хипогликемия е свързана с ниско ниво на кръвната захар, което започва 2-3 часа след приемането на храна. Причината е, че панкреаса продължава да отделя инсулин след свършване на храносмилането на приетата храна за период от време. Този излишен инсулин е виновник за понижаване на кръвната захар и следствието е реактивна хипогликемия. Следователно предотвратяването на това състояние се постига чрез избягване претоварването на панкреаса и намаляване на производството на инсулин. Затова в диетата трябва да се избягват храни съдържащи прости въглехидрати. Има два вида въглехидрати прости въглехидрати и сложни въглехидрати. Простите въглехидрати са храни, които се превръщат лесно в глюкоза и са готови да се абсорбират от кръвния поток. Бързото абсорбиране на глюкозата причинява остър скок на кръвната захар и това често е главната причина за реактивната хипогликемия. И така, избягвайте храни с прости въглехидрати, като пример: бял ориз, бял хляб, бонбони, сладолед кекс, шоколад и други. Обикновено високо преработените храни са с високо съдържание на прости въглехидрати. Сложните въглехидрати се усвояват много по трудно, така че процеса на превръщане и абсорбция на глюкозата е забавен. Някои примери за храни със сложни въглехидрати: кафяв ориз, пълнозърнест хляб, овесени ядки, зеленчуци и други. http://ezinearticles.com/?Reactive-Hypoglycemia-Symptoms-and-Treatment&id=2655944.
Множеството симптоми при хипогликемия не се проявяват едновременно, нито постоянно. Те могат да бъдат краткотрайни и да изчезнат след приемането на храна. Някои хора например стават нетърпеливи и даже нервни известно време преди обичайното време за хранене, поради по бързото формиране на чувството за глад. Оплакване от честа умора, нужда от прекалено много сън, трудно ставане сутрин и понякога ставане от сън недобре отморени, умора на работното място и особено следобедно придрямване (сънливост), изтощение след работа, което не минава след кратка почивка в къщи, опити постоянно да се ободрим със силно кафе. Изтощението, умората и сънливостта могат да бъдат резултат от хипогликемична атака следствие на която, мозъкът изпитва недостиг на кислород. Силна и случайна болка може да бъде резултат от проблеми в мозъка, които човек изпитва в състояние на хипогликемия и които могат да доведат до трудности при концентрация, психически стрес, временно влошаване на умствените способности, раздразнителност, промяна на поведението или умора. Всичко това може би са симптоми на реактивна хипогликемия, която поради многообразните проявления много трудно може да диагностицира. Как можем да преодолеем това състояние? - най лесно чрез промяна на храненето и хранителните ни навици.
Някои диетолози препоръчват следните стъпки за избягване на реактивната хипогликемия: - приемайте малки порции храна всеки 3 часа - избягвайте всички форми на захар - избягвайте храни с бяло брашно, заместете ги с цяло зърно - редовно физически движения - хранете се с разнообразна храна, включвайте достатъчно ядки - избирайте храни богати на фибри и храни със среден и нисък гликемичен индекс - избягвайте приема на храни богати на захар на празен стомах - избягвайте алкохол, кофеинови напитки, всякакви подсладени напитки и храни богати на нишесте, като бял ориз, макарони, спагети, картофи, царевична каша, които са с висок гликемичен индекс. - прибавяйте в храната разтворими фибри (5-10 гр.) - напълно премахване на рафинираните въглехидрати ще намали тежестта на симптомите http://en.wikipedia.org/wiki/Reactive_hypoglycemia
Какво е гликемичен индекс на храните? Гликемичният индекс е метод за определянето на храни съгласно техния гликемичен ефект или по просто, способността на различни храни да повишават нивото на кръвната захар. Познаване на гликемичния индекс ни помага да разберем концепцията на диетата. По високият гликемичен индекс повишава нивото на кръвната захар. Консумиране на храни с висок гликемичен индекс може да доведе до хипогликемия, намаляване на кръвната захар при прекалено много отделяне на инсулин. При повишаване на кръвната захар се нуждаем от повече инсулин от панкреаса, за понижаване на нивото на кръвната захар до нормално. Много е важно за гликемичния индекс е размера и формата на частиците на въглехидратите, които приемаме. Например надробеното зърно има по нисък индекс отколкото брашното, а най малък имат зърната. Целите овесени ядки имат по нисък индекс, отколкото смлените. Формата на частиците също има значение за индекса. Скорбяла при варене става гъста каша, понеже от топлината водата се абсорбира от частиците или гранулите и това води до разпадането им на отделни молекули. Това спомага за по лесното им усвояване чрез ензимите и абсорбиране чрез стените на червата. Това стимулира отделянето на инсулин. Изследванията показват, че обработените зърнени продукти имат по висок индекс. От друга страна по малко обработените имат по нисък индекс. Пълнозърнест хляб звучи много добре, но ако е направен от рафинирано брашно, което, макар да е от цяло зърно има много малко от обвивката на зърното. Препоръчва се хляб направен от цяло или натрошено зърно. Друг проблем е обогатеното брашно, което е прекалено много обработено (рафинирано, пречистено), че даже витамините и минералите липсват.
Не всички въглехидрати стимулират еднакво отделянето на инсулин. Въглехидратите, които стимулират най много отделянето на инсулин са с най висок гликемичен индекс, а въглехидратите с нисък индекс стимулират ниско ниво на отделяне на инсулин. Гликемичен индекс През 1981 г. Д-р Дейвид Дженкинс публикува статия за гликемичен индекс на използваните храни. Класация на въглехидратните храни според техния гликемичен индех, като за сравнение се приема глюкоза с гликемичен индекс 100. Зърнени храни, хляб и зърнени закуски (cereal) Много е трудно да се намери зърнена закуска (cereal) без да е преработена и без захар. Избирайте зърнени закуски с най малко съдържание на захар и с най много фибри. Избягвайте царевичните зърнени закуски. (Мисля, че тук може да се добави да приемаме сварени или накиснати овесени ядки, бел. от блога) Висок гликемичен индекс: > 60 Бял хляб 95, франзела 95, оризова паста (макарони) 92, безглутенов хляб 90, царевица 75, сериал 75, бяло брашно 75, оризов кекс 74, кравайче (bagel) 72, продукти от бяло брашно 70, кроасан 70, царевична каша (качамак) 70, мафин (малък кръгъл кекс) 70, бял ориз късозърнест 72, бял ориз дългозърнест 56, просо 70, многозърнен сериал 65, обикновени спагети и макарони 65 (ако са варени 5 мин. имат по нисък индекс), кускус 65, ръжен хляб 64, басмати ориз 60 Среден гликемичен индекс: 46 - 60 Пита хляб 57, ечемичена кифла 55, див ориз 55, кафяв ориз 55, овесена каша 55, каша (елда, гречка) 55, мюсли 56, пълноценно зърно 50, булгур (натрошено пшеничено зърно) 50, пълноценен ориз 50, овесен хляб 50, пшеничено зърно 45, ечемично зърно 45, пълноценно зърно 45, тестени изделия от пълноценно зърно 45 Нисък гликемичен индекс: < 45 Пшеничени трици 42, оризови трици 27, ръж 35, полиран (лъскав, pearl) ечемик 25 Зеленчуци Висок гликемичен индекс: > 60 Варени картофи 95, варени моркови 85, пържени картофи 80, червено цвекло 75, тиква 75, пролетни картофи 62 Среден гликемичен индекс: 46 - 60 Сладки картофи 55, сурови моркови 49, зелен грах 45 Нисък гликемичен индекс: < 45 Сух боб, леща 30-40, зелен боб, грах 40, нахут 40, лима боб 30, черен боб 30, зърна соя 15, домати 15, зелени зеленчуци (зеле, спанак, броколи и др.) 0-15, билки 0-15, гъби 10, червени чушки 10, лук 10 Плодове и ядки Плодовете са добър източник на захарин поради слабата стимулация на инсулин и също са източник на важни витамини. Те се приемат най добре от храносмилателната система, ако се консумират отделно. Плодовите сокове имат по висок гликемичен индекс отколкото целия плод. Висок гликемичен индекс: > 60 Сушени фурми 103, диня 72, сушени плодове 70, ананас 65,стафиди 65, банани 60 Среден гликемичен индекс: 46 - 60 Манго 56, киви 53, грозде 50, круши 45 Нисък гликемичен индекс: < 45 Портокали 44, праскови 42, сливи 38, ябълки 38, круши 37, сушени кайсии 31, грейпфрут 25, череши (вишни) 22, домати 15, ядки 15-30, кайсии 10 Млечни продукти Кисело мляко (без добавени плодове и захар) 14, прясно мляко 34, сладолед 61 Други Малтоза (в бирата) 105, глюкоза 100, мед 75, рафинирана захар 75
Предпазване от хипогликемия при диабетици Слагането на дозите инсулин или приемане на таблетки трябва да се съгласува с времето на хранене и физическата активност. Например вземане на инсулин или таблетки и пропускане на хранене може да причини хипогликемия. Болните от диабет трябва да приемат достатъчно храна на всяко ядене, да се стараят да не пропускат ядене или закуска. Вида на закуските са много важни при някои диабетици, когато лягат да спят или физически се натоварват. Ако се приема алкохол, не трябва да е на празен стомах; да се приема със закуска или основно ядене. Ако има признаци на хипогликемия да се приеме половин чаша плодов сок, или една лъжица мед (или захар), или чаша мляко, или 2-3 бонбона, или 3-4 таблетки гликоза. Ако след 15 мин нивото на кръвната захар не е нормално се повтаря приема докато се нормализира. Повече информация за диабетици на: http://www.lekar.bg/, Готови срещу неочакваното - хипогликемия
Какво е хиперинсулемия? (Hyperinsulinemia) - д-р Аткинс Хиперинсулемия е състояние, при което се отделя в тялото твърде много инсулин. Много е лесно да се види как се случва, когато направите връзката между храната, която приемате и количеството освободен инсулин в кръвта. Храни богати на въглехидрати - специално захар, мед, мляко и плодове, които съдържат прости захари, и рафинирани въглехидрати като брашно, бял ориз, картофено нишесте са лесно усвоими чрез храносмилателния тракт и много бързо се превръщат в глюкоза. Когато се приема прекалено много от тези храни се изисква твърде много инсулин за транспортиране. От друга страна храните от протеин и мазнини изискват много малко или никакъв инсулин. Само протеинът в излишък се превръща в глюкоза в черния дроб и изисква някакъв инсулин за транспорт; мазнините не изискват инсулин. Какво се случва, ако се отделя твърде много инсулин? Прекалено пълните хора напълняват още повече. Клетките стават нечувствителни на действието на инсулина, така че той не може повече ефективно да транспортира глюкозата до тях. Това се нарича инсулинова резистентност, която бързо води до хиперинсулемия. Многобройни изследвания сочат, че инсулиновата резистентност е често срещана при прекалено пълните индивиди, но също може да се срещне и при слаби индивиди с добро здраве. Какво всъщност става? Инсулиновите рецептори на повърхността на клетките са блокирани, така че пречат на глюкозата да захрани клетките с енергия. Това е една причина прекалено пълните индивиди да се чувстват изморени през повечето от времето. Когато инсулинът не е ефективен да достави енергия за клетките, черния дроб превръща повече и повече глюкоза и я натрупва като мазнини в тялото. Вашето тяло всъщност става машина за производство на мазнина вместо ефективна машина за производство на енергия. Хормоналната система на тялото е затруднена. Инсулин се секретира повече и по често, за да се справи с високата кръвна захар, но в крайна сметка изпълнява тази задача все по неефективно. Това ви прави да се стремите да ядете сладко и въглехидрати, което превръща проблема в един порочен цикъл. В течение на времето инсулиновите рецептори на клетките се износват и това състояние се превръща в диабет. Други проблеми свързани с хиперинсулемия - Инсулинът повишава задържането на сол и вода в тялото, което води до високо кръвно налягане. - Инсулинът е директно намесен в създаването на атеросклеротични плаки, които, ако не се контролират водят до сърдечни болести. - Високите нива на инсулин са свързани с високи нива на триглицериди и ниско ниво на HDL (добрия) холестерол. - Високите нива на инсулин повишават риска от рак на гърдата. Ниското ниво на инсулин води до увеличаване на шансовете на излекуване при рак на гърдата. Чрез контролиране приема на въглехидрати можете на намалите риска от резки колебания на кръвната захар и от там да избегнете проблеми със сърдечни и други заболявания, както и предразположение към диабет. Извадки от ”Новата революционна диета на д-р Аткинс”, Dr. Atkins’s New Diet Revolution, Robert C. Atkins, M.D.
Чревната флора
Чревната флора (среда) обхваща повече от 1200 вида бактерии, дрожди и други организми на брой 100 трилиона общо, обитаващи в стомашно чревните пътища на човека и съставят така наречената "чревна флора". При средно възрастните хора теглото на бактериите е около 2 кг. и броя на отделните организми надвишава общо броя на клетките в човешкия организъм с коефициент от 100 към 1.
Голяма част от тези организми не причиняват болести, всъщност те ни помагат да ни предпазят от болести. Чревната флора изпълняват много функции, които допринасят за здравето на човешкия организъм, "приятелските бактерии" са най вече с имена, започващи с "Lactobacillus" или "Bifodobacteria", която означава вида към който принадлежат. Може би сте забелязали хранителни продукти като кисело мляко, които съдържат тези бактерии. Основните полезни функции на приятелските (добри) бактерии:
- Производство на късо верижни мастни киселини, които предоставят значителна част от енергията на човека.
- Производство на голям брой ценни хранителни вещества, особено В витамини и витамин К.
- Участие в метаболизма на лекарства, хормони и канцерогени.
- Защитата от заразяване с патогенни бактерии (чрез съревнование за пространство и производство на антибактериални вещества, наред с други методи.)
- Поддържането на здравословно рН на чревната среда
- Засилване на имунната система
Приятелските (добри) бактерии не са единствения вид микроорганизми присъстващи в стомашно чревните пътища. Има и редица микроорганизми, които не предоставят на човешкия организъм всички облаги и ползи или правят това само, когато техният брой е по нисък от конкурентните приятелски бактерии. Тези микроорганизми включват колиформени бактерии (E.coli и т.н.), дрожди/гъбички (yeasts/fungus) и bacteroides.
Какво може да причини проблеми?
Болестите възникват, когато количеството на приятелските бактерии намалее и други организми са в състояние да увеличат броя си и да преобладават. Редица фактори могат да нарушат баланса на микроорганизми в червата и да доведат до свръхрастеж на по-малко желани видове.
Най-важните фактори са:
Използването на антибиотиците
Използването на противозачатъчни хапчета
Използването на други хормони, особено имуносупресори като стероиди
Диета
Алкохол
Стрес
Може би най-важният фактор е използването на широкоспектърни антибиотици. Тези медикаменти не правят разлика между приятелски и патогенните бактерии. Това означава, че всеки път, когато се взема едно от тези лекарства за инфекция се унищожава голям брой на приятелските бактерии в червата, които осигуряват защита от други, потенциално вредни чревни жители. Този факт отдавна е известен от изследователите.
Научните изследвания в тази област, свързани с човека, по отношение на Кандида (Candida) в частност, е ограничен поради липсата на съгласие в точността на методите за изпитване и факта, че това е относително нова област на проучване. Изследването за бактериален свръхрастеж на тънките черва (SIBO, small intestinal bacterial overgrowth) въпреки това, сега е установен чрез използване на тест ”водороден дъх”. Изследванията показват, че антибиотиците и стероидите често причинят значителни увеличения на Кандида и патогенните бактерии, поради унищожаване на приятелските бактерии и потискане на имунната защита.
Един от резултатите от употребата на антибиотици е, че антибиотикът може да причини диария, която се смята за причинена главно от Клостридия инфекция (Clostridium difficile infection). C. difficile инфекция е трудна за лечение и при тежки случаи може да доведе дори до смърт.
Доскоро на антибиотиците се гледаше като на универсално лекарство без странични ефекти. Както можем да видим все пак, има странични ефекти, които могат да бъдат значителни и ефекта от тях са нарушения на чревната флора.
Кандида / дрожди
Кандида е вид дрожди, които обикновено населяват лигавицата на червата, пикочния тракт и влагалището. В тънките черва (не в дебелото черво, както често се предполага) Кандида и Лактобацилите са преобладаващите жители. Най-често срещаният тип на Кандида е "Candida Albicans"; други видове са също открити. Кандида е "диморфен" организъм, който означава, че може да съществува или като кръгла клетка дрожди или като гъбички (mycelial форма) с вретеновидни нишки, наречени хифи (hyphae), които могат да проникнат в тъканите на приемника. При здрави индивиди кандида се контролира от полезните бактерии и здравословната имунна система и остава във форма на дрожди.
Ако приятелските бактерии са под въздействието на някои от тези фактори, които разгледахме, Кандида може да се разрасне драстично и да стане преобладаваща. Това причинява неприятности за човешкия организъм. Кандида са дрожди, и те произвеждат алкохол (етанол) и ацеталдехид (това е химикал, отговорен за основните симптоми на махмурлука) като основните продукти на обмяната на веществата. При здрави индивиди алкохолът може да бъде открит в кръвта от точно този източник, но е на ниво, което не създава никакви проблеми, тъй като системите за детоксикация в тялото могат да се справят с него. Ако обаче имате свръхрастеж на чревна Кандида, нивото на алкохол, влизащо в кръвта ще бъде значително увеличено.
В изследване, проведено от лекарите в Biolab, London, UK, броят на хронично неразположение пациенти са били изследвани за нивото на етанол в кръвта един час след приема на захарен разтвор. Изследването показва, че пациентите са с постоянно високи нива на етанол, за което учените заключават, че са от свръхрастеж на дрожди в тънките черва. Положение се утежнява, когато вече е налична Кандида и тя е свободна да се трансформира в гъбична форма и нейните разклонения хифи могат да проникват през чревната стена. Това прави червата по пропускливи (синдром на пропускливи черва, Leaky Gut Syndrome), така че повече токсичен алкохол и ацеталдехид се абсорбират в тялото. Също така със силно пропускливи черва, самите Кандида имат практическа възможност да се промъкнат през и получат достъп до останалата част от тялото причинявайки хронични имунни реакции като алергии и автоимунни заболявания.
Последните проучвания показват директно, че в следствие на увеличаващата се колонизация на Кандида в стомашно чревния тракт от антибиотици, се увеличават дихателните алергии. Едно изследване показва, че мишки на които са давани антибиотици са увеличили чревната Кандида колонизация, което е доказано много пъти преди, но сега също така показва, че е съпроводено с увеличаване на алергичните реакции на спори от мухъл във въздуха, наречени Aspergillus fumigatus. Това изследване е много важно, тъй като показва, че това изменение на чревната флора с антибиотици може да засегне имунната реакция и да доведе до повишена честота на алергии.
Друго изследване, свързано с чревна Кандида за целиакия (цьолиакия, автоимунно заболяване), при което Т-клетки осъществяват имунна реакция с резултат, увреждане тъканта на тънките черва. Тази реакция е предизвикана от прием на глутен, протеин в зърнените храни, предимно пшеница, ечемик и ръж. Това, което изследванията показват е, че протеинът открит в клетъчната стена на Кандида е много подобен на глутен. В резултат на това имунната система може да обърка глутена в житните зърна с глутена в клетъчната стена на Кандида и да провокира реакция срещу глутен, което води до повреждане на чревните стени на тънките черва или целиакия (цьолиакия).
Признаци и симптоми на свръхрастеж при чревна Кандида
Всеки знае, че пиенето на твърде много алкохол прави да се чувствате не толкова страхотно. Представете си, че тялото ви абсорбира ниво на алкохол много по-високо от нормалното непрекъснато в продължение на години. Това е ясно, че ще доведе до по-малко от оптималното здравословно състояние. Хранителните вещества ще бъдат изчерпани, ценните чернодробни ензими също ще се изчерпат, което ще причини оксидативен стрес, поради постоянните опити за детоксикация на токсичните продукти от дрождите и ще причини преки щети на множество телесни системи. Както вероятно можете да си представите, когато цялото тяло е ефективно "отровено" от свръхрастеж на кандида, броят на симптомите може да са многобройни и да засягат всички телесни системи.
Ето кратък списък на често срещаните симптоми:
- Умора
- Слабост
- Мускулни и ставни болки
- Главоболие
- Чувствам се отвратително
- Стомашно-чревни смущения - диария, запек, гадене, подуване на корема след хранене
- Психични нарушения - депресии, тревожност, раздразнителност, промени в настроението
- Когнитивна дисфункция - слаба памет, липса на концентрация
- Периодично вагинит
- Менструални нарушения и стерилитет
- Алергии
- Раздразнения на кожата / обриви / акне
- Периодични инфекции на гърлото / ушни
- Хипогликемията
Кандида при алергични заболявания (Environmental Illnesses)
Симптомите по-горе може да изглеждат много сходни с тези на страдащите от синдром на хронична умора (CFS, Сhronic fatigue syndrome), както и на страдащи от други болести. В действителност, клиничните проучвания намекват за участие на Кандида при CFS (синдром на хронична умора ) и както и в други публикувани материали е изказана хипотеза за причинно следствена връзка. Все по-често лекари, специализирани в CFS и фибромиалгия лекуват пациентите си за свръхрастеж на гъбички като част от тяхното лечение.
Проучване, направено в Норвегия, публикувано през януари 2005 предлага Кандида като вероятна причина за синдром на раздразнимо черво (Irritable Bowel Syndrome, IBS). Авторите посочват, че: "Има все повече доказателства за дрождите, че са в състояние да предизвикат IBS-симптоми при свръхчувствителни пациенти чрез Кандида продукти, антигени и крос-антигени. " Те заявяват обаче, че повече научни изследвания трябва да се проведат преди антимикотичната (антибактериалната) терапия за да се препоръча като основно лечение на IBS (синдром на раздразнимо черво). Кандида също беше представена от редица източници, като участваща в етиологията на аутизъм нарушения. Един водещ поддръжник на това е д-р Уилям Шоу (Dr. William Shaw) от The Great Plains Laboratory в САЩ. Д-р Шоу открива повишени нива на някои органични киселини в кръвта и урината на аутистите близнаци.
Определение на Environmental Illnesses (универсална алергия) - Реакция от обикновени неща в личната среда, включващи химикали, храна, вода и физически частици, които причиняват симптоми в множество органи и общо слабо здравословно състояние.
Изследване за Кандида / свръх растеж на гъбички
Гъбичките могат да бъдат открити в проба от изпражнения, тестване за Кандида нива на антитела, или чрез тестване на урина или кръвната проба за определяне нивата на дрожди продукти като алкохол и органични киселини. На първо време се използва въпросникът за Кандида, разработен от д-р Уилям Г. Крук, който се използва от много лекари, за да се определи дали пациентът има проблеми с дрождите. Щракнете тук, за да видите Кандида въпросника на д-р Уилям Г. Крук
Повечето лекари все още отказват да признаят, че кандида може да причини заболявания поради чревен свръхрастеж, но това схващане се променя, тъй като изследванията предполагащи това продължават да нарастват. Дори и в големите лечебни заведение като CDC сега се споменава на сайта им. Това твърдение е от страница на CFS:
"Кандида албиканс: общ сапрофит (saprophyte) на храносмилателния тракт и женски урогениталния тракт. Обикновено не причиняват болести, но може да причини след влошаване на бактериалната флора на тялото, или при пациенти с депресирана имунна система."
"Микроорганизми, особено гъбички или бактерии, се умножават (свръхрастеж) и получават храна от мъртва или разлагаща се органична материя."
Повечето официални медицински институции излизат със заявления като: "Въпреки че увеличението на колонизацията на Кандида е свързана с употребата на антибиотици, по специално такива с широк спектър е добре известно, не е доказателство, че това води до производството на Кандида токсини ... хипотезата за "хронична кандидоза" трябва да да се счита спекулативна и недоказана.?
Те просто скриват гърба си чрез липсата на това, което бих нарекъл "определено" доказателство. Твърдението, че те приемат съществено гъбичките, но не и производството на токсични вещества изглежда нелепо. Основните продукти на нормалния метаболизъм при дрождите (етанол и ацеталдехид), са добре известни токсини, които причиняват сериозни щети на живата тъкан. Увеличение на дрожди колонизацията несъмнено ще доведе до увеличаване на производството на токсини в един момент, и болест като резултат.
Основният фактор, който възпрепятства усилията да се определи ролята на чревните дрожди при болести е липсата на окончателно съгласие за диагностични тестове за чревни гъбички. Пробите от изпражнения са често ненадеждни, като положителните резултатите не винаги корелират със симптоми и обратното може да бъде вярно, отрицателни резултати при проблематичен пациент с много симптоми, показващи свръхрастеж на дрожди.
Новите изследвания предлагат използване на D-arabinitol като окончателен маркер за чревни гъбички. D-arabinitol е "захарен алкохол", произведен от дрожди, когато се хранят със захар, наречена арабиноза (arabinose). Ако има гъбички в червата това веществото ще бъде погълнато и може да бъде открито в кръвта и урината.
Докато окончателно се разработи този диагностичен тест, най добре е да погледнем данните от различни източници. Пробите от изпражненията, тестовите за антитела и органични киселини заедно с въпросника за Кандида ще даде добра представа за това дали имате гъбички или не, особено когато използват заедно.
Бактериална Дисбиоза
Бактериалната дисбиоза е в резултат от Кандида свръх растеж, а именно нарушаване на нормалната чревна флора от различните фактори, посочени по горе. Когато нормалният баланс на организма в червата е нарушен, потенциално патогенните бактерии могат да процъфтяват. Общите бактериални инфекции намерени при CDSA тестове включват и кlebsiella и proteus видове, както и различните щамове на E.coli. Трябва да се отбележи, че лекарите, които редовно използват диагностични тестове, като CDSA и тестове за органични киселини често констатират, че Кандида и бактериален свръхрастеж едновременно присъстват в един и същ пациент. Според д-р Лео. Галанд (Dr. Leo. Galland), лекар в Ню Йорк, специализиран в чревна дисбиоза, има четири отделни видове чревна дисбиоза, които могат да възникнат, като това са:
Гниене
Ферментация
Дефицит
Сенсибилизация
Гниене
Причина за дисбиоза от гниене са диети с високо съдържание на мазнини и месо и с ниско съдържание на неразтворими фибри, които
увеличават транзитното време за преминаване и позволяват разлагане на поетата храна в дебелото черво. Това води до повишена концентрация на Bacteroides бактерии и намалява концентрацията на бифидо (Bifidobacteria) бактерии (приятелски бактерии) в изпражненията. Промяната в състава на чревната флора води до увеличаване на бактериалните ензими, които освен всичко друго може да увеличат отделянето на причиняващи рак вещества (субпродукти), играещи роля при възпалителни чревни заболявания (IBD, inflammatory bowel disease), причина за диария и пречат на хормоните в организма. Тъй като има намаляване на приятелските бактерии, производството на късоверижни мастни киселини и други полезни хранителни вещества също намалява. Налице е също така увеличаването на амоняк, което може да има отрицателни последици за множество телесни функции, особено черният дроб / пътищата на детоксикация и мозъчните функции. Изследванията показват, че този тип дисбиоза допринася за рак на дебелото черво и рак на гърдата.
Ферментация / Бактериален свръхрастеж на тънките черва (SIBO, Small Intestinal Bacterial Overgrowth)
Този тип дисбиоза често се свързва с бактериален свръхрастеж на тънките черва (SIBO). Това се дължи на факта, че това включва свръхрастеж на бактерии в тънкite червa, а не на дебелото черво. Резултатът е един и същ вид проблем, както със свръхрастеж на дрожди (също предимно в тънките черва) , при което потърпевшият развива непоносимост към въглехидрати. Всички погълнати въглехидрати се ферментират от бактериите и това води до производство на токсични отпадъчни продукти, като органични киселини (оцетна и млечна киселини и т.н.) и сероводород (H2S), всички потенциално токсични и в големи количества могат да доведат до ацидоза. Бактериите също се конкурират за хранителни вещества, което може да доведе до недохранване и може да увреди клетките на червата. Едно проучване в Biolab, Medical Unit in London, UK, установи, че пациенти с по изразена чревна ферментация също са увеличили чревната пропускливост, известно като синдром на пропускливи черва (LGS, leaky gut syndrome). Тези проучвания са потвърдени на много места. Типичните симптоми на Бактериален свръхрастеж на тънките черва са:
- Диария
- Анемия
- Отслабване
- Недохранване
- Метеоризъм
- Болки в корема
Много е вероятно, това да се дължи на увеличеното производство на органични киселини и други метаболити, които в крайна сметка проникват в циркулиращата кръв, така че SIBO (Бактериален свръхрастеж на тънките черва) може да предизвика много по-широк спектър от системни оплаквания, тъй като се подозира свръхрастеж на Кандида, но това очевидно е много по трудно да се документира. За разлика от свръхрастеж на Кандида обаче, надежден тест е на разположение за диагностициране SIBO (Бактериален свръхрастеж на тънките черва). Тестът е известен като тест ”водороден дъх” и измерва количеството на водород в дъха на пациента за определено време, след като е погълнат захарен разтвор. Високо ниво на водород показва свръхрастеж на бактерии в тънките черва. Тестът ”водороден дъх” в момента е въведен и се използва в много публикувани изследвания.
Дефицит (недостиг)
Използването на антибиотици или диета с ниско съдържание на разтворими фибри може да създаде абсолютна недостатъчност на нормалната чревна флора, включваща Bifidobacteria, Lactobacillus и E. Coli. Резултатът е, лишаване на човешкият организъм от хранителните вещества обикновено получавани от чревната флора и което може да доведе до недостиг. Така също ще отслабне имунната система и оттук се стига до намалена съпротива на инфекция. Недостатъчността се свързва със синдром на раздразнено черво (IBS) и хранителна непоносимост (хранителна алергия). Дисбиоза на дефицит и гниене често се случват едновременно.
Сенсибилизация (изострена или повишена чувствителност)
Дисбиоза на сенсибилизация се отнася до състояние, където съществува повишен имунен отговор към нормалната чревна флора. Тази ситуация може да е свързана с развитие на възпалителни заболявания на червата (IBD), спондилоартропатии (spondyloarthropathies), други заболявания на съединителната тъкан и кожни заболявания като псориазис или акне. Едно проучване в Кралския колеж, Лондон, Обединеното кралство, установи, че IBD (Възпалителни заболявания на червата) пациенти произвеждат по-висок от нормалния брой антитела ИгЕ (IgG) в червата си и, че тези антитела са насочена срещу чревните бактерии. Имунната система може би свръх реагира на бактериите или на веществата произведени от тях. Чревните бактерии могат да играят роля при автоимунни заболявания като имунната система първо реагира на бактериалните антигени и след това реагира на собствените клетки на организма с подобни протеинови структури. Дисбиоза на повишена чувствителност и ферментация могат да вървят ръка за ръка, както се случва при дисбиоза на недостиг и гниене.
Бактериалната дисбиоза при алергични заболявания (Environmental Illnesses)
Най-широко е проучена връзката между SIBO (Бактериален свръхрастеж на тънките черва) и алергичните заболявания като астма и екзема особено при деца. Все повече нараства вземането под внимание на значението на чревната флора за здравето на имунната система и на организма като цяло, което се отразява в по голямата част от изследванията, публикувани в тази област през последните години. Единодушно се приема, че чревната флора взаимодейства директно с имунната система и че нарушенията в чревната флора водят до повишена честота на алергични заболявания. Всъщност чревната флора е основният фактор, ангажиран с развитието на на имунната система след раждане. Патологична чревна флора е многократно открита при бебета и малки деца с алергични заболявания и администрация на здравословни бактерии лактобацили (Lactobacilli) са показали, предотвратяване на развитието на тези болести. До момента най-често срещаният тип на бактериална дисбиоза свързана с алергични заболявания е прекомерна ферментация или бактериален свръхрастеж на тънките черва (SIBO). Има също множество изследвания намесват SIBO (Бактериален свръхрастеж на тънките черва) при синдром на дразнимо черво, синдром на хроничната умора и фибромиалгия.
Едно проучване, публикувано в списанието на Американската Медицинска асоциация (JAMA) заключава, че SIBO (Бактериален свръхрастеж на тънките черва) вероятно играе важна роля в процеса на заболяването IBS (синдром на дразнимо черво). В изследването се казва: "Възможността бактериалният свръхрастеж на тънките черва (SIBO) да обясни подуване при IBS е подкрепено от по голямото общо отделяне на водород (тест водороден дъх) след поглъщане на лактозен разтвор при 84% от IBS пациентите, и 75% подобрение на симптомите IBS след ликвидиране на SIBO." В заключение авторите на изследването посочват, че стомашно чревната и имунната реакция при SIBO осигурява възможно обяснение за няколко стомашно чревни и не стомашно чревни симптоми на IBS (синдром на дразнимо черво). SIBO също често е бил наблюдаван при пациенти със синдром на хроничната умора. Един преглед на публикуваната литература посочва, че наред с другите неща, при CFS (синдром на хроничната умора) пациентите са установени промени в микробна флора, включително понижаване нивата на бифидобактерии и бактериален свръхрастеж на тънките черва".
Интересно, едно изследване публикувано през 2004 г. установява, че SIBO е по-често при пациенти с фибромиалгия отколкото при IBS пациенти. Този резултат се базира на количеството водород открит при извършване на тестове водороден дъх след приема на лактозен разтвор.
На последно място, връзката между чревното здраве и психическото здраве започва да се изследва. Научните изследвания показват хранителни въздействия върху депресията и че пациенти с депресия имат промяна на стомашно чревните функции, повишаване на оксидативен стрес, промени в имунните функции и недостиг на различни хранителни вещества, по-специално богати на омега-3 мастни киселини. SIBO се явява като причина за недостиг на хранителни вещества, а стресът е известно, че има отрицателно въздействие върху чревната флора; намаляване на броя на полезните видове лактобацили и бифидо бактерии.
Значението на ролята на чревната флора за здравето все повече се разширява и вероятно ще бъде установено, че дисбиозата може да бъде причина за много повече заболявания, отколкото се смята досега.
Кравето масло, заедно с кокосовото и палмови масла, богати на каприлова и лауринова киселини са смъртоносни за кандида и други патогени в червата. Кравето маслото е също добър източник на селен и витамин А - антиоксиданти необходими в борбата с инфекциите. Също така, не премахвайте пилешката кожа или мазнините от говеждото или агнешкото месо. Всички те съдържат някои мастни киселини с антимикробни свойства. Агнешките мазнини са особено богати на палмитолеинова киселина, мощна антибактериална киселина.
Наситените мазнини играят много жизненоважна роля в организма, за укрепване на имунната система, насърчаване на здрави кости, осигуряват енергия и структурната цялост на клетките, предпазват черния дроб, и подпомагат метаболизма на есенциални мастни киселини в тялото. Най-важното е, наситените мазнини всъщност понижават нивото на холестерола и са важна хранителна добавка за здравословно сърце. Късите и средно-верижни мастни киселини, които са присъщи на наситените мазнини са с важни антимикробни свойства, които ни защитават срещу вредните микроорганизми в храносмилателния тракт. Например, бутирична киселина (butyric acid) се съдържа главно в кравето масло, а капринова киселина (capric acid) се съдържа главно в козе масло. Тези мастни киселини имат антимикробни свойства - предпазват ни от вируси, дрожди и патогенни бактерии в червата. Те не се въздействат от жлъчните соли, а пряко се усвояват за бърза енергия. Поради тази причина е малко вероятно да доведат до наддаване на тегло, отколкото зехтина или търговското растително олио. Късоверижните мастни киселини също допринасят за здравето на имунната система.
Средноверижните мастни киселини се намират предимно в мазнини и тропически масла. Подобно на късоверижните мастни киселини, тези мазнини имат антимикробни свойства, абсорбират се директно за бърза енергия и допринасят за здравето на имунната система. http://ezinearticles.com/?Leaky-Gut-Syndrome-Symptoms-Dont-Necessarily-Cause-Any-Pain&id=3905043 http://www.coconutsecret.com/saturatedfats2.html http://www.westonaprice.org/know-your-fats/skinny-on-fats#composition
Тези, които са болни, няма смисъл да чакат изследванията да докажат, че чревната дисбиоза е първо причина за множеството заболявания след като оше преди повече от две хиляди години Хипократ е казал: ”Всички заболявания започват в червата." Колкото повече научаваме, толкова повече осъзнаваме, колко прав е бил той. Всяка болест започва в червата и ние трябва да погледнем в храносмилателната система, когато опитваме лечение на различни заболявания включително и дегенеративни, без значение колко несвързани могат да изглеждат на пръв поглед симптомите или обстоятелствата.
Високо въглехидратната диета увеличава риска от кандида дрожди / гъбични инфекции, особено в дебелото черво. Резултатът е възпалително заболяване на червата (IBD) с по-висок риск от рак на дебелото черво.
Високото ниво на въглехидрати в тялото, подпомага растежа на кандида гъбични инфекции, поради излишната консумация на въглехидрати и високи нива на кръвната захар. Високо въглехидратната диета води до диабет, възпалителни заболявания на червата, както и систематични Кандида гъбични инфекции.
Кандида процъфтява в по-алкална среда на тялото.
Високо въглехидратна диета (прекомерно приемане на въглехидрати) в комбинация с дефицит на белтъчини и мазнини предизвиква състояние, известно като "синдром на пропускливи черва", както и редица автоимунни заболявания, където молекули на растителни протеини от зърнени храни, царевица, соя и бобови растения преминават през чревната бариера и влизат в кръвообращението. Други хранителни молекули, както и части от мъртви бактерии също може да преминат в кръвния поток. Имунната система на организма вижда тези молекули като нападатели и започва да ги атакува. Имунната система започва също да атакува стомашно-чревния тракт и други области на тялото, които съдържат протеини, подобни на тези, намиращи се в растителните продукти.
Типични автоимунни заболявания, причинени от високо-въглехидратна диета са синдром на дразнимото черво (IBS), възпалително заболяване на червата (IBD), улцерозен колит, болестта на Крон, дивертикулоза, усукани и разтеглено (удължено) дебелото черво, проктит, фистули, фисури, стомашна и дуоденална язва, интерстициален цистит на пикочния мехур, болестта на Сьогрен (сухота в очите), ревматоиден артрит, множествена склероза (МС), лупус еритематодес, астма и други автоимунни заболявания.
Протеинови молекули, които правят деликатната лигавицата на червата, се сменят на всеки три дни. Това е най-краткият живот на всяка структура в тялото. Аминокиселините трябва да бъдат на разположение в тялото, за да се реконструира тази чревна лигавица, и глутамина е един от най-важните аминокиселини за здравето на храносмилателния тракт. Червата са единствения орган в тялото, който използва глутамин като основен източник на енергия. Ето защо, приемане на висококачествени животински протеини на всяко хранене и допълнение с глутамин (при синдром на пропускливи черва) са силно препоръчителни. Бетаин хидрохлорид (HCL киселина) (Betaine hydrochloride (HCL acid)) е много ефективен срещу кандида и необходим за протеиновото разграждане.
Глутаминът е най-известен със своята способност да служи като източник на гориво за клетките на лигавицата на стомашно-чревния тракт. По-конкретно, глутаминът е предпочитан източник на гориво за клетките на тънкото черво. Чрез лекуването на тези клетки, глутаминът помага за поддържането на здравето и целостта на стомашно-чревния тракт. Здравословното състояние на стомашно-чревния тракт е жизнено важно, за да се запази общото благосъстояние, като лигавицата на стомашно-чревния тракт служи като първа линия на защита срещу болестотворни микроорганизми, а също и намалява усвояването на потенциално алергенни молекули. Глутаминът също така служи като източник на гориво за мускулните и имунните клетки.
Хранителните източници на глутамин включват храни с най-високо съдържание на протеини, включително говеждо, пилешко, риба, яйца и млечни продукти.Растителните протеини не се усвояват толкова лесно както животинските протеини.
Предпочитана диета за лечение на Кандида и заболявания на стомашно-чревния тракт е диета ниска на въглехидрати, висока на мазнини и на достатъчно протеини. http://www.biblelife.org/bowel.htm
L-глутамин е отличен при синдром на пропускливи черва, тъй както са EFAs (незаменими амино киселини) и GLA (Gamma-linolenic acid, гама-линоленова киселина). Добавки на храносмилателни ензими с HCl (Бетаин хидрохлорид) са добре да се използват,особено когато има кандида.
Кандида дрождите отделят собствени ензими, които заблуждават храносмилателната ни система да не отделя достатъчно ензими. Това води до лошо храносмилане, което от своя страна води до по-слаба имунна система и повече проблеми.
Можете също да опитате да използвате краве масло, заедно с кокосово и палмово масла, богати на каприлова и лауринова киселини, които са смъртоносни за кандида и други патогени в червата. Кравето масло е също добър източник на селен и витамин А - антиоксиданти необходими за борбата с инфекциите. Ако сте чувствителни към кравето масло, консумирайте пречистено краве масло (Ghee). Също така, опитайте да не премахвате пилешката кожа или мазнините от говеждото (телешко) или агнешко месо. Всички те съдържат някои мастни киселини с антимикробни свойства. Агнешката мазнина е особено богата на палмитолеинова киселина palmitoleic acid (palmitoleic acid) (както са макадамия ядки), мощна антибактериална киселина.
Ако имате проблеми с храносмилането на мазнини, добавяйте храносмилателни ензими или се придържайте към мазнини / масла, които имат високо MCT (Medium-chain triglycerides, средноверижни триглицериди) като кокосово и палмово масла. Те не изискват жлъчен сок за тяхното храносмилането и лесно се абсорбират през чревната стена. http://ezinearticles.com/?Leaky-Gut-Syndrome-Symptoms-Dont-Necessarily-Cause-Any-Pain&id=3905043
~ Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите. ~ (Библия, Притчи 17:22)
Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами". (Библия, Римляни 10:9-11)
