Материалистите вярват, че умът произлиза от мозъка и че умът (душата) е един продукт (артефакт) на мозъка. Подобно на садукеите по времето на Исус, които са вярвали само това, което виждат, чувстват или докосват (Матей 22:23-31, Деяния 23:8). Това е преобладаващата парадигма в западния научния свят, тъй като еволюционната теория на Чарлз Дарвин се превръща в доминираща научна догма.
Наскоро, обаче е, налице нарастващо несъгласие в областта на неврологията, психологията и психиатрията, защото в резултат на спазването на философията на материалистите резултатите са опустошителни.
Интересно е, че откриването на загадъчната област на квантовата физика в началото на миналия век бележи началото на разпадането на материалистическата философия. Отричане на силата на ума и съдействието на духа при лечението на пациенти с психични и дори физически разстройства е довело до лоши резултати от лечението в много случаи. Материалистическата позиция става несъстоятелна.
Като алтернатива на Библията представя възгледа за дух, душа и тяло като отделни и реално съществуващи.
И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. (Битие 2: 7)
Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно. (Матей 26:41)
А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос. (1 Солунци 5:23)
Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето. (Евреи 04:12).
Всеки от нас е дух, който има душа (ум) и живее в тяло. Животът е всъщност духовна сила. Умът има силата на интелекта, емоциите и свободната воля, и ако е под въздействието на духа, упълномощен от Светия Дух, може да направи добър избор, който може положително да промени тялото, включително и мозъка.
Материалистичният възглед, обаче е, в отричане на съществуването на духа и душата, и е приел превъзходството на тялото. Този начин на мислене е допринесло за становището, че мозъкът не може наистина да се промени, след като стигнали юношеството и че всички ние можем да се надяваме при много психични и неврологични състояния само в компенсацията и зависимостта от лекарства, а не в общо излекуване.
Това е преобладаващото мнение през 1980 г., когато д-р Каролин Лиф започва научни изследвания и клинична практика като комуникационен патолог с лечение на пациенти с различни психични и неврологични състояния в клинични, учебни заведения и научни среди.
Заради вярата си в библейския възглед, тя зае да помогне на пациентите на които медицинската общност се беше отказала и постигна забележителни резултати. Тя е в състояние да помогне на мизерстващите ученици в нуждаещите се училища да постигнат забележителни резултати и дори международно известие. По същото време клиницистите и педагози, които не са вярвали, че силата на ума може да промени мозъка са се подигравали.
Въпреки това, както Синедриона по времето на Исус, когато видяха човека, който някога е бил осакатен да ходи и да скача (Акт 4:14), е трудно да се отрекат резултатите.
За щастие тези открития са довели до достоверността на библейския възглед, взет под внимание в изследвания д-р Каролин Лииф. Установено е, че мозъкът непрекъснато се променя в отговор на психични и сензорни сигнали по време на живота на човека. Този процес вече е наречен "невропластичност“. Досега се е смятало, че като възрастни, веднъж имали пълен набор от нервни клетки (неврони) ние непрекъснато губим неврони с остаряването. Сега обаче знаем научно, че ние продължаваме да произвеждаме неврони в определени области на мозъка постоянно, процес известен като неврогенеза.
Нарастващите изследвания в областта на психоневроимунологията и психоневроендокринологията изясняват тясната връзката между ума, мозъка и имунната и ендокринната система. Забележително е проглеждането на науката на епигенетиката, която показва как нашия избор в живота може да влияе дълбоко, не само на нашите собствени гени и на тези, в които ние сме в отношения със, гените на няколко поколения наши потомци.
Това води до нарастващата опозиция към материалистическата гледна точка, дори сред водещите учени. В отговор на това, има все повече доказателства, че ума е в състояние да промени мозъка. Материалистите поддържаха мнението, че той мозъкът е, който променя мозъка - това е равносилно на компютър сам да се препрограмира и сам да се препроектира.
За щастие, в лицето на нарастващите последни данни, материалистическия възглед губи своето превъзходство. Има все повече несъгласие сред хората, които търсят отговори на въпроси и лекове за неразрешими умствени и физически заболявания. Проучванията показват, че по-голямата част от хората в световен мащаб не виждат себе си като биологични автомати, но като мислещи човешки същества със способност да мислят и да изберат биологична промяна. Време е да се върнем към това, което Творецът казва за естеството на човека в Библията - Той знае от какво сме направени и как сме направени.
Той (Бог) познава нашия състав. (Псалм 103:14).
Умът определено променя мозъка.
Благословение и изцеление!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/