Душевни болести или демонична активност? От къде идват гласовете и объркването? - Нийл Андесън

Душевни болести или демонична активност? От къде идват гласовете и объркването? - Нийл Андесън

Това, което ранната църква е наричала демонична активност, сега ние възприемаме като душевни болести. Чух как един психолог спореше по отношение на тормозен от демонични сили човек: „Неговият проблем в никакъв случай няма нищо общо с демони, той е параноичен шизофреник". Чрез простото приемане на определението, което светската психология дава за човешкия проблем, по никакъв начин няма да установим действителната причина на проблема. Термини като шизофрения, параноя, психоза, депресия и т.н. са просто етикети, класифициращи симптоми. Но кой или какво предизвиква симптомите? Дали е неврологичен или хормонален проблем, или може би химически дисбаланс? Със сигурност тези възможности трябва да бъдат изследвани. Но ако не бъде открита физическа причина? Тогава трябва да има психологически проблем .
Но коя психологическа школа избираш: библейската или светската? И защо никой не изследва възможността проблемът да е на първо място духовен?
Не трябва да се изненадваме, че светските психолози, ограничени само с природния мироглед, дават единствено природни обяснения за душевните проблеми. Те предлагат обясненията си от гледна точка, която изключва Бога, още повече демоничното. Дори много християни, наивно приемат светското психологическо обяснение за душевните болести. Изследванията, основани на научния метод на анализиране на човешките духовни проблеми, не е погрешен, той просто е непълен. Той пренебрегва влиянието на духовния свят, защото нито Бог, нито дяволът се поддават на нашите методи на изследване.

В началото на осемдесетте години съветвах една млада жена, изпаднала в дълбока духовна, душевна и емоционална криза. Преди да дойде при мен, тя написала следната молитва към Бога и десет минути по-късно направила неуспешен опит за самоубийство със свръх доза хапчета:
Скъпи Боже, къде си? Как можеш да гледаш и да не ми помагаш? Толкова ме боли, а теб дори не те интересува. Ако те интересуваше, щеше или да прекратиш това, или да ми позволиш да умра, ако ме обичаш, но ти сякаш си толкова далеч. Не те чувам, не мога да те почувствам, нито да те видя, но се предполага, че вярвам в теб. Господи, чувствам тях и чувам тях. Те са тук. Знам, че съществуваш, Боже, но те са по-реални за мен сега. Моля те, нека някой ми повярва, Господи. Защо не направиш това да престане? Моля те, Господи, моля те! Ако ме обичаш, ще ми позволиш да умра.
Една изгубена овца

През последните двадесет години съм срещал стотици християни като жената, написала тази сърцераздирателна бележка. Повечето от тях не са правили опити за самоубийство като нея, но мнозина са имали тъмни мисли да го направят. И почти всички признаваха „тяхното" присъствие — вътрешни подтици или гласове, които не са ги оставяли на мира, изкушавали са ги, присмивали са им се, обвинявали са ги или са ги заплашвали.
Често предупреждавам хората, които се уговарят да се срещнат с мен, че ще чуят думи като: „Не отивай, той не може да ти помогне", или ще имат деструктивни мисли като: „Не искам да ходя", или „И преди съм опитвал без резултат". Един човек писа: „Всеки път, когато се опитвам да говоря с вас или дори си мисля да поговоря с вас, ставам напълно неадекватен. Гласове вътре в мен буквално ми крещят: „Не!". Дори съм си мислел да се убия, за да сложа край на тази вътрешна борба вътре в себе си. Имам нужда от помощ!".
Много други християни (и други), с които съм разговарял, не се оплакват, че чуват точно гласове, но умовете им са изпълнени с такова объркване. Те са възпирани от обезсърчителни мисли на съмнение в себе си, тормоз от грешни, отрицателни мисли. Вместо да живеят като побеждаващи, плодоносни, изпълнени с радост хора, те се влачат в живота. До голяма степен това е заради нашата собствена липса на умствена дисциплина, но това може да е също отражение на заблудата от неприятеля. Виждал съм стотици хора да се освобождават от този вид заблуда.

Проблеми не са психологически, а духовни.
Тази заблуда, че проблеми са психологически предполага разделение между човешката душа и дух, каквото не съществува. Няма вътрешен конфликт, който да не е психологически, защото няма момент, когато твоите ум, чувства и воля да не участват. По същия начин няма проблем, който да не е духовен.
Преобладаващото мнение сред хората и вярващите днес е, че те не могат да бъдат притеснявани сериозно от демони. Дори предположението, че демонично влияние може да бъде част от проблема, предизвиква бързото възклицание: „Невъзможно!"
Нищо не е нанесло по-голяма вреда на поставянето на диагноза за духовните проблеми, колкото тази неистина, че проблеми са психологически. Ако Сатана не може да докосва до нас, защо сме поучавани да облечем Божието всеоръжие, да противостоим на дявола, да стоим твърдо и да бдим? (Ефесяни 6:11-18) Ако не сме досегаеми за нараняване или попадане в капана на Сатана, защо апостол Павел описва в посланията си, взаимоотношенията ни с тъмните сили като двубой? Тези, които отричат потенциала на врага за разрушение, са най-уязвими за него.

Откъде идват гласовете и объркването? Откъде произтичат разсейващите емоции и осъдителните мисли?
Демоните бяха активни, когато Христос бе на Земята, но тяхната дейност не е намаляла и днес. Новият Завет ясно заявява, че вярващите (не само те) ще се борят срещу „началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места" (Ефес. 6:12). Апостол Павел продължава, като изброява елементите на духовното всеоръжие, с които трябва да се въоръжим, за да се защитим от „всичките огнени стрели на нечестивия" (стихове 13-17). Във 2 Коринтяни 10:3-5 Павел отново посочва конкретно, че вярващите участват в духовна битка срещу силите, които се изправят срещу познаването на Бога. Ако тъмните духовни сили вече не нападат вярващите, защо ще ни предупреждава Павел за тях и ще настоява самите ние да се въоръжаваме срещу тях?
Властите и силите, за които пише Павел през първи век, продължават да се проявяват в навечерието на двадесет и първи век, както личи от популярността и процъфтяването на сатанизма и окулта.
Борбата на срещу тъмните духовни сили не е феномен от първи век, нито въпрос на избор за християнина, днес тя е неизбежна. Царството на тъмнината все още съществува и Сатана се стреми да направи живота на хората нещастен и да попречи да му се наслаждаваш. Единствените възможности в конфликта са, как и в каква степен ще участваш в борбата. Ако твоят мироглед като християнин не включва царството на тъмнината, тогава или Бог, или ти ще трябва да поемеш отговорността за всичката поквара, която Сатана стоварва върху теб и останалия свят.

Свободата от духовните окови не е резултат на силов сблъсък с демоничните сили.
Свободата от духовните конфликти не е борба чрез сила, това е борба чрез истината. Сатана е лъжец и той на всяка цена ще се стреми да действа под маска. Но истината на Божието Слово разобличава него и неговите лъжи. Неговите демони са като хлебарки, които тичат към сенките, когато блесне светлината. Силата на Сатана е в лъжата и когато неговата лъжа е разобличена от истината, плановете му се провалят.
Когато бях момче и работех във фермата, баща ми, брат ми и аз посещавахме фермата на един наш съсед, за да му помагаме с продукти и труд. Съседът ни имаше малко пуделче, което обичаше да смъква чорапите ми с лапички. Когато се втурваше с лай иззад ъгъла, баща ми и брат ми оставаха смело на местата си, но аз побягвах. Познайте към кого се насочваше кучето! Аз се покатервах на върха на нашия пикап, докато малкото кученце лаеше по мен от земята. Всички, освен мен, виждаха, че това малко кученце нямаше сила над мен, освен толкова, колкото аз му давах. Това куче ме управляваше чрез моя ум, чувства, воля и мускули, като всички те действаха под влияние на страха. Накрая събрах кураж, скочих от пикапа и хвърлих малък камък по помияра. Гледай, той побягна!
Сатана е като това малко куче: заблуждава хората да се страхуват от него повече, отколкото от Бога. Силата му е в лъжата. Той е баща на лъжата (Йоан 8:44), който заблуждава целия свят (Откр. 12:9) и съответно целият свят е под влиянието на злия (1 Йоан 5:19). Той не може да промени по никакъв начин твоята позиция в Христос, но може да те заблуди да вярваш лъжите му за себе си и Бога, да прекарваш много време отгоре на пикапа! Не е нужно да го надвикваш или преборваш с мускули, за да се освободиш от влиянието му. Трябва да надделяваш над него с истината.

Вярвай, изявявай и действай според истината на Божието Слово и ще противостоиш на сатанинската стратегия.
От Словото и личния си опит научих, че истината е освобождаващият агент. Силата на Сатана е в лъжата, а силата на вярващия е в познанието на истината. Ние трябва да търсим истината, не силата.
Освен това, личностите в окови не се освобождават от това, което аз правя като пастор-съветник, а от това, което правят с моя помощ. Не това, в което вярвам аз, разчупва веригите, а това, в което те вярват, изповядват, отхвърлят и прощават.

Забележете прогресивната логика в Свещеното Писание:
И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Йоан 8:32).
Аз съм пътят и истината, и животът (Йоан 14:6).
А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина (Йоан 16:13).
Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина (Йоан 17:15, 17).
Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си (Ефес. 6:14).
Най-после, братя, всичко, що е истинно... това зачитайте (Фил. 4:8).

Освобождаване
Смъртта на Исус и възкресението му възтържествуваха и разоръжиха управителите и властите на царството на тъмнината (Кол. 2:15). Заради кръста Сатана е победен враг и няма власт над тези, които вярват и са приели Христос за Спасител. Потвърждаването на истината за Христовата победа и поражението на Сатана е първата стъпка към успешна борба с опитите на неприятеля да те изплаши и смути.
Второ, в Христовата смърт и възкресение всеки вярващ оживява с Него и сега седи заедно с Него в небесни места (Ефес. 2:5,6). За да противостоиш на дявола, трябва да разбереш и заемеш своята позиция и власт в Христос. Свободата е твоето наследство като християнин.
Когато Сатана те тормози, може би си склонен да се скриваш в сенките на своята мъка, както жената, с чиято молитва започнах. Ти викаш към Бога да те освободи, както Исус по чуден начин моментално изцеляваше обладаните от зли духове в Евангелията. Но когато четеш посланията, става ясно, че твоето освобождение вече е осъществено в Христовото дело на кръста и Неговото възкресение. Това е добрата вест, тъй като ти си с Христос в светлината, няма нужда повече да живееш в сенките.
Но твоя е отговорността да упражниш своята власт и да се противопоставиш на дявола. От своята позиция в Христос ти трябва да се противиш на дявола, да отхвърлиш участието си в неговите замисли, да изповядаш греха си и да простиш на онези, които са те наранили. Тези решаващи стъпки към собственото ти освобождение и онези, на които служиш, са темата на част трета в тази книга.

Една от първите личности, която дойде при мен заради духовни конфликти и демонично влияние, бе Дейзи, двадесет и шест годишно момиче, хипи от шестдесетте години. Дейзи бе християнка и завършваше университета, но преживяваше сериозни душевни и емоционални проблеми, които се появили, когато бащата се развел с майка и. В продължение на пет години Дейзи получавала диагноза параноична шизофрения. След като около три седмици тя идваше на консултации при мен, Дейзи накрая намери смелост да заговори за змиите в нейния живот.
— Какви змии? — попитах аз.
— Ами те изпълзяват при мен през нощта, когато си легна — призна тя.
— Какво правиш, когато дойдат змиите?
— Тичам при майка си. Но те отново се връщат, когато остана сама.
— Ще ти кажа какво трябва да направиш — продължих аз. — Когато си легнеш и змиите дойдат, кажи високо на глас „В името на Христос ви заповядвам да напуснете".
— Не бих могла — запротестира Дейзи. — Не съм достатъчно израснала, нито достатъчно силна.
— Не става въпрос за израсналост, става въпрос за твоето положение в Христос. Ти имаш пълното право да се съпротивиш на Сатана и да го накараш да си тръгне, колкото и аз.
Дейзи потрепери при тази перспектива.
— Добре, предполагам, че ще мога да го направя.
Тя въздъхна и това прозвуча така, сякаш току-що се е съгласила да пие машинно масло.
Следващата седмица, когато Дейзи влезе при мен, тя каза:
— Змиите си отидоха!
— Страхотно! Защо не ми каза за тях по-рано?
— Защото се страхувах, че и при теб ще започнат да идват. Сега разбирам, че това просто е било част от лъжата.
След няколко месеца Дейзи бе свободна от демоничното влияние и започна да служи в работата с деца в църквата. Ако проблемът й бе стриктно психологически или причинен от химичен дисбаланс, завземането на контрола над змиите в името на Исус нямаше да даде никакъв резултат.
Но в случая на Дейзи проблемът бе духовен и пет години лечение в психиатрии и с лекарствени средства не бе дало резултат.

Ние не сме поучавани, че духовният свят действително има влияние върху естествения свят. Просмукали сме се със светския мироглед. Много християни или отхвърлят свръхестественото изцяло от своя мироглед, или го пращат към трансцедентното ниво, където то няма влияние върху нашия живот. По този начин се обясняват всеки човешки неуспех — дори това, което е в следствие на демонично влияние.
Много хора, които съм съветвал, са идвали с физически проблеми, които са изчезвали скоро след като сме се справяли с демоничното влияние. Най-честите симптоми, които съм виждал, са били главоболие, световъртеж и болки по цялото тяло. Подобно на опита ми с Дий, К. Фред Дикейсън в книгата си „Обладаването от демони и християнинът" разказва за един пациент със симптоми на дисеминирана склероза в резултат на влияние на демони. Имам също позната, която споделя подобна история за дисеминирана склероза, изчезнала, когато духовният конфликт бил разрешен. Когато симптомите отново се появиха, тя можеше да се справи с тях и да ги отхвърли по същия начин.
Не казвам, че всеки, който е болен или преживява болка, е тероризиран от демон. Това би означавало да излезем зад борда към трансцедентното ниво. Но съм убеден, че много християни се борят с физическите си симптоми безуспешно чрез естествени средства, когато същността на проблема и разрешението е духовно.
Фактът, че Исус ни остави "в света" (Йоан 17:11), за да се борим с "духовните сили на нечестието в небесни места" (Еф. 6:12), е настояща действителност. Духовните сили действат на планетата Земя. Ние живеем в естествения свят, но участваме в една духовна война. Ако се опитаме да пренебрегнем истината, ще бъде само от нашите светски умове, но не в действителност.

Между другото, жената, която бе нарекла себе си „изгубена овца" в крайна сметка откри Божия поглед върху положението си. Четири години след като написа своята отчаяна молитва, тя даде отговор, основан на новото й разбиране за Божия промисъл в Христос. Думите й се базираха на Писанието. Нека те хвърлят светлината си върху сенките в твоя живот.

Скъпа моя изгубена овца, питаш Ме къде съм. Дете мое, Аз съм с теб и винаги ще бъда. Ти си слаба, но в Мен си силна. Обичам те толкова, че не мога да ти позволя да умреш. Толкова съм близо, че чувствам всичко, което чувстваш ти.
Знам през какво минаваш, защото минавам през него с теб. Но Аз съм те освободил и ти трябва да стоиш твърдо. Не е нужно да умираш физически, за да си отидат твоите неприятели, но се съразпни с Мен и Аз ще живея в теб, а ти ще живееш в Мен. Аз ще те насочвам в пътищата на правдата. Дете мое, обичам те и никога няма да те оставя, защото ти наистина си моя.
С обич, Бог.

Приеми Исус Христос за Спасител, възпротиви се на дявола, който те напада (на демоничните сили) и той ще бяга от теб, плени всяка отрицателна или тормозеща мисъл да се подчини на Христа и ти ще имаш победа в Христос.

Откъси от „Разчупване на оковите. Победа над: Отрицателни мисли, нелогични чувства, пороци; Автор: Нийл Андерсон

Молитва за освобождение и изцеление: Изповед за освобождение от силата на Сатана - Джон Остин