Много дегенеративни състояния, които не разбираме, носят етикета ”автоимунни болести”, Това буквално означава, че тялото само атакува себе си без видима причина или по скоро без причина, известна на медицината.
Ние никога не сме считали дехидратацията за състояние на телесната физиология, водещо до някаква болест. Не сме стигнали досега още до простото и естествено решение на тези проблеми. Аз изучих едно от тези болестни състояния, носещо етикета ”лупус” и публикувах резултатите си в книгата ”АБВ на асмата, алергиите и лупуса.”
В тази книга аз обясних защо считам, че автоимунните болести трябва да се разглеждат като състояния, възникващи в резултат на продължителна непреднамерена дехидратация и нейните метаболитни усложнения.
При дехидратация (обезводняване) някои жизненоважни елементи се използват като антиоксиданти, за да неутрализират токсичните отпадъци, които не са могли да бъдат изхвърлени поради намаленото ниво на уриниране. С времето резервите от тези жизненоважни елементи стават оскъдни. В същото време някои от по маловажните тъкани на тялото притежават такива елементи в асимилирана форма. Тези тъкани са принудени поради необходимост да се разделят със скъпоценните си елементи, за да бъдат използвани на други по важни места. Целият процес се основава на принципа на приоритетите. В условията на недостиг на жизненоважните елементи тялото изпада в състояние на автоканибализъм, който може да доведе до развитие на така наречените автоимунни болести като например лупус.
Някои тъкани в тялото претърпяват процеси на химическо разграждане, за да се компенсира нуждата на тялото и по специално мозъка от липсващи елементи. Тялото винаги поставя мозъка на първо място. Увреждане на инсулино продуциращите клетки на панкреаса например води до повишаване нивото на захарта в кръвта и развитие на диабет, но в същото време този процес води до дехидратация на други тъкани. Така до мозъка достигат по големи количества захар и вода.
Някои неврологични състояния като множествена склероза, болестта на Алцхаймер, мускулна дистрофия, Паркинсова болест, болестта на Лу Герик (вид склероза) се развиват по подобен начин.
Обезводняването, както пряко така и косвено потиска дейността на имунната система в целия организъм на равнище костен мозък (често това явление се обяснява с термина “супресия“). Хистаминът е нервотрансмитер, който управлява водата и нейното разпределение в обезводнения организъм. Когато хистаминът започне да прилага способностите си за регулиране на водата – това става при обезводняване, имунната система трябва да се изключи; в противен случай недостигът на вода в организма ще предизвика ненужно повишаване на активността на имунната система.
Функцията на водата в организма може да се раздели на две групи. Първата група осигурява поддържането на живота – водата като разтворител и преносител на хранителни вещества и другата по-важна функция на водата е изработване на енергия. На клетъчните мембрани водата произвежда хидроелектрическа енергия; извършващите се с нейно участие преработка на храната и химически реакции, наречени хидролиза, снабдяват с енергия всички функции от този род.
Колкото е повече обезводнен организмът, толкова повече физиологични функции поема хистаминът, за които в нормални условия отговаря водата. Хистаминът има двойна функция, като регулатор на водата и активатор на имунната система. При обезводняването програмите за разпределение на ресурсите започват да преработват белтъчните резерви на организма. За да освободи допълнителна енергия хистаминът започва да изразходва енергийните резерви на калциевите депа в клетките (а по-късно и в костите), в резултат на което се получава голямо количество свободен калций. Това е сигнал, че енергийните запаси на организма привършват и трябва да се използват други структури, като белтъчните. Участие в разграждането на белтъците взима ИЛ-1 – мощен нервотрансмитер, имуносупресант и активатор на разлагането на белтъците. Освобождаване на съдържащите се в тъканите ресурси - "изяждането“, поради обезводняване може да доведе до автоимунни заболявания.
Проявите на обезводняване на организма и последиците от него
Пагубното действие на хроничното обезводняване се провява в четвъртото измерение, т. е. във времето. Ако са установени навреме, тези състояния могат да се окажат обратими.
За да заяви, че не му стига вода, човешкият организъм използва четири вида средства:
- Възприемани индикации (симптоми)
- Програми за борба с физиологичната дехидратация
- Аварийни сигнали
- Усложнения от хроничното обезводняване
Възприеманите симптоми за недостиг на вода включват: умора, която не е следствие от някакви усилия (например чувство за жажда сутрин, когато не ви се става от леглото); безпокойство, възбуда, раздразнителност, депресия, безсъние, влечение към газирани напитки, алкохол и дори силни наркотици, а също страх от открити пространства — това са далеч не всички реакции на мозъка спрямо проблемите относно съхранението и регулирането на водата.
В списъка на програмите за борба с физиологичната дехидратация и разпределянето на ресурсите влизат: запекът, алергиите, астмата, повишеното кръвно налягане, диабет от втори тип и автоимунните заболявания.
Аварийни сигнали - към признатите неотдавна сигнали за регионална жажда се отнасят: стомашните киселини, ревматоидните болки в ставите, болки в гърба, мигрената, болките при колит (възпаление на дебелото черво), фибромиалгичните болки (болки в мускулите) и ангинозните болки (при стенокардия).
Усложненията от хроничното обезводняване са твърде разнообразни и включват: затлъстяване, хемороиди, образуване на холестеролови плаки и поразяване на артериите, диабет първи тип, а също сериозни неврологични разстройства като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, множествена склероза, неврит, флебит (възпаление на вената), лимфоми (злокачествени образувания на лимфната тъкан), различни видове рак и много други.
С оглед на това как различните органи сигнализират за недостига на вода, медиците са разделили човешкото тяло на сфери на интересите на многобройните тесни специалисти. Представителите на всяка от тези групи използват свои начини за изследвания в рамките на своята „територия". Фармацевтичната индустрия е взела под крилото си терапевтите и се занимава с разработването на лекарствени препарати предимно за тази област на медицината. Затова когато сигналите за обезводняване идват от повече от един орган или част на тялото, пациентът трябва да се обръща към много специалисти, като всеки от тях лекува симптома, отговарящ на неговия тесен профил. В резултат човек е принуден да взема най-различни таблетки и да премине множество лечебни процедури, за да отстрани една обща причина за всички симптоми - обезводняването.
Как да пием вода?
Повишеният прием на вода е свързан с увеличено производство на урина и евентуална загуба на сол и други минерали. Необходимо е да прибавяте достатъчно сол към храната си. Не забравяйте, че състоянието на вашия организъм през всяка фаза от живота ви е резултат на поредица от химически реакции. Клетките на тялото са като гъбите, необходимо им е време, за да поемат достатъчно вода.
На един килограм телесно тегло се падат 30 мл вода. Например при тегло 70 кг се приема малко повече от 2 литра вода дневно (2.1 л.). На 2 литра вода се прибавя една щипка сол до половин чаена лъжичка сол (2.0-2.5 гр., натурална морска или каменна сол) в зависимост от нуждите на организма. Когато организмът ви е наситен с достатъчно сол ще имате нужда само от натурална вода. Вода се пие половин час (30 мин.) преди ядене (1-2 чаши) и 2.5 часа след ядене (1-2 чаши). Сутрин след ставане от сън трябва да изпиете 1.5-2 чаши вода, за да компенсирате загубите на вода по време на сън от дишането и изпотяването. За да има максимален ефект се препоръчва режима на пиене на вода да се спазва точно.
Извадки от книгите на д-р Батманжелидж, "Ти не си болен, а просто жаден" и "Водата лекува, лекарствата убиват", "Водата - натурално лекарство"
Прочетете и останалите статии за ползата от водата и солта: http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/p/blog-page_13.html
Книги на д-р Батманжелидж - издателство ИК „ Здраве и Щастие”
1. Ти не си болен, а просто жаден
2. Водата лекува, а лекарствата убиват
3. Тялото жадува за вода
4. Водата - натурално лекарство срещу затлъстяване, рак, диабет и депресия.
5. Лечение на болките в ставите и гърба чрез пиене на вода
Д-р Ф. Батманжелидж завършва Лондонския университет, студент на Александър Флеминг шотландски учен, носител на Нобеловата награда за откриване на пеницилина. Това, което д-р Ф. Батманжелидж представя в своите книги е резултат от двадесет годишна непрекъсната изследователска дейност и учение.
--If all the primary ingredients are available for its normal functions, the human body does not engage in making things that are bad for its survival.--Dr. Fereydoon Batmanghelidj, M.D.
Допълнителна информация:
През 1992 в доклад публикуван в The New England Journal of Medicine се отбелязва, че кравето мляко може да допринесе за младежки диабет и автоимунни заболявания, като се затруднява способността на панкреаса да произвежда инсулин.
http://www.developmentaldelay.net/page.cfm/244
Диабетът се счита за "автоимунно заболяване", което означава, че организмът се отбранява си срещу себе си. Протеинът, срещу който организма се опитва да се бори идва от суроватка на кравето мляко. Ако млечен протеин попадне в съединителната тъкан на организма, съвсем естествено е имунните клетки (бели кръвни клетки) да го атакуват и премахнат.
Днес суроватка се добавя в толкова много хранителни продукти, включително и детски храни, прясно сирене, готови супи, диетични храни, и т.н.
http://health-careyou.com/heart-disease-the-milk-controversy-is-cows-milk-good-for-us/
На базата на сериозни изследвания във връзка с храненето и прекалена консумацията на животински храни (без достатъчен прием на зеленчуци), особено кравето мляко се свързва с повишен риск от автоимунни заболявания. Това е особено видно и добре документирано при тип 1 диабет, опустошително заболяване при деца. Ето един цитат от резултатите от това изследване, "При всички деца страдащи от диабет нивата на антитела на краве мляко са по високи, отколкото на тези деца без диабет." (read more on page 187 of China Study).
http://thinksimplenow.com/simplytina/2008/09/understanding-autoimmune-diseases
Вероятно е също тези проблеми да зависят от степента на обезводняване на организма. Най важно е, преди да въведем ограничения в диетата, да хидратираме добре тялото си, според режима, което не става за 1-2 дни, а изисква по продължително време.
Високо въглехидратна диета (прекомерно приемане на въглехидрати) в комбинация с дефицит на белтъчини и мазнини предизвиква състояние, известно като "синдром на пропускливи черва", както и редица автоимунни заболявания, където молекули на растителни протеини от зърнени храни, царевица, соя и бобови растения преминават през чревната бариера и влизат в кръвообращението. Други хранителни молекули, както и части от мъртви бактерии също може да преминат в кръвния поток. Имунната система на организма вижда тези молекули като нападатели и започва да ги атакува. Имунната система започва също да атакува стомашно-чревния тракт и други области на тялото, които съдържат протеини, подобни на тези, намиращи се в растителните продукти.
Типични автоимунни заболявания, причинени от високо-въглехидратна диета са синдром на дразнимото черво (IBS), възпалително заболяване на червата (IBD), улцерозен колит, болестта на Крон, дивертикулоза, усукани и разтеглено (удължено) дебелото черво, проктит, фистули, фисури, стомашна и дуоденална язва, интерстициален цистит на пикочния мехур, болестта на Сьогрен (сухота в очите), ревматоиден артрит, множествена склероза (МС), лупус еритематодес, астма и други автоимунни заболявания.
Протеинови молекули, които правят деликатната лигавицата на червата, се сменят на всеки три дни. Това е най-краткият живот на всяка структура в тялото. Аминокиселините трябва да бъдат на разположение в тялото, за да се реконструира тази чревна лигавица, и глутамина е един от най-важните аминокиселини за здравето на храносмилателния тракт. Червата са единствения орган в тялото, който използва глутамин като основен източник на енергия. Ето защо, приемане на висококачествени животински протеини на всяко хранене и допълнение с глутамин (при синдром на пропускливи черва) са силно препоръчителни. Бетаин хидрохлорид (HCL киселина) (Betaine hydrochloride (HCL acid)) е много ефективен срещу кандида и необходим за протеиновото разграждане.
Глутаминът е най-известен със своята способност да служи като източник на гориво за клетките на лигавицата на стомашно-чревния тракт. По-конкретно, глутаминът е предпочитан източник на гориво за клетките на тънкото черво. Чрез лекуването на тези клетки, глутаминът помага за поддържането на здравето и целостта на стомашно-чревния тракт. Здравословното състояние на стомашно-чревния тракт е жизнено важно, за да се запази общото благосъстояние, като лигавицата на стомашно-чревния тракт служи като първа линия на защита срещу болестотворни микроорганизми, а също и намалява усвояването на потенциално алергенни молекули. Глутаминът също така служи като източник на гориво за мускулните и имунните клетки.
Хранителните източници на глутамин включват храни с най-високо съдържание на протеини, включително говеждо, пилешко, риба, яйца и млечни продукти. Растителните протеини не се усвояват толкова лесно както животинските протеини.
Предпочитана диета за лечение на Кандида и заболявания на стомашно-чревния тракт е диета ниска на въглехидрати, висока на мазнини и на достатъчно протеини.
http://www.biblelife.org/bowel.htm
Прочетете статиите:
1.Синдром на Пропускливи Черва (Leaky Gut Syndrome) - Kакво е това?
2. Мляко и млечни продукти - причина за млечна алергия, лактозна и млечна непоносимост.
~ Но той им отговори: Онзи (Исус), Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи? ~ (Библия, Йоан 5:11)
Благословение и изцеление ви желая!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/
Последна промяна: 2 Март, 2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар